РЕШЕНИЕ № 45/06.03.2007 г. по въззивно гражданско дело № 453 по описа за 2006 година на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК и е образувано по жалбата на В. Х.А. от гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Н. В. срещу решението на Добричкия окръжен съд № 37 от 19.05.2006 г. , постановено по гр. д. № 608/2005 г., с което по отношение на него е признато за установено, че Д. И.Д. от гр. Д. не му дължи сумата от 11 500 лева, която е осъден да му заплати по издадения с определение № 151 от 03.02.2005 г. по ч. гр. д. № 206/2005 г. на ДРС изпълнителен лист. Въззивникът навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при съществени процесуални нарушения и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 201 от ГПК срещу жалбата не са постъпили писмени възражения от въззиваемия. В с. з. чрез процесуалния си представител същият оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 97, ал. 1, вр. чл. 254 от ГПК.

Д.И.Д. от гр. Д. твърди в исковата си молба, че с определение по ч. гр. д. № 206/2005 г. на Добричкия районен съд е осъден да заплати на ответника В. Х. А. от гр. Д. 11 500 лева, предоставени му с договор с нотариална заверка на подписите от 03.11.2000 г. в заем. Твърди също, че е получавал от ответника и баща му в качеството им на заложна къща многократно заеми, които е връщал в срок с голяма лихва, но никога не е получавал посочената в горецитирания договор сума. Моли по отношение на ответника да бъде признато за установено, че не му дължи присъдената с определението сума и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. В с. з. на 11.10.2005 г. /л. 20/ признава, че при сключване на договора за заем на 03.11.2000 г. не е давал на ищеца сумата от 11 500 лева, но твърди, че договорът е свързан с други предходно съществуващи между тях отношения.

По делото е приложено като доказателство ч. гр. д. № 206/2005 г. на Добричкия районен съд, по което с определение № 151/03.02.2005 г. Д. И.Д. от гр. Д. е осъден да заплати на В. Х.А. от с. гр. сумата 11500 лева, представляваща задължение по договор за заем, сключен между страните на 03.11.2000 г. , ведно със законната лихва от 02.02.2005 г., както и сумата от 678,41 лева-разноски по делото. Към гореупоменатото дело е приложен в оригинал нот. заверен договор за заем, съгласно който на 03.11.2000 г. ответникът е предоставил на ищеца без лихви 11 500 лева в заем със срок на връщане до 15.12.2000 г., след която дата се дължат лихви в размер на 15 % месечно.

Страните не спорят, че преди 03.11.2000 г. без да са съставяни писмени договори ищецът неколкократно е получавал от ответника в заем различни суми. От обясненията на страните в с. з. се установява, че те не са имали в действителност волята, материализирана в представения договор за заем, а именно ответникът да предостави, а ищецът да получи в заем сумата от 11 500 лева, която да върне в уговорения срок. Именно поради това, че страните са имали други намерения, ответникът не е предал на ищеца посочената в договора за заем сума. След като той не е сторил това, липсва задължение за връщането й и тя не се дължи както е присъдена с издадения изпълнителен лист.

С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на присъдената по ч. гр. д. № 206/2005 г. на ДРС сума се явява

основателен и следва да бъде уважен, а издаденият изпълнителен лист -обезсилен.

Като е направил аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричкия окръжен съд № 37 от 19.05.2006 г., постановено по гр. д № 608/2005 г.

Решението е оставено в сила с решение № 248/19.03.2009 г. по гр. д. № 6031/2007 г. по опис на ВКС на РБ.