РЕШЕНИЕ № 57/24.03.2008 г. по в. гр. д. № 38/2008г.  по описа на Апелативен съд- Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалбата на Д.К.Ц. срещу решение на СОС № 28, постановено на 25.10.2007г. по гр.д.№ 59/2007г., с което са отхвърлени предявеният от него иск против ЕТ „П. – П.Н.", представляван от П.К.Н., с правно основание чл.240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 130 086лв, против П.Г.Н. за заплащане на сумата от 130 086лв, на осн. чл.240 ЗЗД; както и обезщетение за забавено изпълнение върху горепосочените главници, на осн.чл.86 ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан, както и е осъден да заплати на ответниците сумата от 3000лв, представляващи направени от тях разноски по делото, на осн.чл.64 ал.2 ГПК.

Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявените от него искове.

В депозирано писмено становище в с. з. по същество поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Въззиваемите ЕТ"П. – П.Н.'', представлявана от П.К.Н., и П. Г. Н., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата като неоснователна и молят за оставяне в сила решението на ОС.

В исковата си молба въззивникът излага, че ответниците му дължат претендираната сума от 130 086лв, представляваща левовата равностойност на 66 711 евро, получени от тях в заем. Задължението било формирано от по-стари задължения, новирани и разширени с допълнителен кредит в размер на 35 791евро от 18.02.2002, като това е станало по изрична молба на ответницата П.Н. и втората сума била изплатена на 18.02.2002 в гр. С. чрез фирма "И." по нареждане на ищеца Д. Ц.. Ответниците изключително нередовно изплащали задължението си, макар в молбата си за кредита да заявили, че месечно ще погасяват чрез вноски от 2000 до 5000 евро. Многократно били поканвани от ищеца да изпълнят чрез факс с подробно отразяване на задължението за главница и лихва. Има и потвърждение от тяхна страна на такава получена справка от 31.1.22004г с фиксирана сума от 62 342евро.

Поради това към настоящия момент дължат сумата от 6б711евро по последната им изпратена справка от 30.09.2006, чиято левова равностойност е 130 086лв. Моли да бъдат осъдени двамата ответници да му заплатят сумата от 130 086лв, представляваща равностойността на 66711евро - получени и невърнати по договор за заем, ведно с обезщетение за забавено изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Така предявените искове в условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна :

В подкрепа на твърденията си по обстоятелствената част на исковата молба въззивникът е представил писмени доказателства: 1/ писмо, изходящо от ЕТ"П.", подписано от П.Н. и адресирано до въззивника, с дата 16.02.2002г /л.3-1/ със съдържание, че го моли за разширяване на кредита, който поискали "в размер на 70 000 евро за закупуване на композицията, за която му изпратила информация-"С. 124/400". Моли същият да бъде отпуснат най-късно до 22-25.02.2002г.Минималната месечна вноска ще бъде 2000евро, а максималната 5000 евро, които ще погасяват от 27 до 30-то число на месеца. Документът е представен в заверено от процесуалния представител адв.Т. копие. 2/Представена е и счетоводна справка от 31.12.2004г/л.4-I/, от чийто ръкописно изписан текст е видно, че са описани задължение за парични суми с различен падеж, чийто общ сбор възлиза на 62 343евро. От напечатания на пишеща машина текст е видно, че погасяването на кредитната линия през 2005 и след нея трябва да се извършва с З000 евро месечно /не по-малко от 2000евро-по изключение/. Обективира и изявление от двамата ответници чрез подписите им, че справката е потвърдена от тях. Същата е представена в заверено копие.

З/ Писмо от 18.02.02, изходящо от лицето И.П., до Д. Ц. за извършено плащане.

Тези три документа са оспорени по реда на чл.154 ГПК от въззиваемите досежно авторството им - подписите не са положени от тях. В тази връзка по повод направеното от ответната страна искане за допускане на съдебно-графологична експертиза ищецът е бил задължен да представи оригиналите на документите по реда на чл.101 ГПК. Във връзка с това искане, съдът е задължил ищеца в указан срок да представи оригиналите на горепосочените документи с цел установяване на твърдяните в исковата молба факти и обстоятелствата за сключен заем между страните. По повод постъпила от ищеца молба за удължаване на срока, съдът е дал допълнителна възможност за представянето на оригиналите, което не е било изпълнено и тогава. По тази причина същите са били изключени от кръга на доказателствата.

Горната фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Договорът за заем като реален произвежда действие с предаването на парите. Установяването на този факт е в тежест на въззивника с оглед разпределението на доказателствената тежест, сьгл.чл.127 ГПК. Въз основа на горните доказателства не може да се направи извод за дължимостта на претендираните суми на посоченото основание. Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли спрямо двамата ответници като недоказана по основание с произтичащите от това последици. Подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за обезщетение за забава поради неоснователността на главния иск.

Представените у-е за актуално състояние на първия ответник, у-е от ЧПБ „Т."АД-Р. за курса евро/лев към дата 16.02.2007г е ирелевантно при положение, че не се доказа основателността на иска.

Що се отнася до заверения препис на писмо от 18.02.2002г, изходящо от лицето И.П., в което се посочва, че последният е изплатил на Н., сумата от 35 791лв, същото представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от трето лице, т.е. свидетелски показания, чието събиране в писмен вид е недопустимо.

Предвид съвпадащите крайни правни изводи на настоящия съд с тези на първата инстанция, решението на ОС следва да бъде оставено в сила само досежно общо претендирания от двамата ответници размер от 130 086лв. За останалите 130 086 лв решението на съда подлежи на обезсилване като недопустимо-съдът се е произнесъл плюс петитум.Съображенията са: в петитума на исковата молба ищецът е поискал ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата общо от 130 086лв. В мотивировъчната част на решението е посочено, че се касае за солидарното им осъждане. Въззивният съдът приема, че при липсата на изрично заявено искане за това от страна на ищеца и след като не е посочил при какви квоти желае ответниците да бъдат осъдени, следва да се приеме, че се претендира поравно от всеки от тях, т.е. половината от дължимата сума или 65 043лв.

Разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат за въззивната инстанция поради липсата на искане и доказателства за това

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на СОС № 28, постановено на 25.10.2007г. по гр.д.№ 59/2007г. в частта му с която, са отхвърлени предявените от Д.К.Ц. против ЕТ „П. – П.Н.", представляван от П.К.Н. и против П.Г.Н. искове за заплащане на сумата от 65 043лв от всеки от тях, на осн.чл.240 ЗЗД; както и обезщетение за забавено изпълнение върху горепосочените главници, на осн.чл.86 ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан, както и е осъден да заплати на ответниците сумата от 3000лв, представляващи направени от тях разноски по делото, на осн.чл.64 ал.2 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА решението на СОС № 28, постановено на 25.10.2007г. по гр.д.№ 59/2007г. в останалата му част, с която, са отхвърлени предявените от Д.К.Ц. против ЕТ „П. –П.Н.", представляван от П.К.Н. и против П.Г.Н. искове за заплащане на разликата над 65 043лв до 130 086лв за всеки от тях, на осн.чл.240 ЗЗД; както и обезщетение за забавено изпълнение върху тази част от главницата, на осн.чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по гр.д.№ 59/2007 и по в.гр.д.№ 38/2008.

Решението е влязло в сила.