№ 114
15 октомври
2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на двадесет и девети септември, две хиляди и десета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор: Анна Помакова
Като разгледа докладваното от
съдия П.Петрова въззивно гр.д. №339 по описа на съда за 2010 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218 з, ал.1 ГПК
/отм./, след отмяната от Върховния касационен съд на Република България, с решение №
518 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1060/2009 г., на постановеното от Варненския
апелативен съд въззивно решение № 65/07.05.2009 г. по в.гр.д.№ 75/2009 г. и
връщането на делото за ново разглеждане в друг състав.
Образувано е по две въззивни жалби против
решение № 1224/25.11.2008 г., постановено по гр. № 2503/2007 г. по описа на
Окръжен съд – Варна: - от Прокуратурата на Република България в
частта, с която същата солидарно с ОСС - Плевен /Окръжна следствена служба –
гр.Плевен е с правоприемник Прокуратура на РБ, пар. 111 от ПЗР на ЗСВ, ДВ
бр.33/09 г./ е осъдена да заплати на Й.Д.А. сумата от 26 000 лв., ведно
със законната лихва от 31.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща претърпени болки и страдания от повдигане на обвинение за
извършено престъпление, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД 1148/2002 г. на РРС и за задържането му под стража, като мярка за
процесуална принуда по сл.д. № №50/95 по описа на ОСС гр.Плевен за периода от
01.03.1995 г. до 19.10.1995 г. на осн. чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ; - и от Й.Д.А. против решението в частта, с която искът
му е бил отхвърлен за горницата над 26 000 лв. до претендирания от него
размер на обезщетението от 40 000 лв.
Прокуратурата на Република България е
настоявала, че първоинстанционното решение в осъдителната му част е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Изтъкнала е съображения за завишаване
размера на обезщетението, поради несъобразяването му с доказателствата по
делото за реално причинените вреди и връзката им с незаконосъобразните актове,
както и несъобразявенето му с установената съдебна практика и стандарта на
живот към 1995 г. Молила е за отмяна на
решението в обжалваната част, евентуално за присъждане
на по-малък размер на обезщетението.
В съдебно заседание, след
запознаване с материалите по присъединеното наказателно дело, Прокуратурата на
Република България, чрез прокурор Помакова от Апелативна прокуратура – Варна е
направила възражение по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия – ищец по делото, чрез направените от него в
предварителното производство пълни самопризнания за съпричастност към
престъплението, за което е бил обвинен. Заявила е също така, че продължителността
на разглеждане на делото в съдебната фаза, не било по вина на органите на
ответника.
Й.Д.А. е сочил, че решението на окръжния
съд в обжалваната
отхвърлителна част е
неправилно, като е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на иска за обезщетение в
претендирания размер от 40 000 лв. В съдебно заседание, чрез адв. Несторова, е молил за присъждане
на пълния търсен размер на обезщетението, като е оспорил твърденията за
съпричиняване. Настоявал е, че през цялото време съдействал за по-бързото
приключване на наказателното производство, както и че признанието му в
досъдебното производство било плод на младата му възраст и обстоятелството, че
за пръв път се сблъсквал с правосъдната система.
В хода на въззивното
производство, съгласно чл. 148 от ЗСВ и & 111 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, публикуван в ДВ бр.33 от
30.04.2009 г., е настъпило вливане на единия ответник Окръжна следствена служба
– гр.Плевен в другия ответник – Прокуратурата на Република България, поради
което съдът следва да се произнесе по иска само срещу Прокуратурата на
Република България.
Въззивните
жалби изхождат от процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение, като неизгодно за тях. Правото си на жалба те
са упражнили редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./.
