Решение № 36 от 05.03..2009 г. по в. гр. д. № 4/2009 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по чл. 196 от ГПК /отм./ и е образувано по  въззивна жалба на П.Л.Г. *** против решение № 414/15.10.2008 г., постановено по т.дело № 346/2008 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която съдът е отхвърлил, предявения частичен иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ на въззивника срещу Л.К.Д. – К. ***, за горницата над сумата от 2 000 лв. до 12 000 лв., претендирана като сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно в негова вреда във връзка със запис на заповед от 01.08.2001 г. с падеж 08.08.2001 г. Настоявал е, че обжалваната част от решението е неправилна и противоречи на закона, поради което е молил за отмяната й, и за уважаване на иска в пълния му размер или евентуално в размер до 2 930 лв. Изложил е съображения, че не следва да доказва факта на обогатяването на другата страна, тъй като той се установявал с доказателствената сила на записа на заповед. При условията на евентуалност спрямо първото възражение, е заявил, че обогатяване на ответницата било налице и за сумата от 930 лв., която представлявала законна лихва върху присъдените от първата инстанция 2 000 лв., изчислени за периода от 01.08.2001 да 08.08.2007 г. Поискал е присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.201 от ГПК /от./ срещу жалбата не са постъпили писмени възражения от въззиваемата. С писмена молба, депозирана преди провеждане на съдебното заседание, същата е оспорила жалбата, молила е за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./, поради което и жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Делото е образувано по искова молба на П.Л.Г. ***, с която срещу Л.К.Д. – К. *** е предявен частичен иск за заплащане на сумата от 12 000 лв. от пълен размер 34 000 лв., представляваща сумата, с която ответницата се е обогатила неоснователно във вреда на ищеца, поради погасяване по давност на менителничните му искове по запис на заповед от 01.08.2001 г. с падеж -08.08.2001 г. Твърдял е, че ответницата му е издала записа на заповед  във връзка с предоставен й паричен заем за сумата от 34 000 лв. Получаването на парите, Д. – К. удостоверила с подписаната от нея разписка. Поради неизпълнение на задължението, ответницата се била обогатила неоснователно в негова вреда.

Настоявал е за присъждане на законните лихви върху главницата, от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сторените по делото разноски.

Ответницата е признала, че получила от ищеца през 2000 година сумата от 2000 лв. по договор за заем, както и че не е върнала същата на падежа -08.08.2000 г. За обезпечаване вземането на кредитора по този договор, подписвала в негова полза записи на заповед. Често това се случвало и под заплаха. Тъй като дългът й по заема бил непрекъснато предоговарян, в последния запис на заповед вече фигурирало задължение от 34 000 лв. Настоявала е, че не е получила и съответно не се е обогатила с твърдяната от ищеца сума. Оспорила е изцяло иска и по съображения за изтекла погасителна давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд –Варна, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2001 г. Л.К.Д.-К. е подписала запис на заповед, с който се е задължила безусловно и неотменимо да заплати на П.Л.Г. сумата от 34 000 лв. на падежа 08.08.2001 г. От отбелязването в документа се установява, че ценната книга е била предявена за плащане на падежа. Според признанието на ответницата, задължението не е било платено. 

Страните по делото не са спорили, че записът на заповед е бил издаден гаранционно, във връзка със сключен през 2000 г., договор за заем със срок до 08.08.2000 г. Различни становища са застъпили по въпроса за размера на предадените, респ. получените в заем средства, като ищецът е твърдял, че е  предоставил на ответницата сумата от 34 000 лв., а последната е сочила сумата от 2 000 лв.

От неоспорената от Л.Д. -К. по надлежния ред разписка, обективирана под текста на записа на заповед и имаща характер на признание на неизгодни за страната факти, се установява предаването на сумата от 34 000 лв. по договор за заем с падеж 08.08.2000 г.

Недоказано, предвид липсата на решение по конститутивен иск за унищожение на сделката, е останало възражението на ответницата, че същата е подписала ценната книга и разписката при заплаха.

