Р Е Ш Е Н И Е

РЕШЕНИЕ № 20/21.01.2008 год. по въззивно гр.д.№ 476 по описа на 2007 г. на Апелативен съд – Варна:

С решение № 47 от 24.07.07год. постановено по гр.д.№ 189/2007год., ТОС е осъдил А. Ф. Й. да заплати на Т. Г. С. и С. С. Й. сумата от по 30 000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на смъртта на сина им С. С. С., поч. на 04.07.06год. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 39,47лв. разноски: Отхвърлили е исковете до предявените размери от 38 000лв. като неоснователни. Решението е постановено при участието на ЗПАД “ДЗИ” гр.С. като помагач на ответника Й.

Недоволни от постановеното решение са останали ищците и третото лице-помагач по делото, които го обжалват като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост по съображения, изложени в жалбите. Основният довод на ищците е, че съдът неправилно е приел, че детето е допринесло за вредоносния резултат и е уважил исковете в частичен размер. В жалбата на третото лице-помагач се съдържат оплаквания, за несъобразяване със събраните по делото доказателства при определяне на степента на съпричиняване, като считат, че е следвало да се приеме по-висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия.

Жалбите се оспорват от насрещните страни като неоснователни.

В съдебно заседание третото лице-помагач чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, съответно оспорват основателността на подадената жалба от ищците.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, ВАп съд съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на Т. Г. С. и С. С. Й. против А. Ф. Й. се излага, че на 04.07.06год. при управление на лек автомобил “Ф.” с ДК №, ответникът е предизвикал пътно транспортно произшествие, при което причинил смъртта на сина им С. р.23.01.00год.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска по размер.

На страната на ответника е конституирано като трето лице-помагач ЗПАД “ДЗИ” - С. Същото чрез процесуален представител оспорва исковете по размер, като изразява и становище за съпричиняване от пострадалото дете.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Не се спори, относно следното:

От приложеното решение по НАХД № 31/07г. на ОРС се установява, че А. Ф. Й. е признат за виновен за това, че на 04.07.06год., при управление на лек автомобил м.“Ф.” с ДК №, нарушил правилата за движение-движел се е с по-висока скорост от разрешената -чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. С. -на 6год., като след ПТП направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия -престъпление по чл.343 а ал.1 б.б, вр. чл.343ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78 а ал.1 от НК, ответникът е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм.наказание-глоба в размер на 1 000лв.,

Съобразно разпоредбата на чл.222 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата ответникът Й. вследствие нарушаване на правилата за движение-чл.20 ал.2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на детето С. -син на ищците.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на решение чрез което ответникът Й. е признат за виновен в извършеното деяние е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на осъдителна присъда е основание за ангажиране отговорността на ответника, а съобразно чл.45 от ЗЗД, същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимия паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Безспорно, като се вземе в предвид родствената връзка между ищците и пострадалото дете-/родители-дете /, следва да се направи извод, че смъртта на детето представлява за тях невъзвратима и много тежка загуба. Това се доказва и от допуснатите гласни доказателства-показанията на свидетелите Я. и А., според които родителите са изпаднали в шок от катастрофата, изживели са голям стрес и са понесли изключително тежко загубата на детето.

С оглед на направените по-горе изводи за причинени вреди на въззивниците в резултат на деянието, довело до смъртта на детето, съдът намира твърдяният еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на 38 000лв. за всеки от тях за доказан.

Относно направеното възражение за съпричиняване:

При разглеждане на гражданските последици от деянието, безспорно може да се изследва наличието на съпричиняване от страна на увреденото дете.

Съдът намира възражението за доказано, доколкото безспорно, с поведението си детето се е поставило само в опасната зона на МПС, управлявано от ответника Й. Това се установява от допуснатата САТЕ, както и от данните по приложеното наказателно производство. Установено е, че водачът на МПС не е имал възможност да види детето преди излизането му на пътното платно, същото е започнало да пресича внезапно за водача и когато се е намирало в опасната зона за спиране на автомобила. Съдът намира, че с оглед на конкретните обстоятелства, следва да бъде определено съпричиняване от страна на детето в размер на 1/3. Останалата част от вината за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определена за ответника- същият се е движил с по-висока от разрешената скорост, макар и с превишение само от 6 километра в час. Следва да се има в предвид, обаче, че именно това превишение не е дало възможност на ищеца да спре преди съприкосновението с детето-както се вижда от заключението, автомобилът е спрял на 7,55м след удара с детето. Освен това, ответникът не е отчел и обстоятелството, че в десния банкет на пътя е била спряла каруца, около която не са се виждали хора. Водачът е следвало да отчете това обстоятелство като потенциална опасност и съответно да намали скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД е заплащането на обезщетение в размер на 25 334 лв. за всеки от въззивниците, представляващи 2/3 от предявените искове в размер на 38 000лв. Исковете за разликата до предявения размер от по 38 000лв. за всеки от ищците следва да се оставят без уважение като неоснователни.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта с която исковете са уважени за разликата над 25 334лв. до присъдения размер от 30 000лв., съответно исковете следва да се отхвърлят като неоснователни в посочената част.

По изложените съображения ВАпС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47 от 24.07.2007 г. постановено по гр.д.№ 189/2007 г. на ТОС, В ЧАСТТА с която е осъдил А. Ф. Й. да заплати на Т. Г. С. и С. С. Й. за разликата над 25 334лв. до 30 000лв. представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина им С. С. С., р. 23.01.00год. и починал на 04.07.06год. в резултат на ПТП и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен от Т. Г. С. и С. С. Й. против А. Ф. Й. в частта над 25 334лв. до присъдения размер от 30 000лв. представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина им С. С. С. р. 23.01.00год. и починал на 04.07.06год. в резултат на ПТП, причинено от ответника, ведно със законната лихва, считано от 04.07.06год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите части.

Решението е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.