Пред окръжен съд –Варна са били
предявени искове от Й.Д.А. против Прокуратурата на Република България и Окръжна
следствена служба – гр.Плевен по чл. 2, ал.2 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение от 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 195,
ал.2 вр. т.4 и т.5 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда № 312 от 15.12.2003 г. по НОХД № 1148/2002 г. на РРС и за незаконното
му задържане под стража за периода от 01.03.1995 г. до 19.10.1995 г., като
мярка за процесуална принуда по сл.д. № 50/95 г. по описа на ОСС- гр.Плевен. Ищецът е настоявал, че претърпените неимуществени вреди
се изразявали в следното: сериозни притеснения, че бил привлечен като обвиняем
за престъпление което не бил извършил, несигурност дали ще бъде оправдан за
периода от задържането му на 03.03.1995 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда на 31.12.2003 г., стрес, чувство на тревога, уронена чест и достойнство,
претърпени унижение и страдания в следствените арести и в затвора, включително
и от съжителстване с престъпници. Обосновал е отговорността на следствената
служба с обстоятелството, че към момента на привличането му като обвиняем,
съответния следовател бил оперативно самостоятелен и при несъгласие с
указанията на прокурора е можел да направи възражения пред горестоящия
прокурор, което не било сторено.
Пред първата инстанция
Прокуратурата на Република България е оспорвала иска по размер, а ОСС –Плевен е
настоявала, че същият е неоснователен.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
На
28.02.1995 г. Й.Д.А. е бил разпитан в качеството му на свидетел по следствено
дело № 50/1999 г. по описа на РСС –Левски и по същото той е изнесъл данни за
съпричастността си към престъплението.
С
постановление от 01.03.1995 г. на ищеца Й.Д.А. е било повдигнато обвинение за
това, „че на 12/13.02.1995 г. в с.Обнова, след предварителен сговор с други
лица, използване на МПС, откраднали от товарен автомобил „Волво”, собственост
на фирма „Конфекс” Варшава 40 бр. цветни телевизора „Панасоник” на стойност
800 000 лв. – големи размери” - престъпление от общ характер по чл. 195, ал.2,
вр. ал.1, т.4 и т.5 от НК. Със същото постановление му е била наложена мярка за
процесуална принуда „задържане под стража” по разпореждане на наблюдаващия
прокурор.
В
последвалия, след повдигане на обвинението разпит, А. се е признал за виновен в извършване на
престъплението, за което е бил обвинен и е дал подробни обяснения за
обстоятелствата, при които то е било е било
извършено.
На
31.03.1995 г. обвинението е било прецизирано с постановление и връчено на
обвиняемия, като същият отново е бил разпитан. При този разпит, той е заявил за
пръв път, че не се признава за виновен и е променил обясненията си по случилото
се.
На
16.06. 1995 г. изготвеният от прокуратурата обвинителен акт е бил внесен в
съда. Образувано е било н.о.х.д. № 142/1995 г. по описа на РС гр.Левски. С
определение от 18.10.1995 г. по същото дело, мярката за неотклонение, взета по
отношение на ищеца е била изменена от „задържане
под стража” в „парична гаранция”, а видно от писмо изх.№ 2614 от 23.10.1995 г.
на началника на затвора – Белене, на 19.10.1995 г. А. е бил освободен. Това
съдебно производства е било прекратено /с разпореждане от 06.02.1997 г./ и
делото – върнато на прокуратурата за допълнително разследване. В последвалия ход
на делото, при който наказателното производство е било обединявано от
прокуратурата /постановление от 30.06.1997 г./, частично прекратявано от
прокуратурата, многократно внасяно в съда и връщано обратно на прокуратурата за
допълнително разследване или за отстраняване на процесуални нарушения /с
разпореждания от 07.12.1999 г., 13.11.2000 г., 21.01.2002 г./, ищецът е давал
обяснения, в които обаче е отричал съпричастността си към престъплението.
