РЕШЕНИЕ № 154/20.10.2008 г. по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2008 година на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК /отм./, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. Със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г. и е образувано по жалбата на С.П.С. от гр. В. срещу решението на ВОС № 939 от 31.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1790/2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено искането му за промяна на личното име на осиновеното при условията на чл. 62 от СК дете от М. на В. Въззивникът навежда оплаквания за незаконосъобразност на решението и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде допусната исканата промяна на собственото име на детето М., род. на 13.07.2004 г. на В.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ не са постъпили писмени възражения от въззиваемата страна.

Представителят на контролиращата страна - Апелативна прокуратура-В. изразява становище за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от

ГПК /отм./, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред ВОС С.П.С. от гр. В. е депозирал молба за осиновяване при условията на чл. 62 от СК на внучката си М., родена на 13.07.2004 г. в гр. Р. от дъщеря му П. и неизвестен баща. С постановеното по гр. д.№ 1790/2007 г. на 31.07.2008 г. решение № 939 окръжният съд е допуснал непълното осиновяване на детето, но е отхвърлил искането на молителя за промяна на собственото му име, позовавайки се на разпоредбата на чл. 18, ал. З от Закона за гражданската регистрация. Това становище за приложимост на горецитираната разпоредба на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Цитираната разпоредба визира промяната на бащиното и фамилно име на детето, осиновявано при условията на чл. 62 от СК. Алинея 1 на чл. 18 от ЗГР обаче, отнасяща се до промяната на собственото име на осиновяваното дете, не прави разлика между пълно и непълно осиновяване и изрично постановява, че то /собственото име на детето/ се определя според желанието на осиновителите, а когато детето е навършило 14 години - се иска и неговото съгласие. Ето защо, като незаконосъобразно в тази му част, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи искането на осиновителя за промяна на собственото име на детето от М. на В.

Водим от гореизложеното и нса основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд № 939 от 31.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1790/2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено искането на С.П.С. от гр. В. за промяна на собственото име на детето М., ЕГН-*** на В. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация ново собствено име на детето М., ЕГН *** на В.

Да се изпратят на Община Р. заверени преписи от решенията на Варненския окръжен съд и на Варненския апелативен съд за отразяване на промените, на основание чл. 78 от ЗГР.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.