Р Е Ш Е Н И Е

Решение № 210/16.10.2007 г. по в.гр.д. № 339/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение от 29.06.07год. постановено по гр.д. № 1211/2004г. Шуменският окръжен съд е осъдил РПК”С***” гр.К. да заплати на Община гр.Каспичан сумата от 42 817,82 за ползването без основание на описан в Акт за общинска собственост № 1 от 14.05.97год. недвижим имот, за периода 21.12.00год.-21.12.05год., мораторна лихва в размер от 550лв. за периода 15.07.05год.-03.01.06 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.06 год. до окончателното й изплащане. Присъдил е разнноски на ищеца в размер на 1734,71 лв.

Недоволен от решението е останал ответникът, сега въззивник, който го обжалва чрез процесуален представител, като са развити оплаквания за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът взе в предвид следното:

В исковата молба на Община Каспичан се излага, че на основание АОС № 1/14.05.97год. е собственик на дворно място с площ 295кв.м.-имот пл.№ 545 в кв.21 по плана на гр.К. и монтиран в него метален павилион от 95кв.м. Ответната страна РПК” С***” ползва имота без основание и без да заплаща обезщетение за това. Поканили са ответника с писмо от 07.07.05 год. да заплати обезщетение за ползване но поканата останала без отговор. Предвид изложеното, претендират заплащане на сумата от 42817,80 лв.-обезщетение за ползване за периода 21.12.2000 год.-21.12.05 год. и лихва за забава за периода в общ размер на 550 лв.

Ответната страна оспорва исковете.

Относно активната легитимация:

Видно от Акт за общинска собственост № 1/14.05.97год., в същия е описан имот-метален павилион с площ от 95кв.м. находящ се в дворно място УПИ-1 “парк и църква” в кв.21 А по плана на селището. Представен е Протокол от 25.04.1970год. на комисията по пар.8 от ППЗПИНМ, от който се установява, че имота е отчужден със Заповед № 493/16.04.70 год. с посочено мероприятие “озеленяване”. Със Заповед № РД-25-408/2000 год. имота със построената сграда заедно със съседен парцел е включен в новообразуван УПИ І “Парк с църква” в кв.21 А по плана на града. Със Заповед № 367/05.11.96 год. на Обл.управител на Варненска област имота е отписан от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост и въз основа на тази заповед е съставен АОС № 1 от 14.05.97 год. Предвид изложеното, съдът намира за доказана активната легитимация на ищеца относно процесния имот.

Относно пасивната легитимация:

РПК”Съгласие”е представила строително разрешение № 1 /1968год. по което на кооперацията се разрешава да построи павилион върху 93 кв.м. Съобразно гласните, писмените доказателства, както и СТЕ, кооперацията е изградила със свои средства процесния имот. Не се спори, че за процесния период същата е ползвала имота.

Следва да се посочи, че ответната страна не разполага с противопоставими права на ищеца. Това е така, тъй като същата не притежава вещни права върху имота. Няма данни за придобиване на земята чрез сделка, същата не е придобита и по давност, доколкото не е изтекъл и необходимият 10 годишен период на владеене. Освен това, не се представят доказателства за учредено право на строеж, за което съобразно чл.13-15 ЗС /отм/ са се изисквали Заповед на Председателя на ИК на ОНС и въз основа на нея сключен договор с правоимащото лице. Предвид изложеното, ответната страна ползва имота без правно основание.

От събраните гласни доказателства се установи, че РПК ползва само застроената площ, без прилежаща такава към сградата. С оглед на което, следва да се направи извод, че реално ползваната от ответната страна площ е 95 кв.м. Според неоспореното заключение на допусната пред настоящата инстанция СТЕ, дължимото обезщетение за процесния период относно площта от 95 кв.м. е в размер на 13 788,80 лв. Предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД се явява основателен до посочения размер, а съответно акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД се явява основателен до размер от 177,12 лв. За горницата до предявените размери исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в съответните части. Присъдените разноски следва да бъдат редуцирани до сумата от 558,63 лв. съобразно уважената част от исковете.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение постановено на 15.07.05 год. по гр.д. № 1211 по описа на Шуменски окръжен съд за 2004 год. В ЧАСТТА му, с която Районна потребителна кооперация “С***”гр.К. е осъдена да заплати на О*** К*** на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за размера над 13 788,80 лв. до присъдената сума от 42 817,82 лв., както и в частта му относно присъдената мораторна лихва на основание чл.86 ЗЗД за разликата над 177,12 лв. до уважения размер от 550 лв., и в частта относно признатите съдебно деловодни разноски за разликата над 558,63 лв. до присъдения размер от 1734,71 лв.

ОСТАВЯ в сила решението в останалите части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

С решение № 433/18.05.2009 г. по гр.д. № 332/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ в сила решение № 210/16.10.2007 г. по гр.д. № 339/2007 г. на ВАпС.

Решението влязло в сила на 18.05.2009 г.