Решение № 256/20.12.2007 г. по в.гр.д. № 453/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.
С решение № 40 от 27.06.07 год. постановено по гр.д.№ 158/2007 год., Търговищкият окръжен съд е осъдил Х. П. С. да заплати на:
Х. И. Х. сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на телесни уреждания, сумата от 3 454 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат от виновно причинено от ответника ПТП на 11.08.06 год. на осн. чл.45 ЗЗД,
В. Й. Х. сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на телесни уреждания, сумата от 620 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат от виновно причинено от ответника ПТП на 11.08.06год. на осн. чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на деликта-11.08.06 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1962,96 лв.-държавна такса върху уважената част от исковете, сумата от 120 разноски за вещо лице и 300 лв.-направени разноски от ищците:
Отхвърлил е предявените искове до предявения размер съответно до 60 000лв. за първия и до 30 000 лв. за втория от ищците
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗД ”В***”АД гр.С.
Недоволно от постановеното решение е останало третото лице помагач-ЗД ”В****”АД, което чрез процесуален представител го обжалва като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемите чрез процесуален представител, оспорват основателността на подадената жалба.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковите молби на Х. И. Х. и В. Й. Х. против Х. П. С. се излага, че по нахд № 49/07год. на ТРЗ, ответника е бил признат за виновен, за това, че на 11.08.06 год. при управление на МПС нарушил правилата за движение и осъществил ПТП, при което по непредпазливост е причинил на ищците средни телесни повреди -престъпление по чл.343 ал.3 пр.3 вр.чл.342 ал.1 от НК. На осн. чл.78 А от НК съдът е освободил от наказателна отговорност ответника и му е наложил административно наказание –глоба. Твърди се, че в резултат на престъпното деяние ищците са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в понесени болки и страдания, както и имуществени вреди-разходи за транспорт, престой в болнично заведение и болнично лечение, разходи за прегледи и медикаменти. Оценяват неимуществените вреди от 60 000лв. за ищеца и 30 000 лв. за ищцата, имуществените са в размер на 3 454 лв. за ищеца и 620 лв. за ищцата, ведно със лихва за забава от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и разноски.
В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковете по размер.
Конституираното като трето лице помагач “В***” АД в писмено изразено становище оспорва исковете за неимуществени вреди по размер, а имуществените-изцяло.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:
Не се спори, относно следното:
От приложеното решение по НАХД № 49/07г. на Търговищки районен се установява, че ответникът е признат за виновен за това, че на 11.08.07 год., при управление на л.а. “Ауди-80” с ДКН В Т 77-82 ТТ, нарушил правилата за движение-чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищците средни телесни повреди - престъпление по чл.343, ал.3 пр.3-то б.”а” пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78 а ал.1 от НК, ответникът е бил освободен от наказателна отговорност и ме наложено адм.наказание-глоба в размер на 500 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.222 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата ответникът вследствие нарушаване на правилата за движение-чл.20 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищците описаните травматични увреждания. Тъй като производството е приключило с влязло в сила решение, следва да се приемат за доказани направените фактически констатации.
С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:
Относно оплакването за недопустимост на постановеното решение, поради невръчване на препис от исковата молба на Виолета Йорданова Христова: Действително, от доказателствата по делото може да се направи извод, че съдът е пропуснал да връчи препис от исковата молба на ищцата на конституираното трето лице помагач ЗАД”В***”АД гр.София. Следва да се отбележи, обаче, че настоящата инстанция по своя характер не е контролно отменителна, а въззивна инстанция и то при условията на пълен въззив - т.е. след като е сезирана е длъжна служебно да провери изцяло правилността на постановеното решение и по този начин същата се явява инстанция по съществото на спора и втора първа инстанция. Предвид което въззивната инстанция не е обвързана по никой начин с правните изводи на първоинстанционния съд, респективно е задължена да формира свои относно правнорелевантните факти и обстоятелства. С оглед на изложеното, доколкото производството е пренесено с въззивната жалба пред настоящата инстанция, допуснатото процесуално нарушение се явява несъществено относно правата на въззивника, тъй като същия е във възможността си да ги реализира в пълна степен пред настоящата инстанция.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките, водещи до недопустимост на постановеното решение.
При проверката на правилността на постановеното решение, съдът съобрази следното:
Постановяването на решение чрез което ответникът е признат за виновен в извършеното деяние е основание за ангажиране отговорността на ответника, а съобразна чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претенцията е за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени и имуществени вреди. При определяне на размера на дължимия паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:
Безспорно, като се вземат в предвид писмените доказателства-епикризи, както и заключението на СМЕ, следва да се направи извод, че ищците са получили следните травматични увреждания:
Ищецът е получил фрактура и луксация на чашката на лявата тазобедрена става, наложило се е поставяне на изкуствена става, пълна парализа на левия нерв, трайно затрудняване на походката, поради което е инвалидизиран с 72 % нетрудоспособност. За в бъдеще ще е необходимо допълнително лечение. Пред настоящата инстанция е представено експертно решение № 2181/27.09.07год. на ищеца Х. И. Х., според което на същия е призната 84% неработоспособност.
Ищцата е получила следните увреждания: травма на коляното вследствие на проникване на чужд предмет, довело до увреждане на голяма част от структорите на ставата, което е довело до тежки артрозни изменения ограничаващи движенията в ставата и болеви синдром с переспективи за влошаване на състоянието. Пред настоящата инстанция е представено експертно решение № 1457/12.06.07 год. на ищцата В. Й. Х., според което на същата е призната 50% неработоспособност.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че по своя характер уврежданията представляват средни телесни повреди. Във връзка с цитираните увреждания на всеки от ищците са били извършени двукратни оперативни интервенции.
Безспорно, описаните травматични увреждания получени от двамата ищци вследствие на виновното поведение на ответника са предизвикали и довели до описаните негативни изживявания-болки и страдания за един продължителен период от време. Според заключението и при двамата ищци, но особено при ищеца и към настоящия момент не са отминали последиците от уврежданията. Както бе изложено и при двамата ищци последиците няма да отшумят напълно.
Съобразно гласните доказателства-показанията на свидетелите Р., С. и Г. се установява, че състоянието на ищците след катастрофата е било изключително тежко. В продължителен период от време се е налагало за тях да се полагат грижи, за което са били наети болногледачи, няколко пъти ищеца е бил транспортиран за лечение до гр.София.
С оглед на направените по-горе изводи за причинени вреди в резултат на деянието, довело до описаните травматични увреждания, следва да се направи извод, че са доказани претърпените от ищците болки и страдания, съответно исковете за обезвреда се явяват основателни. Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД е заплащането на обезщетение в размер на 30 000 лв. за ищеца и 15 000 лв. за ищцата. За разликата до предявените размери исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно претенцията за имуществени вреди: Приложените по делото писмени доказателства, установяващи разходи на проведеното лечение за всеки от ищците, които според вещото лице са били необходими за проведените лечения, както и установените с гласни доказателства разходи за транспорт и заплащане на болногледачи, следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпени имуществени вреди в размер на 3 454 лв., а ищцата- в размер от 620 лв.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 27.06.2007 г. постановено по гр.д.№ 158/2007 г. по описа на Търговищки окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
С решение № 369/27.04.2009 г. постановено по гр.д. № 1581/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 453/2007 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.