Решение № 221/03.12.2007 г. по в.гр.д. № 348/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. С. Р. от гр.Д. срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 24.04.2007 г. по гр.д.№ 398/06 г., с което са отхвърлени исковете, предявени срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 от ЗОДОВ. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Представител на Прокуратурата на РБ не изразява становище.

Представител на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че с определение от 26.11.1998 г. по ЧНХД № 182/98 г. Окръжен съд-Добрич е изменил мярката за неотклонение спрямо ищеца от „задържане под стража” в „домашен арест”. С определение от 17.06.2002 г. поради неявяването му в с.з. определената мярка отново е заменена със „задържане под стража”.

С постановената присъда от 5.06.2003 г. по НОХД № 323/01 г. Окръжен съд-Добрич е приспаднал предварителното задържане за периода от 11.06.1996 г. до 26.11.1998 г., като не се е произнесъл по отношение на мярката „домашен арест”.

Постановлението на Окръжна прокуратура-Добрич от 25.11.2005 г., с което е приспадната мярката „домашен арест” за периода от 26.11.1998 г. до 26.11.2001 г. е било получено в затвора едва след като ищецът е бил условно предсрочно освободен и не е могло да бъде изпълнено.

Неоснователни са възраженията, че Прокуратурата на РБ не е надлежна страна в процеса – от волята на ищеца зависи спрямо кой държавен орган да насочи иска си. Не е осъществен обаче фактическия състав на ч.2,т.1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице отмяна на незаконна мярка за неотклонение, а нейното незачитане по смисъла на чл.59,ал.1 от НК.

В тежест на ищеца е да установи вида и характера на претърпените от него имуществени вреди с допустимите по ГПК доказателствени средства. Това не е сторено нито пред първоинстанционния, нито пред настоящия съд.

С оглед горното, съдът приема, че исковете следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – оставено в сила. Въззивникът следва да заплати сумата от 700 лева – разноски по водене на делото, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, поради което Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Добрич от 24.04.2007 г. по гр.д.№ 398/06 г.

ОСЪЖДА С. С. Р. от гр.Д****, ЕГН ****, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 700 лева по сметката на АС-Варна, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      ЧЛЕНОВЕ:           1.

                                                                   2.

С решение № 531/05.06.2009 г. по гр.д. № 753/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221/03.12.2007 г. по гр.д. № 348/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд г.о. Решението е окончателно.

Решението е влязло в сила на 05.06.2009 г.