РЕШЕНИЕ

№     257                                       27.12.2007 г.                                  гр.Варна

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

  Апелативен съд  -Варна Гражданско отделение

на  двадесет и седми ноември Година 2007

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Джамбазова ЧЛЕНОВЕ: М.Недева    Р.Славов

Секретар : Ю. К.

Като разгледа докладваното от. съдия Недева в.гр.дело № 461 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от В. Т. Л. от гр. В. против решение № 650/8. 06. 2007г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1688/06 г. в частта, с която той и К.Н.Г. са осъдени да заплатят солидарно на А. А. А. с ЕГН **** от гр. К. на осн.чл.45 ЗЗД сумата от 15 000лв, ведно със законната лихва от 26.12.2004г., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на баща му А. А. Й., б.ж. на гр.Г.Т., обл.Д., поч на 26.12.2004г., съпричинена в резултат на извършено от ответниците престъпление по чл.123 ал.1 НК, за коего са осъдени по НОХД № 417/2006г. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в_: обжалваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна предявената искова претенция. В условията на алтернативност моли да бъде намален размери  на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от К. Н. Г. от гр.В. срещу същото решение в същата осъдителна част. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е недопустим за разглеждане в едно производство с иск по чл.45 ЗЗД срещу преките извършители на деликта. В условията на евентуално счита, че искът е уважен в твърде завишен размер.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

2

Предявени са в условията на обективно и субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу В. Т. Л. и К. Н. Г. и с правно основание чл.49 ЗЗД срещу "О. 96"ЕООД, гр.В., рег. по ф. д. № 977/96г. на ВОС, ФО за солидарно заплащане на сумата от 35 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца морални болки и страдания в резултат на загубата на неговия наследодател и баща А. А.Й., работник в дружеството, загинал при трудова злополука на 26.12.2004 г.

Безспорно установената по делото фактическа обстановка е следната : Пострадалият А. А. Й. - баща на ищеца, е работил по трудов договор № 139/6.08.2004г. при третия ответник "О. 96"ЕООД като строителен работник и е починал в следствие на трудова злополука при изпълнение на трудовите си задължения на обект "Жилищна сграда" на бул."В.Варненчик" № 142-144 на 26.12.2004г,

С присъда от 2.05.2006г. по НОХД № 417/2006г.на ВОС В. Т.Л. и К. Н.Г. са признати за виновни за извършено от тях престъпление по чл.123 ал.1   НК за това,   че в качеството им на технически ръководители на фирма:"О. 96" ЕООД и поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строителство на сграда, виновно нарушавайки нормите на чл.26 т.т.1,2,3 и 4   вр.чл.40 , ал.1 ,чл.60 ал.1 и чл.101 т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. са причинили смъртта на работника А. А. Й. - баща на ищеца.

Безспорно установено е още, че ищецът е наследник по закон, като низходящ, на починалия А. А. Й. - съгласно представеното удостоверение за наследници.

Направеното възражение от ответниците за недопустимост на исковете съдът намира за неоснователно   :   Не следва да бъде възприета тезата на ответника Кирил Грудов ,   че съдът сам е определил срещу кой ответник е предявен искът, вместо това да стори ищецът. Исковете са предявени в условията на солидарна отговорност и ответниците са определени от ищеца - това са двете физически лица, преки причинители на деликта и третият ответник е дружеството работодател. Първоинстанционният съд е разгледал исковете и срещу тримата ответници и се е произнесъл по тях.    Действително отговорността на предприятието за трудова злополука следва да бъде реализирана по реда на чл.200 КТ, тъй като това е специалният закон, изключващ приложението на общия закон - ЗЗД,  но няма пречка обезщетението за имуществени вреди да бъде претендирано пряко от извършителите на деликта,  още повече,  че в процесния случай е налице влязла в сила присъда срещу тях, която на осн.чл.222 ГПК е задължителна на настоящия съд досежно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като исковата претенция срещу дружеството следва да бъде заведена по реда на чл.200 КТ, то искът с правно основание по чл.49 ЗЗД се явява

з

неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен само на това основание. Доколкото обаче е безспорно установено наличието на трудова злополука и последвалата от нея смърт на наследодателя на ищеца, както и виновните за това длъжностни лица, искът спрямо тях с правно основание чл.45 ЗЗД се явява доказан в своето основание и следва да бъде уважен.

Размерът на присъденото обезщетение съдът определя съобразно съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в съответствие с общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД :

Съгласно свидетелските показания, събрани пред първата инстанция, пострадалият е имал три деца - две от първия си брак и едно от втория, като ищецът е негово дете от първия му брак. Т. Я. и Б. К. свидетелстват, че ищецът е поддържал контакти с баща си и с новото му семейство, интересувал се от здравето му, макар че не живеели заедно и са се виждали веднъж годишно в последните години. От 2000 г. ищецът живеел и работел в Италия, но при идването си в България се срещал с баща си и новото му семейство. Разменяли си колети, чували се по телефона. Въз основа на тези показания съдът приема, че между бащата и синът не е съществувало отчуждение и незаинтересованост. Независимо, че не са живеели заедно, а в различни държави дори, между тях е съществувала духовна връзка и взаимна загриженост, поради което и загубата на баща му му е причинила описаните в исковата молба болки и страдания. С оглед на всичко това съдът намира, че обезщетение в размер на 15 000лв. се явява справедливо и съобразено с установените по делото факти и обстоятелства. В този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над него по предявените 35 000лв.

Като е направил същите фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въззиваемата страна не е направила искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650/8.06.2007г. на Варненския
окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1688/06г.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок
от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ:

РЕШЕНИЕТО  Е ОСТАВЕНО В СИЛА С РЕШЕНИЕ № 889/29.01.2010 г. по гр. д. № 1551/2008 г. по опис на ВКС на РБ.