Решение № 245/13.12.2007 г. по в.гр.д. № 361/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Производството е по реда на чл. 218з, ал. 1 от ГПК. С решение № 429 от 23.07.2007 г., постановено по гр. д. № 16/2006 г., ВКС на РБ, III г. о. е отменил изцяло решение № 148 от 11.11.2005 г. на ВАС по възз. гр. д. № 238/2005 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Обжалвано е решение от 13.05.2005 г., постановено по гр. д. № 225/2004 г. на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иск на М. Н. Г., ЕГН ***** срещу ДП "Д****"- гр. Д. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ, сегашно наименование ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 26 126 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконни актове, действия и бездействия на служители на ответното предприятие при извършване на санитарна сеч с съсобствената й гора, осъдил я е да заплати на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК сумата от 1 500 лева, както и сумата от 104,65 лева държавна такса.
Във въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на М. Г. - адв. М. К., са развити подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочено е, че същото е постановено при непълнота на доказателствения материал, както и в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че голяма част от документите, съставени при провеждането на сечта, са с невярно съдържание, че позволителните за сеч за нищожни и че отсеченото количество дървесина е по-голямо от позволеното, поради което се претендира да са налице незаконни действия и бездействия от страна на служителите на дивечовъдната станция. Посочено е, че оспорванията на представените от ответната страна по делото писмени доказателства са доказани и претендираните вреди са безспорно установени по основание и размер. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен с произтичащите от това законни последици.
С жалба до Апелативния съд М. Г. лично е изложила съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстнационното решение като е посочила, че исковата й претенция е по повод изпълнение на незаконен административен акт, който счита за нищожен. Освен подробно тълкуване на Закона за горите и подзаконовите му нормативни актове, жалбоподателката е изложила и твърдения за редица закононарушения, допуснати от служителите на ответното предприятие, при извършването на сечта, Счита, че същата е незаконна и следва да бъде обезщетена. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена.:
Ответната страна в срок е депозирала писмено възражение по жалбата, в което обстоятелствено посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила, като й присъди и направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. Д., оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Контролиращата страна - ВАП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ, сегашно наименование ЗОДОВ. В исковата си молба ищцата твърди, че вследствие на незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни
лица и служители на ответното ДП "Д***" - гр. Д. е претърпяла имуществени вреди в размер на 26 126 лева, представляващи стойността на незаконно отсечена дървесина в съсобствената й гора. Твърди също, че заявлението за ползване на дървесина не е било съпроводено от необходимите и изискуеми по закон документи, както и че служителите на ответника не са извършили необходимите по закон действия за издаване на позволителни за сеч. Счита, че същите са незаконосъобразни административни актове, страдащи от пороците материална незаконосъобразност, превратно упражняване на власт и са издадени в нарушение на административната процедура по ППЗГ. Посочва, че не е извършена проверка на предварителното маркиране на дървесината, подлежаща на отсичане, че липсва констативен протокол, няма вписване на номерата на контролните горски марки. Твърди, че сечта е била осъществена без необходимите позволителни за транспортиране и че констативните протоколи са били съставени в отсъствието на собствениците. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд са оспорени истинността на протокол за извършено маркиране от 07.07.2003 г., на констативен протокол от 22.12.2003 г., истинността и авторството на заявки от 12.08.2003 г. и 18.08.2003 г., както и на Протокол № 01279/21.08.2003 г., заявка 10.09.2003 г., Протокол № 01285/10.09.2003 г., заявка от 24.11.2003 г., Протокол № 00998/25.11.2003 г., заявка от 01.12.2004 г., Протоколи № № 01001 и 01002 от 02.12.2003 г., на позволителни за транспортиране № 0159156/21.08.2003 г. и № 0159166/25.11.2003 г. Посочено е, че в писмо от РУГ - Русе изх. № РД-71/16.04.2004 г. е констатирано, че протоколи за извършено маркиране на дървесина не са били съставяни. Твърди се, че позволителни за сеч №№ 0036407 и 0036408 от 01.08.2003 г. са нищожни административни актове, тъй като не са издадени от компетентен орган и при издаването им са били допуснати множество съществени нарушения на административните нормативни правила.
