РЕШЕНИЕ № 186/28.12.2005 г. по въззивно гр.д. № 374 по описа на 2005 г. на Апелативен съд – Варна:
Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение от 11.06.05год., постановено по гр.д. № 117/2004 г. ШОС отхвърлил предявения от Учебна база "П.В." гр.Шумен срещу Недко Григоров Иванов иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата от 10 418,48лв. представляващи равностойността на липсващо движимо имущество. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът УП"П.В." който го обжалва, с искане същото да бъде отменено като неправилно поради незаконосъобразност. Иска се да бъде отменено постановеното решение и постановено ново, с което искът бъде уважен.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна не е изразила становище по делото.
ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:
Гражданско дело № 117/02год. по описа на ШОС е образувано по иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ на УБ"П.В." гр.Ш. срещу Н.Г.И. за заплащане на сумата от 10 148,48лв. -стойността на липсващи движими вещи, зачислени на ответника в качеството му на МОЛ.
Излага се, че ответникът е сключил безсрочен трудов договор с който същият е бил назначен на длъжността "Домакин в дома на културата. В впоследствие, на 30.12.99год. бил преназначен на длъжността "К. и завеждащ фотолаборатория". Със Заповед от 27.09.00год. трудовото правоотношение между страните били прекратени поради съкращаване на щата. С акт за състоянието и наличието на материалните средства от 02.10.09год. назначената комисия установила липси на движими вещи на обща стойност от 10 418,48лв. Въпреки отправените покани за доброволно заплащане на установените липси, ответникът отказвал да заплати същите поради което моли съда да бъде осъден да заплати стойността им, ведно с направените разноски.
Ответникът чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен.
Съобразно представеният трудов договор и длъжностна характеристика към него се установява, че на посочената дата ответникът е бил назначен за неопределен срок на длъжността "Домакин на дома на културата", като в задължението му се е включвало "Съхраняване, експлоатиране и опазване на повереното му имущество". Представен е и акт за сдаване и приемане, по който същият е приел имуществото по опис /14.09.92год./. С допълнително споразумение № 1422/30.12.99год., ответникът е бил преназначен на длъжност "Киномеханик и завеждащ фотолаборатория" в дома на културата. със заповед № 429/27.09.00год. на началника на ВВУАПВО "П.В."-Ш., поради съкращаване в щата, като трудовите правоотношения били прекратени, считано от 02.10.00год.С акт за състоянието на материалните средства от 02.10.00год. назначената със заповед № 31/00год комисия е установила липси, които е остойностила на стойност 11 791,48лв.
Съобразно неоспорената ССЕ, стойността на имуществото към момента на извършване на проверката е 2 771,70лв.
Основанието на исковата претенция се основава на установеното в посочения акт на назначената комисия от 02.10.00год.
Видно от съдържанието на същия, ответникът като МОЛ на имуществото не се е подписал. С това е нарушено изискването на чл.36 ЗС /отм./, който изисква инвентаризацията да се извърши в присъствието на материално отговорното лице. Предвид изложеното, съдът счита, че Акт от 02.10.00год. не е релевантно доказателство относно съществуването на установените с него липси. Съдът намира, че цитираният акт не е годно доказателство и не отразява вярно съществуващите липси и поради следното:
Съобразно чл.34 ЗС, инвентаризациите следва да се извършват всяка година, съответно на две години, в зависимост от вида на материалните активи. Видно от данните по делото, липсите се установяват на основание протокола за приемане на имуществото от 1992год., предвид което следва да се направи извод, че въззивникът не е изпълнявал задълженията си по посочената разпоредба на чл.34 ЗСч/отм./. Освен това, така създадената организация на счетоводната отчетност не може да отразява вярно действителното състояние на материалните активи, в подкрепа на което са и представените по делото актове за брак и на част от установеното като липси имущество. Поради което и посоченият акт както бе посочено, не може да бъде приет като доказателство, установяващо по категоричен начин установените липси да са причинени по вина на ответника.
Предвид изложеното, искът следва да се остави без уважение, като неоснователен.
Предвид съвпадане на крайните изводи на Варненския апелативен съд с постановеното решение по гр.д. № 117/02год. по описа на ШОС, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ ОТ 11.06.05год. постановено по гр.д.№117 по описа за 2002год. на ШОС, гражданско отделение.
Решението е влязло в сила с решение № 219/11.04.2008 г. по к. гр.д. № 582/2006 г. по опис на ВКС на РБ.