РЕШЕНИЕ № 20/21.01.2009 г. по в. гр. д. № 498 по описа на 2008 г. на Апелативен съд- Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК и е образувано по жалба на И.Н.Д. срещу постановеното решение по гр.д. № 1248/07год. по описа на ВОС в частта му, с която е отхвърлен иска на въззивника  срещу Й.А.И. за заплащане  на сумата от 20 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на вследствие нанесено увреждане на сина му Х.Д. от ответника. Изложени са съображения за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост и се иска същото да бъде отменено и постановено ново с което искът бъде уважен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемият Й.А.И. не е  изразил становище по жалбата.

Въззиваемият Х.Д. счита жалбата за основателна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявените искове  са с  правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на И.Н.Д. против Й.А.И. се претендира заплащане на сумата от 20 000лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди  в резултат от виновно причинено от ответника увреждане на сина му-Х.Д.. Излага се, че с решение № 971/16.04.07год. по НАХД № 1430/07год. по описа на ВРС, ответника е признат за виновен в извършено престъпление по чл.351 ал.1 вр.чл.350 ал.3, вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като от деянието е последвала тежка телесна повреда на сина на ищеца-Х.И.Д., изразяваща се в постоянна слепота на двете очи, както и други увреждания. Твърди, че ищецът И.Д. като свидетел на страданията на единствения си син и преживявайки опасността за живота му, особено докато последният е бил в кома и прогнозите на лекуващите лекари били, че същият няма да преживее увреждането, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, болки, безсъние и несигурност.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва иска като неоснователен.

 Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Не се спори, относно следното:    

От приложеното решение № 971/16.04.07год. по НАХД № 1430/07год. по описа на ВРС се установява, че ответникът е признат за виновен в извършено престъпление по чл.351 ал.1 вр.чл.350 ал.3, вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като от деянието е последвала тежка телесна повреда на сина на ищеца-Х.И.Д., изразяваща се в постоянна слепота на двете очи. На основание чл.78 а ал.1 от НК, ответникът е бил освободен от наказателна отговорност  и му е наложено адм.наказание-глоба в размер на 600лв.

Съобразно разпоредбата на чл.222 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на решение чрез което ответникът е признат за виновен в извършеното деяние е основание за ангажиране отговорността на същия, а съобразна чл.45  от ЗЗД следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните гласни доказателства, както и от обстоятелството, че пострадалият Х.Д. е син на ищеца, следва да се приемат за доказани твърдените от  ищеца неимуществени вреди. Но както се отбеляза по-горе, подлежат на обезвреда всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Конкретно, в р.ІІІ  от ПП ВС № 4/61год., в П №5/69год. на ВС изрично  е посочено кой има право да получи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди:-това е самият пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг, родител...

Тъй като синът на ищеца И.Д. -пострадалото лице- Х.Д. е жив, спрямо него не е възникнало правото да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради изложеното, разглеждания в настоящето производство иск, предявен от И.Д. се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

 По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 Р  Е  Ш  И :

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 783 от 04.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 1248/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.