Решение № 205/19.11.2007 г. по в.гр.д. №422/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. В. М. от гр.Ш. срещу решението на Окръжен съд-Шумен от 28.06.2007 г. по гр.д.№ 347/06 г. в частта му, с която е уважен иска, предявен от Е. М. Ш., с правно основание чл.45 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен отчасти без да уточнява размера.
Въззиваемият изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с присъда по НОХД № 300/05 г. по описа на ШОС-ответникът М. В. М. е признат за виновен в това, че на 24.09.2001 г. в с.Н**** извършил опит умишлено да умъртви Е. М. Ш. – деяние, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и деянието не е довършено, поради което и на основание чл.118, във вр.с чл.115, във вр. с чл.18,ал.1 и чл.54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.
В хода на наказателното производство е безспорно установен характера на причинените причинените травматични увреждания с временна опасност за живота, произтичаща от значителната кръвозагуба.
Съобразно разпоредбата на чл.222 от ГПК присъдата по НОХД е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Предмет на настоящото производство са гражданските последици от извършеното деяние – понесените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Събраните по делото доказателства – показанията на свид.М.М. и С.М., както и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза установяват, че вследствие от нараняванията ищецът се е възстановявал продължителен период от време и това възстановяване е било свързано с изтърпяване на множество болки и страдания. В продължение на четири месеца той е бил в невъзможност да извършва елементарни действия по обслужване на личните си нужди и е разчитал единствено на грижите на близките си.
Изхождайки от виновността на ответника и от принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 15000 лева. Уважавайки иска за неимуществени вреди над посочения размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му за разликата от 15000 лева до 20000 лева, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът за посочения размер бъде отхвърлен.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Шумен от 28.06.2007 г. по гр.д.№ 347/06 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният иск е уважен за разликата от 15000 лева до 20000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е. М. Ш. срещу М. В. М. за сумата от 5000 лева, с правно основание чл.45 от ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
С решение № 269/18.03.2009 г. по гр.д. № 1025/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205/19.11.2007 г. постановено по гр.д. № 422/2007 г. на Варненския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 18.03.2009 Г.