РЕШЕНИЕ № 213/20.12.2008 г. по в. гр. д. №374 по описа за 2008 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.196 от ГПК/отм,/. Образувано е по в.жалба на „Н****"-ООД гр.С. против решение от 28.03.2007 година на Добричкия окръжен съд,постановено по т.д.№180/2006 година,с което предявения на основание чл.135 от ЗЗД иск от държавата, в лицето на министъра на финансите на РБ, е бил уважен за имота обективиран в нот.акт №90,том П, рег.№2523, д.№ 151/2001 година на нотариус И.П.-рег.№177 на нот.камара. Правят се оплаквания,че обж.решение е неправилно и необоснованото не се развиват доводи и съображения за това,като се иска отмяната му.

Въззиваемото д-во „Н****"-ЕООД гр.Д. оспорва жалбата,а министъра на финансите не е изразил становище по нея.

Въззивната жалба е процесуално допустима,но по същество е неоснователна. Въз основа на служебна проверка апелативната инстанция констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение,а по съществото на спора приема следното:

Правния интерес за държавата от предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на процесния имот не се обуславя от това дали публичното й вземане произтича от същия този имот или от други имоти/дейности/на въззивника. За наличието на този интерес е достатъчно да има не погасени публични задължения,които са дължими,какъвто е и настоящия случай. В този смисъл направения довод в жалбата,че дружеството-ответник по иска по чл.135 от ЗЗД има достатъчно други имоти,от които кредитора би могъл да се удовлетвори е несъстоятелен. Кредиторът има право на суверенна преценка кое правно действие на длъжника го уврежда,за да поиска спрямо него то да бъде обявено за недействително. При това положение щом са налице всички елементи от състава на чл.135 от ЗЗД то последиците от увреждащото действие трябва да бъдат премахнати,за да се постигне основната функция на Павловия иск-да е едно потенциално обезпечение на вземането на кредитора. От данните по делото е безспорно,че е налице и умисъла за увреждане,тъй-като управителя на „Е****"-ЕООД С. /преобразуван в „А****-ЕООД с.С.,Ш., а в последствие в „Н***"-ЕООД гр.Д. /е майка на управителя на купувача на процесния имот по горепосочения нотариален акт. В този смисъл презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД не е оборена. Наред с това по делото има данни,че за посочената сделка няма извършено плащане,а това хем подсилва презумпцията за съзнателно увреждане,хем в същото време дава основание да се приеме,че сделката е безвъзмездна, което пък от своя страна изключва приложението на ал.2 от чл.135 ЗЗД.

По изложените съображения и като се опира изцяло на мотивите на първоинстанционния съд,въззивната инстанция приема,че обжалваното решение е правилно и обосновано и поради това следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивната инстанция не присъжда разноски,тъй-като не е сезирана с такова искане.

Водим от горното,ВАпС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричкия окръжен съд от 28.03.2007 година,постановено по т.д.№180/2006 година.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.