РЕШЕНИЕ № 25/01

РЕШЕНИЕ № 25/01.02.2008 год. по въззивно гражданско дело № 467 по описа на Апелативен съд – Варна за 2007 г.:

Производството е по реда на чл. 196, вр. чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от

гпк.

С решение № 740 от 10.09.2007 г., постановено по гр. д. № 1058/2006 г. ВКС на РБ - ІV-а гр. о. е отменил въззивното решение № 95/08.06.2006 г., постановено по в. гр. д. № 125/2006 г.на Варненския апелативен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на ШОС от 25.07.2005 г. по гр. д. № 1129/2004 г. за отхвърляне на иска на И. Х. В. от гр. К. срещу Р. Р. Р. от гр. Н. пазар за разликата над 6 000 лева до 10 000 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Настоящото въззивно производство, очертано в рамките на отменителното решение на ВКС на РБ, е образувано САМО по жалбата на И.Х. В. срещу решението на ШОС от 25.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1129/2004 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от нея на основание чл. 45 от ЗЗД срещу Р. Р. иск за обезщетение за неимуществени вреди разликата над 6 000 лева до 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен. /По отношение на другите ищци В. и Н. В. Н. решението е влязло в сила и същите следва да бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване./ Във въззивната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на претенцията в пълен размер с произтичащите от това законни последици.

Въззиваемата страна в срока по чл. 201 ГПК не е депозирала писмено възражение по жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

И.Х.В. от гр. К. излага в исковата си молба, че на 27.09.2003 г. на пътя Русе-Варна, на разклона край гр. П., при управление на МПС ответникът Р. Р. Р. от гр. Н. пазар нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на съпруга й В.Н. В.. Твърди също, че вследствие причинената от ответника смърт на В., с когото ищцата е имала брак повече от 40 години, тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в огромна болка и морални страдания, поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира да й се присъдят и всички направени по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по размер. Твърди, че за станалото ПТП има съпричиняване от страна на пострадалия, в кръвта на когото е било установено наличие на алкохол от 1,30 промила.

Видно от приложеното НОХд. № 464/2004 г. с влязло в сила определение № 63 от 27.07.2004 г. на основание чл. 414 з, ал. 7 от НПК ШОС е одобрил постигнатото споразумение между ШОП и обвиняемия Р. Р. - ответник в настоящото производство, по силата на което той е признат за виновен в това, че на 27.09.2003 г. на пътя Русе-Варна, на разклона за гр. П. при управление на л. а. „Мерцедес" след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 пр. - 0,84 пр., нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл. 65, т. 1 от ППЗДП, чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДП , по непредпазливост и при съпричиняване от страна на пострадалия, който също е бил употребил алкохол /с установена концентрация в кръвта 1,30 промила/, е причинил смъртта на В. Н. В. - престъпление по чл. 343, ал. З, б. „б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, въпреки, че гореупоменатото определение на наказателния съд не е присъда, то е задължително за настоящото производство, чийто предмет са последиците от деянието. В този смисъл гореупоменатото определение е задължително по отношение на това, че ответникът виновно и противоправно, по доказания начин и обстановка е допуснал ПТП, вследствие на което е причинил смъртта на В. Н. В., по отношение на пряката причинна връзка между виновното и противоправно поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат, а така също и по отношение на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС на РБ указания, в настоящото второ по ред въззивно производство бе изслушана съдебно-техническа експертиза за механизма на извършване на ПТП. От заключението на последната, което съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че лекият автомобил, управляван от ответника със скорост 101 и повече км/час, е ударил движещия се пред него и в права посока автомобил, управляван от пострадалия. Установява се също, че няма данни за техническа виновност от страна на пострадалия, че същият не е предприемал маневра за завой наляво, нито , че е навлязъл „рязко" в средната пътна лента, а напротив, че се е движил нормално напред в тази лента.

В първоинстанционното производство ищцата е ангажирала гласни доказателства за установяване какви точно болки и страдания е претърпяла вследствие смъртта на съпруга си. Направените от първоинстанционния съд изводи за доказаност на неимуществените вреди на ищцата, основаващи се на близките връзки с пострадалия -неин съпруг в продължение на 40 години, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки се с безспорната съпружеска връзка между ищцата и пострадалия, доказаните от свидетелските показания привързаност помежду им и мъка и страдания на ищцата от загубата на другаря в живота - бил в продължение на 40 години нейна морална и материална опора, съдът

приема, че по справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 20 000 лева. Предвид изложеното по-горе и установено в наказателното производство наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД това обезщетение следва да се намали на 10 000 лева, в какъвто размер е и предявеният иск. С оглед направеното от ищцата искане върху присъдената сума се дължи и законната лихва от датата на увреждането - 27.09.2003 г. На основание чл. 64 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата сумата 950 лева - направени по делото за всички инстанции разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на ШОС от 20.11.2006 г., постановено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по гр. дело № 1129/2004 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД от И.Х. В. срещу Р. Р. Р. иск за разликата над 6 000 лева до 10 000 лева е отхвърлен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Р. Р. от гр. Н. п., Шуменска обл., да заплати на И. Х. В. от гр. К., Шуменска обл., ОЩЕ 4 000 /четири хиляди/ лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга й В. Н. В. при ПТП, ведно със законната лихва, начиная от 27.09.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева - разноски по делото за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.