Решение № 231 от 5.12.2007 г. по въззивно гр.д.№ 404/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение от 19.07.07год. постановено по т.д. № 418/1997г., Варненският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен иска на въззивницата С. С. М. като ЕТ"***" /с променено наименование ЕТ"***" гр.В. против "Ч.****"АД гр.В., с правно основание чл.19 ал.З ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 30.04.96год. за прехвърляне правото на собственост върху следния имот: първи етаж от жилищна сграда находяща се в гр.В. ул."*** , състоящ се от входно антре, две спални, хол, кухня, дневна, столова, санитарен възел и антре към двора, три избени помещения, ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство на сградата, 1/2 ид.ч. от стълбището до втория етаж на сградата, ½ ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо имот пл.№ 2 в кв.134 на VII мкр на гр.В., с обща площ от 249 кв.м., сключен във връзка с договор за лизинг от 25.11.94год. между страните. Осъдил е ищцата да заплати и сумата от 780 лв. разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити съображения. Иска се, да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск, като се обяви сключеният предварителен договор за окончателен.

В съдебно заседание, както и чрез писмени бележки, жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна и като такава да бъде оставена без уважение.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.З ЗЗД.

В исковата молба на С.*** в качеството и ' на ЕТ ** гр.В. срещу "***" АД гр.В. се излага, че на 25.11.94 год. ищецът е сключил договор за лизинг, както и предварителен договор за продажба от 30.04.96год. с ответника предмета и на договора за лизинг, по който същият е следвало да му прехвърли правото на собственост върху следния имот- първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.В., ул."****, състоящ се от входно антре, две спални, хол, кухня, дневна, столова, санитарен възел и антре към двора, три избени помещения, ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство на сградата, 1/2 ид.ч. от стълбището до втория етаж на сградата, ½ ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо имот пл.№ 2 в кв. 134 на VII мкр на гр.Варна, с обща площ от 249 кв.м. Излага още, че до м.ХП 96год. е изплатила напълно цената от 27 ООО щ.д. Сочи, че останалата част от така наречената лизингова цена представлява неправомерно начислена лихва, която не се следва.

Тъй като ответникът отказвал да прехвърли собствеността, искането е сключеният предварителен договор да бъде обявен за окончателен. С уточняваща молба от 20.04.04год. сочи, че платената от ищцата сума в касата на ответното дружество е 36 ООО щ.д. и 8 ЗОО щ.д. депозирани в банкова сметка на същото: в уточняваща молба от 03.06.04год. се излага, че сключеният предварителен договор за продажба ведно с договора за лизинг е прекратен с анекс, на 30.04.96год. са сключени два нови предварителни договора, поотделно за всеки един от недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 25.11.94год. Иска се да бъде обявен за окончателен предварителния договор от 25.11.94год., потвърден с предварителен договор от 30.04.96год. взаимно свързан с лизинговия договор от 25.11.94год.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска като неоснователен. Излага, че е налице неизпълнение на лизинговия договор, поради което и ищецът не може да претендира сключване на окончателен договор за продажба.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори относно следното:

Страните са сключили договор за лизинг от 25.11.94 год., между "Ч.***" АД като лизингодател и ЕТ"**" гр.В. като лизингополучател, по който първата страна се е задължила да предостави на втората за временно ползване

следния недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда находяща се в гр.В., ул."Р.**, състоящ се от входно антре, две спални, хол, кухня, дневна, столова, санитарен възел и антре към двора, три избени помещения, ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство на сградата, 1/2 ид.ч. от стълбището до втория етаж на сградата, 1/2ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо имот пл.№ 2 в кв. 134 на VII мкр на гр.В., с обща площ от 249 кв.м. Задължението на лизингополучателя е да заплати лизинговата цена на имота от 78 861 щ.д. Срокът на действие на договора е определен на 72 месеца, а лизинговите вноски са определени с Приложение № 1 на договора и обхващат целия период на действие на лизинговия договор.

На 30.04.96год. страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, между "Ч.***"АД като продавач и ЕТ"С.**" гр.В. като купувач, по който първата страна се е задължила да продаде на втората следния недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда находяща се в гр.В.****, състоящ се от входно антре, две спални, хол, кухня, дневна, столова, санитарен възел и антре към двора, три избени помещения, ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство на сградата, 1/2 ид.ч. от стълбището до втория етаж на сградата, ½ ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, представляващо имот пл.№ 2 в кв.134 на VII мкр на гр.Варна, с обща площ от 249 кв.м. за сумата от 8 546,52щ.д. Купувача е поел задължение в двуседмичен срок след изтичане на срока на сключения договор за лизинг, при положение че всички условия по същия са изпълнени, да заяви писмено желание за закупуване на имота, както и да заплати посочената в т. 1 на предварителния договор цена. В т. 5 от предварителния договор продавача е поел задължение в двуседмичен срок след изпълнение на договора за лизинг и заплащане на цената по предварителния договор да прехвърли собствеността на недвижимия имот на купувача.

