РЕШЕНИЕ № 24/09.02.2007 г. по въззивно гражданско дело № 399 по описа за 2006 година на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК и е образувано по жалбата на И.Б.Х. от гр. Т. чрез процесуалния му представител адв. Сл. С. срещу решението на ТОС № 20 от 28.04.2006 г., постановено по гр. д. № 14/2006 г., с което е прекратено допуснатото със съдебно решение по гр. д. № 425/63 г. на Търговищкия народен съд осиновяване. Въззивникът навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при непълнота на доказателствата и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 201 от ГПК не са постъпили писмени възражения от въззиваемата страна. Такива за неоснователност на жалбата същата е изразила в писмена молба от процесуалния й представител.

Представителят на контролиращата страна - Апелативна прокуратура-В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички

събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 64, ал. 1, т. З от СК. И.С.А. от с. П., Община-Т. твърди в исковата си молба, че със съпруга си Б. Хр. А., починал през 1976 г., осиновили ответника И.Б.Х. с решение по гр. д. № 425/1963 г. на ТРС при условията на пълно осиновяване. Твърди също, че изпълнила задълженията си към ответника като негова родна майка и че след като той се оженил и отишъл да живее в гр. Т., му закупила апартамент срещу задължение той да се грижи за нея и я издържа до края на живота й. Преди около три години, обаче, ответникът променил отношението си към нея, престанал да ходи на село и да полага грижи според нуждите й на възрастен човек. Ищцата изпратила на няколко пъти хора при ответника, за да го помолят да изпълнява задълженията си към нея, но пред тях той започнал да я псува вулгарно и да сипе обиди и ругатни по неин адрес. Това поведение на ответника огорчило много ищцата, която счита, че е налице тежко провинение от страна на ответника спрямо нея и че са налице обстоятелства, които дълбоко разстройват взаимоотношенията им, поради което моли съда да постанови решение, с което допуснатото по гореупоменатото дело осиновяване да бъде прекратено.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв. Сл. С. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

С решение от 31.01.1964 г. по гр. д. № 425:1963 г. Търговищкият народен съд /л. 6/ е допуснал ответника да бъде осиновен на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЛС от ищцата И. С. А. и съпруга й Б.Х.А., които да бъдат вписани в регистрите за гражданско състояние като негови родители. Видно от приложеното по делото удостоверение № 511/29.06.1976 г. /л. 4/ осиновителят Б. Хр. А. - съпруг на ищцата е починал на 21.06.1976 г. По делото не се спори, че през 1991 г. ищцата, проявявайки загриженост като майка спрямо нуждите на своя син, е предоставила на него и съпругата му сумата от 18 360 лева за закупуването на държавен апартамент, по отношение на който с решение на ТРС от 23.06.1995 г. по гр. д. № 330/95 г. /л. 5/ ищцата е придобила право на ползване, а ответникът и съпругата му са поели задължение да й осигурят гледане, издръжка, сносен и спокоен живот и уважение до смъртта й.

Разпитаните по делото свидетели В. Г. и Ф. А. установяват, че ищцата, която е на 81 години живее в с. П., Т. и че през последните три години ответникът преустановил както посещенията при майка си, така и

полагането на всякакви грижи във връзка с ежедневния й живот. С оглед напредналата възраст и здравословно състояние на ищцата й се налагала помощ, която й осигурявали нейните съседи. Свидетелите установяват и че при срещи с ответника както те, така и други техни съселяни проявявали загриженост за ищцата и се интересували защо ответникът е спрял да посещава майка си, защо не се грижи за нея, но като отговор от него получавали обидни и вулгарни псувни и реплики по неин адрес. Както горепосочените свидетели, така и св. А. Ю. са категорични относно липсата на всякакви контакти и грижа от страна на ответника по отношение на ищцата през последните три години.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. З от СК за прекратяване на осиновяването. Съгласно разпоредбите на чл. 69 от СК децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители. В конкретния случай се установява, че през последните три години ответникът не е проявявал съответстващо на законовите разпоредби отношение към своята майка, не е полагал грижи за нея въпреки напредналата й възраст, проявявал е изключително грубо отношение към нейната личност с конкретни свои прояви /псувни, ругатни и вулгарни думи по неин адрес пред други хора/. Това негово поведение като резултат е довело до дълбоко и необратимо разстройство в отношенията им, поради което предявеният иск за прекратяване на осиновяването се явява основателен и доказан. На основание чл. 18, ал. 2, пр. 2 от ЗГР предвид даденото от ищцата съгласие, ответникът следва да запази дадените му при осиновяването имена.

Като е направил аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 28.04.2006 г., постановено по гр. д. № 14/2006 г. на Търговищкия окръжен съд.

Решението е оставено в сила с решение № 1047/24.09.2008 г. по гр. д. № 2935/20007 г. по опис на ВКС на РБ.