Съдебното производство по н.о.х.д. № 1148/2002 г. по описа на Районен съд – Русе,
е било образувано на 20.05.2002 г. по обвинителен акт от 08.04.2002 г. срещу
петима обвиняеми и е приключило с присъда № 312/15.12.2003 г., с която Й.Д.А. е
бил признат за невинен по предявеното му обвинение по чл. 195, ал.2, вр. ал.1,
т.4, пр.1 и т.5 НК и е бил оправдан. Присъдата е влязла в сила по отношение на
ищеца на 31.12.2003 г. От протоколите от проведените съдебни заседания по
делото не се установява, А. с поведението си да е създавал пречки за неговото
движение.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. и С. Х. - приятели на Й.А.,
той се чувствал много зле в затвора, бил потиснат, станал черноглед, загубил
вяра в доброто, много се променил, замислял да посегне на живота си. Същите
свидетели и св. М. Г. – съсед на ищеца, са споделили, че за разлика от преди
задържането му, когато Й.А. бил жизнерадостен, весел и общителен човек, след
освобождаването му той станал затворен, повече предпочитал да остава сам, не
желаел да разговаря и излиза с приятелите си. Отказвал да ходи с тях на
дискотека, защото хората му се подигравали. Срамувал се от факта, че е бил в
затвора. Според свидетеля С., познатите му го отхвърляли. Затова напуснал и
гр.Русе през 1998 -1999 г. и се установил в гр.Варна. Според свидетелката Х.,
по принцип приятелите му го окуражавали за благоприятния за него изход на
наказателното производство и понякога той вярвал в това, но понякога бил много
отчаян.
Така
установената фактическа обстановка по делото води до следните правни изводи: Предявеният
иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от
ЗОДВПГ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Обезщетението за неимуществените вреди от незаконното обвинение, включва и
обезщетението за вреди от незаконно
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” съгл. т.13 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № №3/2004 г.
ОСГК.
Според
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Установено
бе по делото, че ищецът е бил задържан на 01.03.1995 г. по следствено дело №
50/1995 г. по описа на РСС гр.Левски, когато му е било повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление. Преди налагането на най –тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”, Й.А. е разпитван в качеството на свидетел и той е изнесъл
пред органите на предварителното производство обстоятелства за съпричастността
си към престъплението. След повдигане на обвинението на 01.03.1995 г., той се е
признал за виновен и е дал подробни обяснения във връзка с престъплението,
които по-късно в хода на производството е отрекъл. Задържането е продължило до
19.10.1995 г., на която дата е бил освободен, поради изменение на мярката в
„парична гаранция”, т.е. общо 8 месеца и 18 дни. Наказателното производство, по
което ищецът е бил привлечен като обвиняем и впоследствие оправдан, е
продължило от 01.03.1995 г. до влизане в сила на присъдата – 31.12.2003 г. т.е.
общо осем години и десет месеца.
Изложеното
води до извода, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, а
именно наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Тъй
като това незаконно обвинение е било повдигнато и поддържано от органите на
прокуратурата, отговорността на държавата следва се ангажира чрез Прокуратурата
на РБ – ответник в настоящото производство.
Обезщетението
за неимуществени вреди от незаконното обвинение, включващо и такова от незаконното
задържане под стража, следва да се определи от съда по справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД.
Установено
бе по делото, че от незаконното задържане под стража, ищецът, който е бил в
много млада възраст /на 20 години/ е изживял най – интензивни негативни емоции
– станал потиснат, нерадостен, депресиран, обезверен, имал мрачни мисли. Освен
това, в периода непосредствено след освобождаването му продължавал да бъде
необщителен, отчужден, затворен в себе си. Притеснявал се да излиза, за да не
става обект на подигравки от страна на връстниците си. Негативни изживявания като
несигурност от това дали ще бъде оправдан, обезвереност, страх и тревога,
заради обвиняването му в престъпление, което не е извършил, нормално е ищецът да
е имал и в продължение на целия период на водене на наказателното дело /от осем
години и 10 месеца/, но с по-малка интензивност от преживените при задържането
/Доколкото показанията на свидетелите са дали картина на негативните емоции на
пострадалия по време на задържането и в близкия период след освобождаването му,
главно до преместването му в гр.Варна, като за периода след това са били съвсем
пестеливи/. Не са налице данни по делото за останали трайни последици за ищеца,
вследствие незаконното обвинение, нито конкретни доказателства как точно е
протекъл животът му в периода след преместването в гр.Варна. За претърпени
вреди в по-голям обем от посочения по-горе за периода, след освобождаването и
преместването му в гр. Варна и до сега, не са събрани доказателства.
