Решение № 43/23.02.2007 г. по в.гр.д. № 447/2006 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение № 34 постановено по гр.д. № 396/2006 г. Разградският окръжен съд е осъдил “Е**-Г. О.”ЕАД гр.Г. О. да заплати на “А***гр.Л. сумата 72 352,29лв. обезщетение на основание чл.59 ЗЗД, както и сумата от 4 483,32лв. разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът който го обжалва чрез процесуален представител с искане същото да бъде отменено и постановено ново с което искът бъде отхвърлен.  Счита същото за неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити подробни съображения.

Насрещната страна чрез писмено възражение счита жалбата за неоснователна.

В съдебно жалбата  се поддържа съответно оспорва чрез процесуални представители.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по гр.д.№ 396/05год. на РОС, е образувано по иск с правно основание чл.59 ЗЗД на “А** гр.Л. против “Е****”ЕАД гр.Г. О., преименувано в хода на процеса на “Е.ОН Български мрежи” АД гр.Г. О. В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на електрически далекопровод ВЛ-110кV с дължина 20 км. от подстанция Разград-2 до гр.Лозница, включен в ДМА на дружеството. От построяването му през 1989год. до завеждането на иска  електропроводът се е ползвал от ответника без да заплаща наем или обезщетение за това. Тъй като ответникът ползвал безвъзмездно съоръжението моли съда същия да бъде осъден да заплати обезщетение за периода от 01.01.05год. до 18.02.05год. в общ размер на 72 352,29лв.

В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.

          Ответникът чрез процесуални представители оспорва активната легитимация на ищцата, както и обстоятелството, че са ползвали съоръжението. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е за заплащане на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД.

Съобразно представено извлечение от инвентарна книга, неоспорено от насрещната страна, в същата е заведен далекопровод с балансова стойност към 12.04год. 2 260 000лв. Представени  са доказателства, че ищецът е инвеститор  на електропровод 110 КV  Разград-Лозница, а именно: договор № РЗ-ІІ-16 от 28.12.86год. от 28.12.86год. сключен между ЗСА “Лозница” и “ЕМУ” Шумен за СМР на обект електропровод 110 кV: Констативен акт обр.15 от 14.12.89год. за приемане на обекта, на комисия назначена със Заповед № 796/89год. на КТСУ-ГИДТК. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ищецът е изградил процесния електропровод.

Не се спори, че за процесния период не е бил сключен договор за предоставяне на достъп на “Е.” до изградения електропровод, както и че е бил осъществяван пренос на ел. енергия и до други потребители освен до ищеца. Според заключението на изготвената СТЕ от доц.К. за периода на ищеца са били доставени 222 979квт, а на други потребители-658508квт. Пак според същото заключение, цената на предоставен достъп определена съгласно методиката за определяне на достъп за процесния период е 72 352,29лв.

С оглед на изложеното по-горе следва да се направят следните правни изводи:

Правната квалификация на иска е чл.59 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че с иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД може да се търси по-малката сума между сумите с която се е обеднил ищецът и тази с която се е обогатил ответникът без основания.

Съдът намира, че определената цена на достъп от СТЕ на 72 352,29лв. не може да се приеме за действителен размер на неоснователно обогатяване на ищеца. Преди всичко, методиката за определяне на цените на достъп е неприложима в случая, тъй като с нея се урежда начинът на определяне на цените на достъп при сключване на договори за предоставен достъп. Безспорно, в случая между страните не е сключван договор за достъп, предвид което и посочената методика е неприложима. Но дори и да се приеме, че същата би могла да се приложи, заключението на вещото лице не може да се приеме, че е извършено по методиката. По методиката, цената на предоставен достъп се определя по формулата, посочена в т.11. Посочено е, че годишните разходи за обслужване на съоръженията за които се предоставя достъп се определя съгласно т.10.1 и 10.2. Според заключението, разходите за обслужване на електропровода на ищеца  за година, въз основа на които е определило цената на достъп следва да се определят по следния начин: Р=ДМА Х Кобс. Или 2 260 000лв. Х 0,32 - 723 200лв., сума която безспорно е лишена от икономическа логика. В подкрепа на горния извод е и определената цена на достъпа в размер на 72 352,29лв. за пренос на 658 508квт, като цената на достъп се явява по-висока, или равна на стойността на пренесената енергия. Следва да се отбележи, че целта на цената на достъп е да компенсира разходите на собственика по поддръжка и обслужване на съоръжението, поради което методиката изисква да се ползват индивидуалните разходи по обслужване и поддръжка на конкретното съоръжение, което в случая не е установено. Предвид горното, не може да се приеме, че ответникът се е обогатил със сумата от 72 352,29лв. Следва да се отбележи също, че електроразпределителното дружество не може да бъде задължено при всички случаи да присъедини към електропреносната мрежа и чужди електропреносни съоръжения. Предвидено е задължение  в разпоредбата на чл.117 ал.7 от ЗЕ на потребителите-собственици на електрически уредби и съоръжения да предоставят достъп на електроенергийните предприятия за пренос на ел.енергия до други потребителисамо в случай, че последното избере този вариант за електроснабдяване. От делото се установява, че ответното дружество е избрало друг електропровод за пренос на електрическа енергия до дружеството ищец и до останалите потребители, които са били захранвани през електропровода от 110кV.

Но доколкото спора е на плоскостта на неоснователното обогатяване, следва да се установи действителното обогатяване на ищеца от ползването без основание и без заплащане на електропровода. Обогатяването ще представлява размера на чистите приходи, получени от ответното дружество от преноса на 658 508 квт до останалите потребители през електропровода на  ищеца. Обедняването на ищеца би следвало да се изразява в стойността на извършените разходи през процесния период за поддръжка на електропровода.

Такива доказателства /за получени приходи от страна на ответника от преноса на 658 508квт., както и за размера на  направените разходи от страна на ищеца/ не са представени, поради което и искът се явява недоказан по размер.

Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на сумата от 72 352,29лв. се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Предвид несъвпадане на крайните изводи на Варненския апелативен съд с постановеното решение по гр.д. № 396/05год. по описа на РзОС, същото следва да бъде отменено.

           По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                       Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ  решение № 34 постановено по гр.д.№ 396/2005 г. на Разградски окръжен съд с което е осъдил “Е*****” ЕАД  гр.Г. О. да заплати на “А** гр.Л. сумата от 72 352,29лв.–обезщетение  на основание чл.59 ЗЗД и 4 483,32 лв. - разноски по производството и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на “А*** гр. Л. рег. по ф.д. № 51/93год. на РзОС срещу “Е.****” АД гр.Г. О. рег. по  ф.д. № 823/2000год. на ВтОС за заплащане на сумата от 72 352,29лв. представляваща обезщетение за ползване на далекопровод ВЛ-110кV за периода 01.01.05год.-18.02.05год., на основание чл.59 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                         2.

С решение № 1081/05.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г.  ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/23.02.2007 г. по в.гр.д. № 447/2006 г. на ВАпС.

ОСЪЖДА А*** гр.Л. *** да заплати на Е**** гр.В**** сумата от 1800 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението е влязло в сила на 5.11.2008 г.