Ответната страна оспорва изцяло предявения иск. Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, а и между страните не се спори, че М. Г. притежава в съсобственост право на собственост върху 300 дка гори,
находящи се в м. "Бурча", с. В., Община Д. - поотдели 218 а, 218 б и 218 в, регистрирани към ДДД "К. ", гр. Д. Другите съсобственици на недвижимия имот с пълномощно рег. № 8453/03.10.2002 г. на нот. рег. № 105 са упълномощили Д. Т. Д. да ги представлява пред държавните органи за получаване на разрешение за извършване на сеч в посочения имот. Същият е подал заявление за ползване на дървесина до ДДС "К*" № 1107-А/07.07.2003 г., съдържащо всички необходими реквизити, придружено с план-извлечение, въз основа на което, назначена от директора на ДДС "К**", комисия е съставила констативен протокол с дата 07.07.2003 г., с който е одобрила плана-из влечение за извършване на санитарна сеч с интензивност до 30 %. Изпълнено е било нормативното изискване за одобрение и съгласуване на планираната сеч. На същата дата е била направена проверка на извършеното маркиране и са били съставени надлежно оформени констативни протоколи. Същите в качеството им на официални свидетелстващи документи са оспорени от въззивната страна, която носи тежестта да докаже тяхната неистинност. В случая не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което настоящият съдебен състав счита, че същите съставляват годни доказателствени средства за отразените в тях обстоятелства. Въз основа на посочените действия и актове са били издадени позволителни за сечи №№ 0036407 и 0036408 от 01.08.2003 г.
Съгласно чл. 1. ал. 2 от ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ, обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове може да се търси след тяхната отмяна по съответния ред. Не е спорно, че позволителните за сеч, в качеството им на индивидуални административни актове не са били отменени. Твърдението на въззивната страна, че същите представляват нищожни административни актове настоящият съдебен състав счита за неоснователно. Позволителните са издадени в надлежна писмена форма от компетентен орган - Директор на ДДС "К**", в кръга на неговата териториална и местна компетентност. По делото липсват конкретни и безспорни доказателства, които да подкрепят твърдението на въззивната страна, че подписите, положени за "Директор" не изхождат от лицето, сочено като такъв. Настоящият състав не разполага с нужните графологични познания и умения, за да направи извод дали подписът в цитираните административни актове е положен от лицето, сочено като техен издател. На това основание следва да се приеме, че позволителните за сеч представляват валидни административни актове, нестрадащи от пороци, водещи до тяхната нищожност.
Въз основа на горепосочените позволителни за сеч са били предприети действия по извършване на санитарната сеч и извозване на дървесината. От заключението по назначената по делото СТЕ, оспорено от въззивната страна, се установява, че е имало необходимост от извършването на санитарна сеч, като в отд. 218 „а" е изсечена 32,60 % стояща маса, а в отд. 218 „б" - 28,18 %. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като безпристрастно, обективно и компетентно, основаващо се на преки наблюдения, замервания и изчисления. Аргументът на въззивната страна, че констатациите на вещото лице не съответстват с тези, отразени в писмо от РУГ — Русе изх. № РД-71/16.04.2004 г., не е достатъчен да обоснове фактическия извод на съда, че извършената сеч е в по-големи количества от тези, които е определило вещото лице. По делото липсват доказателства от които да се установява, че е извършена сеч на повече от предварително заявения, одобрен и маркиран дървостой.
Въз основание гореизложеното, дори настоящият съдебен състав да приеме, че при маркирането и извозването на дървесината или при освидетелстването на сечищата служители на ДДС "К**" не са осъществили достатъчен контрол и не са изпълнили всички вменени им по закон и трудов договор действия, то недоказано остава твърдението на въззивната страна, че вследствие на това е отсечена 747,5 куб. м. дървесина повече от заявеното и предвиденото за сеч. Дори да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на служители на държавното предприятие, след като не се доказа те да са причинили твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в отсичане на 747,5 куб. м. дървесина, то липсва елемент от фактическия състав на /деликтната отговорност и гражданската отговорност на ответника не може да бъде ангажирана.
Предвид горните съображения настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен без да е необходимо изследването на останалите, направени от страните оспорвания и възражения.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ М. Г. следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса както следва: допълнително 941,83 лева - за първоинстанционното производство поради грешка в изчисленията на окръжния съдия; 523,24 лева - за въззивното и 523,24 лева- за касационното производства.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 64, ал, 2 от ГПК, М. Г. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумите от 2 953,75 лева, представляваща разноски за адвокатска защита по първото и настоящото въззивни производства и 2 000 лева за касационната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 13.05.2005 г. по гр. д. 225/2005 г. на Разградския Окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН ***** да заплати на ДП "Д******" - гр. Д. общо сумата от 4 953,75 лева на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, представляваща разноски пред въззивните и касационна инстанции.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН ***** да заплати в полза на държавата по сметка на Варненския апелативен съд общо сумата от 1 988,31 лева, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, представляваща държавни такси за първоинстанционното, въззивното и касационното производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30 -дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
С решение № 413/30.04.2009 г. по гр.д. № 1549/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 13.12.2007 г. постановено по гр.д. № 361/2007 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА М.Н.Г.да заплати на Д*****гр.Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв. и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв.
Решението влязло в сила на 30.04.2009 г.