Решение № 225/23.12.2008 г. по в.гр.д. № 420/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Производството е по реда на чл..19б от ГПК /отм./.
Образувано е по жалба на П. М. П. от Кралство Дания против решение № 33/15.07.2008 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.533 по описа му за 2007 година, с което предявения на основание чл.55, ал.1,предл. второ от ЗЗД иск срещу сина му М. П. П. за заплащане на сумата от 57500.00 евро е бил отхвърлен изцяло. Направени са оплаквания,че обж.решение противоречи на материалния и на процесуалния закон, като се иска отмяната му и постановяване на друго,с което иска да бъде уважен изцяло, ведно с лихви от завеждане на делото и направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна оспорва в.жалба, като неоснователна и моли решението да остане в сила.
Въззивната жалба е процесуално допустима,а по същество е основателна.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обж.решение,а по съществото на спора приема следното:
Въззивникът е баща на въззиваемия М. П. и от дълги години живее постоянно в Дания.В периода 28.03.2007 г.до 30.03.2007 година той е посетил сина си в гр.Варна,за да си избере подходящо жилище ,да упълномощи сина си да го представлява изцяло в това отношение и след това да преведе по сметка на сина си необходимата сума,за да се финализира сделката.След изготвяне на пълномощно от адвокат същото е било заверено и регистрирано пред нотариус Л. Г. в гр.Варна, рег.под № 116 на нот.камара, на 30.03.2007 година, като едновременно с това въззивника е попълнил и декларация по чл.25,ал.7 от ЗННД.Същия ден въззиваемия М. П. е подписал и предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж с „М.Н.СТРОЙ"-ООД гр.Дългопол-за апартамент №7 на пети етаж от строящата се сграда на ул."П.***" № 66 гр.В., но не като пълномощник на възивника,а лично за себе си.Дължимата първа вноска от 2000 евро е била платена в същия момент от въззивника, но той не е полагал никакъв подпис в договора.След като се прибрал обратно в Дания, на 12.04.2007 година въззивника превел по сметката на сина си сумата от 57500 евро,която сума е била достатъчна да се платят останалите вноски по. предварителнвия договор,дори е с 2 500 евро повече. Въззиваемият М. П. е погасил задължението по предварителния договор, поради което продажбата е била изповядана пред нотариус О. С.-В., вписан под №196 /а не пред нотариус Г./ и е бил съставен нот.акт №31,т.2,рег.3705,нот.д.№201 от 2007 година. Разпитаните по делото свидетели на двете страни дават взаимноизключващи се показания по основния спорен въпрос-каква е била волята на въззивника при извършване на упълномощаването и превеждането на парите по сметка на въззиваемия, а чисто правния спорен въпрос е може ли тази воля да се предполага от косвени свидетелски показания,т.е.дали процесната сума е дадена като дарение на въззиваемия или в нарушение на упълномощаването същия се е разпоредил с нея в свой интерес.Отговорът на тези въпроси следва да се търси най-напред в събраните писмени доказателства. Безспорно е,че въззивника е упълномощил въззиваемия да закупи недвижим имот в гр.Варна, да го представлява пред всички компетентни органи,да декларира имота пред данъчните власти и да го подписва, като преди това при същия нотариус Г. е подписал и декларация по чл.25,ал.7 от ЗННД-справка -удостоверение на л.95 от делото на ТОС.От тези две действия се извлича недвусмислено извода,че въззивника е изразил воля сина му да е негов пълномощник при закупуването на апартамент в гр.Варна.В противен случай е безпредметно и подписването на посочената декларация и изготвянето на пълномощно.Дадените от въззивника обяснения по реда на чл.114 от ГПК са достоверни и убедителни,а те се подкрепят изцяло и от показанията на свидетелите А. и Б.- л.98-100 от първото дело. На тази плоскост въззивния съд не може да даде кредит на показанията на св.Г. и Г., тъй-като те от една страна нямат преки впечатления от изявления на въззивника и от друга страна възпроизвеждат само изявления на техния приятел въззиваемия М. П..
По изложените съображения апелативната инстанция не може да сподели и основния довод на въззиваемия, че въззивника е присъствал на подписването на предварителния договор, платил е първата вноска от 2000 евро и не се е противопоставил на подписването му от името и за сметката на сина му.Както беше посочено и по-горе дарственото намерение трябва да е изрично и недвусмислено щом става въпрос за такава голяма сума,а не да се извлича от конклудентни действия или да се предполага само заради родствената връзка на страните.Освен това съществувалите в този период добри отношения между страните обясняват и пълното доверие,което въззивника е имал към сина си. В този смисъл и по аргумент от чл.225 от ЗЗД в случая не се касае до дарение,а до неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55,ал.1,предл. второ от ЗЗД,тъй-като основанието заради което са били преведени по сметка на въззиваемия 57500 евро от въззивника не се е осъществило. При това положение обжалваното решение следва да се отмени изцяло,като предявения иск бъде уважен в пълен размер.ведно с лихви от завеждането на делото-11.12.2007 година ,както и всички разноски за двете инстанции,които възлизат на 9400 лева-д.такси,адвокатски хонорар , депозит за вещо лице и съд.удостоверения.
Водим от горното,ВАпС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №33/15.07.2008 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 533 по описа му за 2007 година и вместо него постанови:
ОСЪЖДА М. П. П. от гр.Търговище, с ЕГН ***** да заплати на П. М. П. от Кралство Дания, с ЕГН **** сумата 57500 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането им, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2007 година до окончателното й изплащане, както и разноски за двете инстанции в размер общо на 9400 /девет хиляди и четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решението е влязло в сила .