Решение № 1/ 05.01.2009 г. по в.гр.д. 476/08 г., по описа на Апелативен съд Варна

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.К.Д. *** срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 2.07.2008 г. по гр.д.№ 1237/07 г., с което са отхвърлени исковете му, предявени срещу ЧСИ Л.Т.Т., с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.84,ал.3 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове от И.К.Д. *** срещу ЧСИ Л.Т. *** за заплащане на сумата от 11000 лева – част от 500000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД и за сумата от 1631.97 лева – за вреди от неизпълнение на главното задължение за времето на забавата, определено по размер на законната лихва, на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД.

Твърденията в исковата молба са, че в качеството си на частен съдия изпълнител, ответницата не е вдигнала наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца-длъжник по изп.дело № 179/06 г. по описа на ЧСИ Л.Т..

Приложеният като доказателство по делото препис от изп.д.№ 20067370400179 установява, че то е образувано по издаден срещу ищеца в полза на „Е***” ООД-Д.  изпълнителен лист за сумата от 99000.85 лева. С разпореждане от 3.08.2006 г. частният съдия изпълнител върху ½ от недвижим имот, собственост на длъжника, подробно описан в него, като възбраната е вписана с рег.№ 3288/23.08.2006 г., акт № 34, том І на Службата по вписванията при Районен съд-Балчик.

С молба вх.№ 07001/17.10.2006 г. взискателят е поискал спиране на изп.производство, на основание чл.329,ал.1,б.”б” от ГПК, като частният съдебен изпълнител е разпоредил спиране на производството. С молба от 1.10.2007 г. взискателят е поискал вдигане на възбраната върху имота, което е било отказано с постановление от 8.10.2007 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че претенцията по чл.45 от ЗЗД е недоказана – не са налице предпоставките за репарация на причинени на  ищеца вреди. Не е налице противоправно деяние от страна на ответника, което да е констатирано по предвидения за това ред – чл.332-чл.335 от ГПК.

Подадената от взискателя молба е в рамките на вече спряно по надлежния ред изпълнително производство, при което съществува абсолютна забрана за ЧСИ да извършва каквито и да било изпълнителни действия, включително и вдигане на наложена възбрана. Съгласно разпоредбата на чл.330,ал.2 от ГПК /отм./, наложената възбрана се вдига от съдебния изпълнител след прекратяване на производството по делото – хипотеза, която не е налице в конкретния случай.

С оглед на това,   следва извод, че предприетите действия от съдия-изпълнителя са законосъобразни. Поради липса на първия елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправност на деянието, съдът не изследва останалите предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност -  вина, вреда и причинно следствена връзка.

Исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение да бъде оставено в сила, поради което Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Добрич от 2.07.2008 г. по гр.д.№ 1237/07 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.