По делото не са налице доказателства за погасяване на дълга.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 534, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 534 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. От горното се налага извода, че за да е основателен иска, следва да са налице следните условия: -наличие на действителен менителничен ефект, по който е изтекла погасителната давност за упражняване на менителничните права спрямо всички задължени лица, или тези права да не могат да се упражнят поради пропускане да се извършат необходимите действия за запазване на правата по тях; - ищецът да има качеството на приносител на ефекта; - искът да е насочен срещу издателя на записа на заповед; - приносителят да търпи вреда вследствие невъзможността да реализира менителничните си права; - да е налице обогатяване на пасивно легитимираните лица.

Посочените предпоставки за уважаването на иска са налице.

Записът на заповед е частен документ, учредителна, търговска, кредитна ценна книга, която инкорпорира волеизявлението на издателя, чието съдържание е задължението да се плати парична сума на поемателя. Записът на заповед възниква в резултат на едностранното волеизявление на своя издател, което цели пораждането на менителнични права и задължения. Няма съмнение, че това волеизявление е едностранна правна сделка. За създаването на действителен запис на заповед е достатъчно волеизявлението на издателя, извършено при съблюдаването на изискванията на закона за форма. Тази форма в случая е спазена, като депозираната по делото ценна книга съдържа и всички задължителни елементи, посочени в чл. 535 от ТЗ. Предвиденият в чл. 531 от ТЗ давностен срок е изтекъл, което означава, че ищецът е загубил прекия си менителничен иск срещу длъжника. Затова, за същия се поражда правото да предяви искът по чл. 534, ал.1 от ТЗ. Ищецът има качеството на приносител на ценната книга, а ответникът е издател на записа на заповед. Поради невъзможността си да предяви прекия менителничен иск, ищецът търпи вреда. Последната се изразява в това, че кредиторът не може да инкасира дължимата му се сума. Налице е и обогатяване на ответника със сумата, която той е следвало да плати на приносителя по ценната книга. В насока на последното е и обстоятелството, че ищецът не е получил плащане от ответника и по каузалната сделка, във връзка с която е бил издаден записа на заповед.

От горното се налага извода, че предявеният частичен иск по чл. 543 , ал.1 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 12 000 лв., като част от пълен размер от 34 000 лв.

Съдът намира възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за неоснователно по следните съображения:

 Според чл. 534, ал.2 от ТЗ искът по чл. 534 от ТЗ се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. На основание чл.531, ал.1 от ТЗ исковете по менителницата /приложим и по отношение на прекия иск по записа на заповед/ срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа, който в случая е 08.08.2001 г. Горното означава, че при предявяване на исковата молба на 08.08.2007 г. погасителната давност по иска за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ не е изтекла.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, решението на първата инстанция в частта, в която искът е бил отхвърлен за горницата над 2 000 лв. до 12 000 лв. следва да бъде отменено, както ответницата бъде осъдена да заплати сумата от 10 000 лв., заедно със законната лихва от завеждане на делото в съда до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода от спора, следва да бъде отменено и решението в частта на разноските, като на основание чл.64 от ГПК /отм./ Л.К.Д. – К. трябва да заплати на П.Л.Г. *** сумата от 680 лв., представляваща сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски за държавни такси в двете инстанции.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  решение № 414/15.10.2008 г., постановено по т.дело № 346/2008 г. на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО съдът е отхвърлил, иска с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ на П.Л.Г. срещу Л.К.Д. – К. ***, за разликата над 2 000 лв. до 12 000 лв., предявен като частичен от целия в размер на 34 000 лв., претендирана като сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно в негова вреда във връзка със запис на заповед от 01.08.2001 г. с падеж 08.08.2001 г. и В ЧАСТТА, С КОЯТО съдът е осъдил П.Л.Г. с ЕГН ********** ул.*** да заплати на Л.К.Д. – К. с ЕГН ********** *** сумата от 120 лв., представляваща направени по делото разноски на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л.К.Д. – К. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Л.Г. с ЕГН ********** ул. *** - сумата от 10 000 /десет хиляди лева/ лв. по предявения частичен иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ за сумата от 12 000 лв., от пълен размер 34 000 лв., представляваща сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно във вреда на ищеца, във връзка със запис на заповед от 01.08.2001 г., с падеж 08.08.2001 г., ведно със законните лихви върху сумата от 10 000 лв., начиная от 08.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 680 лв., представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски в двете инстанции.

В останалата част решението на окръжния съд е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:

Решението е влязло в сила.