РЕШЕНИЕ № 12/04.01.2008 г. по въззивно гражданско дело № 403 по описа на Апелативен съд – Варна за 2007 г.:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „А.- 12" ООД, гр. В. срещу решение № 336 от 24.07.2007 г., постановено по т. д. № 335/06 г. по описа на ВОС, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на А.В.Б. сумата от 86 197 лева, дължима по договори за заем от 27.01.1998 г., 10.02.1998 г., 14.04.1998 г., 22.02.1999 г. и 23.11.1999 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2006 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която дружеството на основание чл. 64, от ГПК е осъдено да заплати на същото лице сумата от 3612 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от иска. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваната му част решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което са развити подробни съображения. Излага се, че съдът не е обсъдил правоизключващите възражения за нищожност на процесиите договори за заем поради липса на съгласие, в частност поради липса на представителна власт на лицето, договаряло от името на дружеството. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените обективно съединени искове с  правно  основание  чл.  240  от ЗЗД,  както  и  присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 201 от ГПК не са постъпили писмени възражения срещу жалбата. В с. з. въззиваемият А.В.Б. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част да бъде оставено в сила с произтичащите от това законни последици.

Предмет на настоящото производство са обективно съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, предявени от А.Б. срещу дружеството за присъждане на сумите: 49 000 лева на основание договор за заем от 27.01.1998 г., 3000 лева на основание договор за заем от 10.02.1998 г., 5 552 лева на основание договор за заем от 14.04.1998 г., 1 472 лева на основание договор за заем от 22.02.1999 г. и 27850 лева на основание договор за заем от 23.11.1999 г. В исковата молба и уточняващата такава А.Б. твърди, че по силата на договорите за заем е предоставил на "А.-12" ООД – В. цитираните суми, но последното не е изпълнило задължението да му ги върне в уговорените срокове.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковите претенции по основание и размер, като твърди, че договорите за заем са нищожни поради липса на съгласие. Счита, че лицето, договаряло от името на дружеството, е действало без представителна власт, тъй като не е било изрично упълномощено да взема заеми от името и за сметка на дружеството. Претендира договорите да са симулативни и антидатирани. Излага, че не е налице потвърждаване на действията на лицето без представителна власт, тъй като търговецът е узнал за сключването на процесиите договори едва с факта на получаването на исковата молба. Отделно от това счита, че А.Б. като съдружник в дружеството, без да е бил изрично упълномощен да сключва от името и за сметка на дружеството договори за заем, е договарял сам със себе си във вреда на дружеството. Изтъква, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, поради което претендира счетоводните записвания да нямат доказателствена стойност. Възражение за изтекла погасителна давност досежно исковите претенции по чл. 240 от ЗЗД не е направено.

Настоящият състав, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани от предявената жалба, съобразно представените доказателства, доводи и възражения на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за връщане на суми, предоставени по договори за заем за потребление. За да обвързват страните е необходимо сключените договори да са действителни. Като консунсуален и реален договор, договорът за заем се счита сключен и облигационната връзка между страните следва да се счита възникнала от момента, в който въз основа на постигнато между страните съгласие, предметът на договора е бил предаден на заемателя. Или, за да се обоснове задължението на въззивното дружество за връщане на процесиите суми, е необходимо безспорно да се установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: постигнато съгласие между страните едната да заеме, а другата да получи в заем процесиите суми, предаване на същите и невръщането им в уговорения срок.

По делото са представени пет броя заверени за вярност копия от договори за заем, сключени на посочените по-горе дати, които формално обективират волята на Александър Богданов за заеме на „А. - 12" ООД (тогава „А." ООД) посочените в договорите суми, както и волята на дружеството да ги получи в заем. Волеизявлението от името на дружеството е направено от А.Б., който следва да е притежавал необходимата за това представителна власт.

По делото са представени заверени за вярност копия от пълномощни рег. № 10566/25.03.1998 г. на нот. при ВРС П.С.Х. и рег. № 2845/29.12.1998 г. на нот. рег. № 192, с които управителят на тогава „А.” ООД В.И.А. е упълномощил А.Б. да извършва посочените в пълномощните действия. В текста на цитираните пълномощни обаче не се съдържа изрично упълномощаване за сключване на договори за заем, съгласно императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ТЗ. Според цитираната норма, за сключването на сделки, обременяващи търговеца и излизащи извън обикновеното управление, упълномощаването следва да бъде изрично и да включва всички съществени елементи на сделката. На основание липсата на изрично упълномощаване, настоящият съдебен състав намира, че А.Б. при сключването на процесиите договори за заем е действал от името и за сметка на дружеството без да има за това необходимата представителна власт. Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равнозначна на липсата на съгласие за извършваното действие, в случая за сключване на процесиите договори за заем.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ, съгласно която при узнаване и непротивопоставяне от страна на търговеца, сделките следва да се считат валидизирани с обратна сила. Несъстоятелно е твърдението на въззиваемия, че след като сумите са били осчетоводявани като дадени в заем, то е налице факта на узнаване от страна на търговеца. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, съгласно които управителят на дружеството през процесния период се е намирал извън територията на Република България и воденото счетоводство е било под контрола на заемодателя - въззиваем. Твърдението на А.Б., че му е била върната сумата от 650 лева в изпълнение на задължение по договора за заем от 14.04.1998 г., съдът намира за недоказано. Поради това следва да се приеме, че търговецът не е знаел и е нямал възможност да се противопостави на действията на пълномощника, излизащи извън представителната му власт, и същите не следва да се считат за потвърдени на основание чл. 301 от ТЗ.

На основание гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 240 от ЗЗД, а именно — липсва съгласие за сключване на процесиите договори за заем и същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Поради това предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни без да е необходимо изследването на останалите твърдения и възражения на страните

Като е направил противоположни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната част, и вместо него следва да се постанови друг, с който исковете с правно основание чл. 240 от ЗЗД да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора и отправеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на дружеството - въззивник на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК сумата от 976 лева - направени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 336 от 24.07.2007 г., постановено по т. д. № 335/06 г. на ВОС, гр. В., в частта му, с която „А.-12" ООД - гр. В., рег. по ф. д. № 5288/1994 г. по описа на ВОС, представлявано от В. И. А., е осъдено да заплати на А.В. Б. сумата от 86 197 лева, дължима по договори за заем от 27.01.1998 г., 10.02.1998 г., 14.04.1998 г., 22.02.1999 г. и 23.11.1999 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2006 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД, и в частта, с която дружеството на основание чл. 64, от ГПК е осъдено да заплати на същото лице сумата от 3 612 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, като вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове, предявени от А. В. Б. срещу „А.-12" ООД, гр. В., рег. по ф. д. № 5288/1994 г. по описа на ВОС, представлявано от В.И.А. за заплащане сумата от 86 197 лева, дължима по договори за заем от 27.01.1998 г., 10.02.1998 г., 14.04.1998 г., 22.02.1999 г. и 23.11.1999 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2006 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.В.Б. с ЕГН*****от гр. В., ул. ****да заплати на „А.-12" ООД, гр. В., рег. по ф. д. № 5288/1994 г. по описа на ВОС, представлявано от В.И.А., сумата от 976 / деветстотин седемдесет и шест/ лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е оставено в сила с решение № 444/09.06.2008 г. по т. д. № 167/2008 г. по опис на ВКС на РБ, Търговска колегия, І т. о.