Не се оспорва че ответникът се легитимира като собственик на недвижимия имот предмет на предварителния договор чрез н.а. № 94 т.1, н.д. № 17913/94год. на ВН.

По делото са назначени единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи, които да дадат заключение относно действително платените суми по договора за лизинг към 27.10.96год. Според единичната експертиза платената сума е 37 902,20 щ.д. по платежни документи представени от ищцата и в размер на 25 004,27 щ.д. /левова равностойност 2 404 964,50 нед.лева/ по документи представени от ответното дружество. Според заключението на тройната експертиза, платените лизингови вноски по документи представени от ответното дружество са в размер на 2 404 964,50 от които 1 917 285,35 лв. са за

погасяване на главниците, а със сумата от 487 679,25 лв. са погасени лихви за забава. Задължението на ищцата за посочения период е 2 982 112,58 лв. главница и 1 064 827,23 лв. лихви, /стр.273/. Платените суми по документи представени от ищцата са в по-малък размер от посочените по-горе, поради което съдът приема посочените по-горе стойности, определени от тройната ССЕ по документи представени от ответното дружество. Пак според същото заключение, задълженията на ищцата към лизингодателя към 25.11.2000год. са в размер на 89 197,37лв.

С оглед на изложеното следва да се направят следните правни изводи: Настоящето производство е образувано по иск с правно основание чл.19 ал.З ЗЗД: Претенцията се основава на сключен на 30.04.96год. предварителен договор, приложен към ИМ.

Видно от неговото съдържание, описано и по-горе, предварителния договор е сключен при следните съществени условия, вменени като задължения на купувача за да може да придобие собствеността върху имота: -изтичане на срока на лизингов договор от 25.12.94 год. сключен между същите страни и касаещ същия имот: изплащане на всички вноски по него: писмено заявление на купувача за покупка на имота и заплащане на договорената цена от 8 546,52щ.д. Едва при изпълнение на всички тези условия, страните са се договорили да възникне задължението на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху имота. Срокът на договора за лизинг е определен на 6 год. и изтича на 25.11.00год. Исковата молба която може да се приеме като писмено заявление за изкупуване на имота и по която е образувано настоящето производство е подадена на 10.10.97год.-т.е. преди изтичане на срока. Следва да се отбележи, че страните не са предвидили възможност чрез едностранно изявление на купувача да му се предостави правото да придобие имота преди уговорения срок. Но доколкото в хода на процеса определения срок в договора е преминал, следва да се прецени и дали са изпълнени другите условия по договора. Уговорената цена за ползване на имота в лизинговия договор е 78 861,06щ.д. и съдът приема тази цена, доколкото същата се явява по-благоприятна от твърдината от ищцата цена от 87 405щ.д. по сключен втори лизингов договор. В исковата молба се твърди, че до края на м.12.96 год. са заплатени лизингови вноски общо в размер на 27 ООО щ.д., в уточняваща молба от 20.04.04 год. /л.78/ сочи, че е заплатила 36 ООО щ.д. в касата на дружеството и 8 500щ.д. депозирани по сметка на дружеството. Счита, че с тези 44 500 щ.д. е заплатила изцяло лизинговата цена на имота, като сочи, че останалата част от сумата до 78 861,06 щ.д. представлява неправомерно начислена лихва и не следва да се дължи. Съдът намира, че дори и да се приеме за доказано плащането на сумата от 44 500щ.д., от това обстоятелство спрямо ищцата не възниква право да иска сключване на окончателен договор по съдебен ред. Това е така,

тъй като както се посочи, определената от двете страни лизингова цена е в размер на 78 861,06щ.д. и разминаването между дължимата по договора сума и заплатената е значително. А по-точно, неизпълнените задължения на ищцата към лизингодателя към 25.11.00год. са в размер на 89 197,37 деноминирани лева, според заключението на тройната ССЕ. По повод на становището, че определената лизингова цена включва и неправомерно начислени лихви, следва да се отбележи, че същото не се подкрепя от данните и доказателствата по делото, освен това цената е определена от двете страни при условията на доброволно договаряне и на свобода на договарянето, предвид което е невъзможно впоследствие да бъде коригирана едностранно. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че не са настъпили предвидените от страните условия по предварителния договор от 30.04.96год. /чл.2/, при настъпването на които спрямо купувача би възникнало правото да закупи имота, предмет и на договора за лизинг. Респективно, не са възникнали и предвидените задължения на продавача /т.5/ да продаде на купувача имота, предмет на предварителния договор.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 19 ал.З ЗЗД се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 19.07.2007 г. постановено по т.д. № 418/1997 г. на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи- на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: //1 / // ЧЛЕНОВЕ:!.

С решение № 370/16.06.2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231/5.12.2007 г. постановено по в.гр.д. № 4-4/2007 г. на ВАпС.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението е влязло в сила на 16.06.2008 г.