РЕШЕНИЕ № 42/09.03.2007 по В.гр. дело № 445/2006 г. по описа на Апелативен съд – Варна:
С решение на ВКС на РБ от 18.06.2004 г. по гр.д.№ 1185/03 г., поправено с решение от 15.11.2006 г. по гр.д.№ 1705/04 г. са обезсилени решенията на Апелативен съд-В. от 21.06.2001 г. и от 22.04.2003 г. по гр.д.№ 370/01 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Поделение 58600 – В. срещу решението на Окръжен съд-В. от 12.02.2001 г. по гр.д.№ 1316/99 година в неговата осъдителна част. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С оглед липсата на подадена въззивна жалба от ищцата, обжалваното решение в отхвърлителната му част за сумата от 9 091.76 лева – имуществени вреди, е влязло в сила. Пред настоящата инстанция спорът е висящ по претенцията за сумата от 10 000 лева – неимуществени вреди и за сумата от 2908.24 лв.- имуществени вреди, с правно основание чл.200 от КТ.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 2.06.1999 г. ищцата като кухненски работник в ответното предприятие е претърпяла трудова злополука при машинно рязане на хляб, при което си е отрязала дисталните фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка . Съставен е акт за трудова злополука № 8/8.06.1999 г., а ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност от 2.06.1999 г. до 28.11.1999 г.
Не се спори относно факта, че ищцата е била инструктирана за безопасна работа с ел.уреди, но не се доказва в процеса факта на съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.200,ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – имуществена и неимуществена, включително пропусната полза, и обезщетението или пенсията по обществено осигуряване. Съдът намира, че нормата на чл.201,ал.2 от КТ, предвиждаща намаляване на отговорността на работодателя, не следва да намери приложение, тъй като ответникът не е доказал пострадалата да е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
Назначената съдебно-медицинска експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което уврежданията имат траен характер, а с времето болките ще намаляват. Изхождайки както от факта, че е пострадала дясната ръка на ищцата, свързана с ежедневното обслужване, така и от принципа за справедливост, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 4 000 лева. Уважаването на иска в предявения размер от 10 000 лева не съотстветства на характера на претърпените вреди и би довело до неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на ответното предприятие. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата от 4 000 лева до 10 000 лева, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.
След извършено уточнение на предявените искове, ищцата претендира обща сума от 12 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди. Предвид факта, че решението в отхвърлителната му част е влязло в сила, спорът пред настоящата инстанция е висящ по претенцията за сумата от 2 908.24 лева – имуществени вреди.
Назначената пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което ищцата не само не е претърпяла имуществена вреда, но за периода от 2.06.1999 г. до 28.11.1999 г. е получила в повече 27.70 лева.
Пред настоящата инстанция е представена молба вх.№ 4789/9.12.1999 г. за прекратяване на трудово правоотношение поради навършване на възраст за изслужено време и старост. Липсват доказателства тя да е подавала молби да остава на работа в поделението след пенсиониране, поради което е неоснователна претенцията й за пропуснати ползи за периода от 9.12.1999 г. до 9.12.2000 г.
Постановеното решение в частта му, с която е присъдена сумата от 2908.24 лева следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което претенцията за присъждане на имуществени вреди бъде отхвърлена изцяло.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Варна от 12.02.2001 г. по гр.д.№ 1316/1999 г. В ЧАСТТА МУ, с която е уважен иска по чл.200 от КТ за имуществени вреди в размер на 2908.24 лева и за неимуществени вреди в размер над 4 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от С. К. С. срещу ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, поделение В.: за имуществени вреди в размер на 2 908.24 лева в резултат от трудова злополука, констатирана с акт за трудова злополука № 8/8.06.1999 г. и за неимуществени вреди за разликата от 4 000 лева до 10 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. В необжалваната му част решението е влязло в сила
Решението е оставено в сила с решение № 1112/05.12.2008 г. по гр. д. № 4505/2007 г. по опис на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.