Р Е Ш Е Н И Е

РЕШЕНИЕ № 255/20.12.2007 г. по въззивно гр. д. № 450 по описа за 2007 г. на Апелативен съд – Варна:

С решение № 44 от 09.07.07год. постановено по гр.д.№ 94/2007год., ТОС е осъдил ЗК”Б.и.” АД гр.С., да заплати на К. Н. А. сумата от 50 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат от ПТП на основание чл.407 ТЗ и застрахователна полица № 04/5060069774 от 26.12.05год. в едно със законната лихва от 13.02.07год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000лв. д.т. по сметка на съда: Отхвърлили е иска до предявения размер от 85 000лв. като неоснователен.

Недоволен от постановеното решение е останал ответника по делото, който чрез процесуален представител го обжалва като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост по съображения, изложени в жалбата. Основните доводи са несъобразяване с практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетението, както и че съдът е следвало да приеме по-висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия.

Въззиваемите чрез процесуален представител, оспорват основателността на подадената жалба.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.407 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на К.Н.А. против ЗД”Б. и.-В. Щ.” АД гр.С., в евентуалност против “Л. Ю”ООД гр.Т. и Х.С.Х. се излага, че на 20.04.06год. при управление на лекотоварен автомобил “Мерцедес” с ДК № Т **** ТТ, собственост на второто дружество, в с.Манастирско, община Р., Х. е предизвикал пътно транспортно произшествие, при което са му били причинени следните травматични увреждания: счупване на тилна кост, мозъчна контузия, кръвоизлив в мозъка вдясно теменно, кръвоизлив задочната дясна ябълка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки: счупване на ребра, контузия на левия бъбрек, счупване на дясната срамна кост на тазовия пръстен, счупване на двете кости на двете подбедрици. Уврежданията му причинили изключителни болки и страдания, към момента на тяхното осъществяване и през целия период на продължителното лечение и възстановяване. Изпитва затруднения при придвижване, има забавен говор, усеща силно главоболие на моменти, често губи спомени за минали моменти. Тъй като МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано при ЗД”Б.и.-В. Щ.”АД гр.С., желае същото да бъде осъдено да заплати сумата от 85 000лв., в отношение на евентуалност, същата да бъде заплатена от ответниците “Л. Ю”ООД гр.Т.-собственик на МПС и Х. С.Х. –водач на същото.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответниците чрез процесуални представители оспорват иска по размер.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Не се спори, относно следното:

От приложеното решение по ЧНОХД № 783/06г. на Разградски районен се установява, че Х.С.Х. е признат за виновен за това, че на 20.04.06год., при управление на лекотоварен автомобил “Мерцедес” с ДК№ Т **** ТТ по ул.”Б.л.” с.Манастирско, Р. област, нарушил правилата за движение-чл.20 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на К.Н.А. средна телесна повреда, изразяваща се в съчетана механична травма-глава, гърди, таз и крайници: -счупване на тилна кост, мозъчна контузия, кръвоизлив в мозъка вдясно теменно, кръвоизлив задочната дясна ябълка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки: счупване на ребра, контузия на левия бъбрек, счупване на дясната срамна кост на тазовия пръстен, счупване на двете кости на двете подбедрици-престъпление по чл.343ал.1 б.”Б” вр.чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78 а ал.1 от НК, ответникът е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм.наказание-глоба в размер на 600лв.,

Съобразно разпоредбата на чл.222 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата ответникът Х. вследствие нарушаване на правилата за движение-чл.20 и чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищеца описаните травматични увреждания. Тъй като производството е приключило с влязло в сила решение, следва да се приемат за доказани направените фактически констатации.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на решение чрез което ответникът Х. е признат за виновен в извършеното деяние е основание за ангажиране му, а съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е установено, че МПС управлявано от ответника Х. е било застраховано с договор за застраховка “Гражданска отговорност” /застрахователна полица № 04/5060069774 от 26.12.05год./ при ответника ЗД”Б. и.” АД гр.С. Предвид изложеното и на основание чл.407 ТЗ отговорността за обезвреда на настъпилите увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. Относно размера на дължимото обезщетение:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимия паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Безспорно, като се вземат в предвид писмените доказателства-епикризи, както и заключението на СМЕ, следва да се направи извод, че ищеца е получил следните травматични увреждания:

Счупване на тилна кост, мозъчна контузия, кръвоизлив в мозъка вдясно теменно, кръвоизлив задочната дясна ябълка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки: счупване на ребра, контузия на левия бъбрек, счупване на дясната срамна кост на тазовия пръстен, счупване на двете кости на двете подбедрици. Травматичен и постхеморогичен шок при постъпване на пострадалия в хирургичното отделение, дизартрия. Установените увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на снагата поради двустранни счупвания на ребрата, трайно затруднение на двата долни крайника, поради счупвания на костите на двете подколенници, трайно затруднение на говора. Според заключението, уврежданията са в пряка връзка с претърпяното ПТП, среден срок за възстановяване на счупванията на крайниците е 8-10м., на ребрата е продължило за срок около 4-5 месеца. Мозъчната контузия и кръвоизливите в мозъка много често водят до упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, разстройство на паметово-интелектуалните възможности, нарушения на съня и др. Възстановяването на затрудняването на речта може да протече с години.

Безспорно, описаните травматични увреждания получени от ищеца вследствие на виновното поведение на ответника Х. са предизвикали и довели до описаните негативни изживявания-болки и страдания за един продължителен период от време.

С оглед на направените по-горе изводи за причинени вреди в резултат на деянието, довело до описаните травматични увреждания, следва да се направи извод, че са доказани претърпените от ищеца болки и страдания, съответно иска за обезвреда се явява основателни. Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД е заплащането на обезщетение в размер на 60 000 лв. за ищеца. При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид, че в резултат на деянието са причинени многобройни и тежки травматични увреждания, от които ищецът се е възстановявал в един продължителен период от време, а както бе отбелязано по-горе, някои още не са отшумели.

Следва да се отбележи, по повод на изводите на първоинстанционния съд, че настоящата инстанция не споделя извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. В решението е прието, а това се възпроизвежда и в жалбата, че съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в това, че не е пресичал на пешеходна пътека. Видно от материалите по наказателното дело, както и по първоинстанционното дело, няма данни за наличието на пешеходна пътека в района на пътното произшествие, както и изобщо в населеното място. От друга страна, ответникът Х. се е движел с 73,1км. /час /при разрешени 50 в населеното място / и това е единствената причина да се стигне до този вредоносен резултат.

Но доколкото няма жалба от насрещната страна, решението не може да бъде променено в посочения смисъл и следва да се остави така редуцирания размер на дължимото обезщетение от 50 000лв. непроменен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 09.07.2007 г. постановено по гр.д.№ 94/2007 г. по описа на ТОС.

РЕШЕНИЕТО е оставено в сила с решение № 648/07.10.2008 г. по т. д. № 297/2008 г. по опис на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.