Апелативният
съд, вземайки предвид характера /обвинение в отнемане на чужди движими вещи в
големи размери, в съизвършителство и чрез използване на МПС/ и тежестта на
незаконното обвинение /тежко умишлено престъпление/, продължителността на наказателното
производство /за един много продължителен период от осем години и десет месеца/
и на незаконното задържане под стража /продължило в период от осем месеца и
осемнадесет дни, като част от задържането е било и в затвор/ и изживените
негативни последици от деликта, както и с оглед обществения критерий за
справедливост и стандарта на живот в страната, намира че следва да определи
обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв.
Това
обезщетение, обаче следва да бъде намалено с 1/2, защото ищецът в равна част е
допринесъл за настъпването на вредите.
Това е така, тъй като обвинението за това престъпление и налагането на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” са били предприети от
органите на предварителното производство, след направени от ищеца пълни
признания за съпричастност към престъплението. Както бе посочено по-горе в
решението, той не само е признал, че е взел участие в престъплението, но е
описал много подробно конкретни детайли от неговото извършване. Точно защото е
знаел, че е невинен, с признаването на престъпление, което не е извършил, той
виновно е заблудил разследващите органи и така е допринесъл за това да му бъде
повдигнато обвинение и да му бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение.
Поради изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ,
която гласи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява, съдът следва да намали обезщетението до размер на
сумата от 5 000 лв. Именно в този размер искът срещу прокуратурата следва
да бъде уважен, като за горницата до претендираните 40 000 лв., поради неоснователността му
– отхвърлен.
Поради
частичното несъвпадане на изводите на окръжния съд, с тези на настоящата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над сумата
от 5 000 лв. – до присъдените 26 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди,
заедно с лихвите върху тази част и искът в тази част – отхвърлен. В останалите
части - в осъдителна част на решението до размер на сумата от 5 000 лв.,
както и в отхвърлителната част на решението - за сумата от 26 000 лв. до
40 000 лв., решението следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ
следва да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – разноски за първата инстанция,
съразмерно на уважената част от иска. Затова, решението, в частта на
присъдените разноски за горницата над 100 лв. до 520 лв. следва да бъде
отменено.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1224/25.11.2008 г.,
постановено по гр. № 2503/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на
Република България и Окръжна следствена служба – гр.Плевен са осъдени да
заплатят солидарно на Й.Д.А. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания от повдигане на обвинение за извършено
престъпление от общ характер по чл. 195, ал.2 вр. т.4 и т.5 от НК, по което е
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1148/02 г. на РРС, и за
задържането му под стража, като мярка за процесуална принуда по сл.д. № 50/95
г. по описа на ОСС-Плевен, за периода от 01.03.1995 г. до 19.10.1995 г. на
основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, ЗА
ГОРНИЦАТА НАД сумата от 5 000 до 26 000 лв., ведно с лихвите
върху тази част от 31.12.2003 г. до окончателното й изплащане и в ЧАСТТА на разноските за горницата над сумата от 100 лв. до 520 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения Й.Д.А. срещу
Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени
болки и страдания от повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ
характер по чл. 195, ал.2, вр. т.4 и т.5 от НК, по което ищецът е бил оправдан
с влязла в сила присъда по НОХД № 1148/02 г. на РРС, и за задържането му под
стража, като мярка за процесуална принуда по сл.д. № 50/95 г. по описа на
ОСС-Плевен, за периода от 01.03.1995 г. до 19.10.1995 г. ЗА ГОРНИЦАТА НАД 5 000 лв.
до 26 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1224/25.11.2008 г., постановено
по гр. № 2503/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна в останалата му част.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: