РЕШЕНИЕ № 25/12.02.2007 г. по въззивно гр. д. № 430 по описа на 2006 г. на Апелативен съд- Варна:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение № 349 от 05.04.2006год., постановено по гр.д. № 1558/2002 г. ВОС е осъдил З.Б.П. и С.Л.П. като наследници на Л.С.П. б.ж. на гр.В., починал в хода на процеса на 28.10.03год., да заплатят на К.В.Н. и сумата от 28 425,04лв., представляваща неизплатени суми по договори за заем, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумите, както и съдебно деловодни разноски в размер на 1306 лв. на осн. чл.64 ал.1 ГПК: Прекратил е производството по иска за присъждане на мораторна лихва върху главниците от възникване на задължението до подаване на исковата молба.

 Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците З.Б.П. и С.Л.П., които го обжалват и моли съда да го отмени като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са изложени подробни съображения.

В съдебно заседание  жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

         Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът съобрази следното: 

Предявените искове са с правно основание чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

Пред ВОС е заведена искова молба от К.В.Н. срещу Л.С.П.-наследодател на въззивниците в която твърди, че с ответника е сключил следните договори за заем:

На 22.07.97год. е дал в заем на ответника сумата от 10 530 щ.д. със задължение да ги върне в двуседмичен срок от поканата:

-на 14.11.97год. е дал в заем сумата от 1 000 лв., които е следвало да се върнат в същия срок:

-на 17.04.98год. е дал в заем сумата от 3 000 щ.д., които е следвало да се върнат в същия срок. Въпреки проведените разговори и изпратена телеграма, чрез които е поканил ответника да върне сумите, същите не били погасени. И тъй като до завеждане на ИМ ответникът не е  изпълнил задълженията си към него, моли съда същият да бъде осъден да му заплати получените в заем суми, ведно със законната лихва върху присъдените суми.  С молба от 29.10.02 год. уточнява претенцията си, като претендира левовата равностойност на дадените в заем щ.д., съответно претендира сумите 21 344,10 лв. и 6080,94 лв.

          Ответникът Л.П. в писмено представено становище и в с.з. чрез процесуален представител  оспорва исковете. Твърди, че  с ищеца и съпругата му са имали съвместна дейност, като процесните суми са били изплатени в стока и пари и по този начин е възстановил  изцяло дължимите суми.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са като доказателство и неоспорени  от насрещната страна 3 бр. разписки, в които е посочено, че ищецът е предоставил в  на първоначалния ответник Л.П. следните суми:

На 14.11.97год. сумата от 1 000 000 /нед./лв.: на 22.07.97год. Л.П. в е получил от К.Н. сумата от 10 530 щ.д. и на 17.04.98год.-сумата от 3 000 щ.д. Сумите е следвало да бъдат върнати след предизвестие от две календарни седмици. С телеграма от 15.11.01год. ищецът К.Н. е поканил Л. П. да му изплати предоставените с посочените по-горе разписки суми. В подкрепа на твърдението за осъществявана от страните съвместна търговска дейност е представена тетрадка с отразен стоков и касов оборот. Неоспореното заключение на СГЕ установява, че в тетрадката на различни листа са поставени общо 12 подписа на ищеца К.Н. за “приел”. Съобразно събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Л.А. и Е.Я., както и от отговора на ищеца по реда на чл.114 ГПК /л.48/ и изявленията на ответника П., безпорно се доказва, че страните са осъществявали съвместна търговска дейност през периода, последващ предоставянето на процесните суми.

При така изложената фактическа обстановка, следва да се направят следните правни изводи:

Договорът за заем /чл.240 ЗЗД/ е реален договор и за да породи своето действие, е необходимо действително сумата да бъде предадена.

Ответната страна не оспорва, че е получила парите по разписките, но твърди, че парите са изплатени чрез извършваната търговска дейност.

Съобразно изложеното и представените доказателства /разписките в които ответникът Л.П. е посочил, че е получил процесните суми/, съдът приема, че на посочените дати ищецът е дал по договорите за заем процесните суми. Съобразно доказателствената тежест между страните, за да докажат че са изправна страна по договора, ответниците следва да установят че са изпълнили задълженията си по него. Доколкото ищецът оспорва обстоятелството, че дадените в заем средства са послужили за осъществяваната съвместна дейност между страните, както и посоченото в разписките, че сумата е получена лично от Л.П. и същата подлежи на връщане след покана, в тежест на ответниците е да докажат, че парите не са получени в заем, или, ако са в заем, същият е погасен.  Действително, и да се приеме, че ищецът е получавал средства от съвместната търговска дейност, не е доказано, че същите са послужили за погасяване на  предоставените от ищеца заеми, тъй като в тази насока не са представени релевантни доказателства. Първоначалният ответник, а по късно и неговите правоприемници до настоящата фаза на процеса не са конкретизирали чрез кои суми и кога са били погасени заемите, или част от тях. С оглед на изложеното, следва да се приеме за недоказано, че наследодателят на ответниците е погасил задълженията си по договорите за заем чрез връщане на получените парични средства, или чрез прихващане с насрещни задължения. Поради изложеното, ответниците се явяват неизправна страна по договорите за заем, поради което и предявените искове като основателни следва да бъдат уважени. На основание чл.86 ЗЗД и по повод направено искане, ответниците дължат законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

          По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                               Р  Е  Ш  И :

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 05.04.2006 г. постановено по гр.д.№ 1558/2002 г. по описа на Варненски окръжен съд.

          РЕШЕНИЕТО е оставено в сила с решение № 670/27.05.2008 г. по к. гр. д. № 3257/2007 г. по опис на ВКС на РБ, Гражданско отделение.