РЕШЕНИЕ № 201/15.11.2007 г. по В.гр. дело № 398/07 г. по описа на Апелативен съд - Варна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗПАД „ДЗИ-О. з.”, гр.С. срещу решението на Окръжен съд-С. от 5.04.2007 г. по гр.д.№ 41/05 г. в частта му, с която са уважени исковете предявени от Н. З. Е. и М. Б. С., двамата от с.Г., обл.С. с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната в осъдителните му части и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемите изразяват становище за оставяне в сила на решението в обжалваните му части.

Въззиваемият С. Х. не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че със споразумение от 15.02.2006 г. по НОХД № 463/05 г. по описа на ОС-С. С.А.Х. е признат за виновен в това, че на 22.08.2003 г. при управление на МПС  е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Н.З., род. На 7.03.2000 г. Деянието е извършено при управление с несъобразена скорост, като след това той е избягал от местопроизшествието.

Съобразно разпоредбата на чл.222 от ГПК споразумението, имащо характер на присъда по НОХД е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Предмет на настоящото производство са гражданските последици от извършеното деяние – понесените от ищците имуществени и неимуществени вреди. Поради липса на подадена жалба, решението в отхвърлителните му части е влязло в сила и пред настоящата инстанция спорът е висящ по претенциите за по 20000 лева – неимуществени вреди, присъдени в полза на всеки от ищците.

Установява се от приложеното удостоверение за раждане, че ищцата е рождена майка на починалото дете. Макар и непосочен като баща на детето, ищецът и разпитаните свидетели установяват, че той е негов биологичен баща, който не е извършил припознаване. От раждането на детето то е живяло в семейството на родителите си, които се грижели за него и между тях съществувала силна психическа и емоционална връзка. Това определя правото на обезщетение както на ищцата, така и на ищеца за неимуществени вреди поради загубата на детето Б.

Приетата за установена в рамките на наказателното производство фактическа обстановка сочи, че Б. се е отскубнал от майка си и е излязъл на платното, като с това е допринесъл за причиняването на вредоносния резултат. За това е допринесло и поведението на ищцата, която установява, че не е погледнала дали идва автомобил и не могла да го хване, тъй като била с високи токчета.

Изхождайки от виновността на ответника, от съпричиняването на вредоносния резултат и от принципа за справедливост, съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на по 20000 лева за всеки от ищците.

Решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила, като въззивникът заплати на въззиваемите направените по делото съдебни и деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Силистра от 5.04.2007 г. по гр.д./41/05 г. в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. З. Е. и на М. Б. С. сумата от 500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОСТАВЕНО В СИЛА с решение № 362/24.04.2009 г. по гр.д. № 754/2008 г. по опис на ВКС на РБ.