Р Е Ш Е Н И Е

№ 109/11.10.2010 година, гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ИВАН ЛЕЩЕВ

При участие на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д. № 337/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

- И.Н.Х. и С.А.Х.,***, в качеството им на родители и законни представители на детето си Н.И.Х., срещу решение № 487/20.04.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 551/2009 година, с което е бил отхвърлен иска им срещу Р.Я.П. и С.В.П., в качеството им на родители и законни представители на детето си Я. Р. П., за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане в размер от 40000.00 лева до 50000.00 лева, както и за заплащане на мораторни лихви в размер от 1058.70 лева до 1323.37 лева и разноски по производството;

- Р.Я.П. ***, в качеството му на родител и законен представител на детето си Я.Р. П., срещу горепосоченото решение, в частта, в която той и съпругата му са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за разликата от 10000.00 лева до 40000.00 лева.

В двете въззивни жалби се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на изискването за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди и се иска от въвзиввнаната инстанция да постанови решение за уважаване на иска в пълен размер до 50000.00 лева, съответно за отхвърляне на иска за разликата от 10000.00 лева до 40000.00 лева, със законните последици от това.

Двете въззивни жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.

Контролиращата страна-Д”СП” гр.Девня не е изразила становище по жалбите.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Установената от първоинстанционния съд и правилно интерпретирана в решението му фактическа обстановка не се променя пред въззивната инстанция. При това положение и двете въззивни жалби се мотивират с нарушаване от ВОС на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Апелативната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил горепосоченото изискване на закона, като е отчел всички значими за случая обстоятелства, които имат значение за справедливо възмездяване на претърпяната болка, страдание и инвалидизиране с 50% на детето Н.И.Х.. Съдът е отчел, че пострадалото от стрелбата дете е ослепяло напълно с лявото око, че въпреки своевременната и ефикасна хирургична и друга лекарска намеса, проектила (чуждото тяло) не е отстранено от главата на детето, както и че по принцип е възможно възникване на последващо усложнение във възстановяването на детето, което може според заключението на СМЕ да доведе и до ослепяване и с другото око. Следователно, в случая оздравителния процес не е завършил напълно и наред с това за пострадалия съществува значим физически и душевен дискомфорт, който с оглед на крехката му възраст ще дава определящо отражение при по-нататъшното му съзряване и в частност ще дава неблагоприятно отражение при усвояване на учебния материал, неговото психо-физиологично и емоционално състояние. В този смисъл причиняването на слепота на едно дете води до по-тежки физически и морални вреди отколкото при същото увреждане на зрял човек.

По изложените съображения следва да се приеме, че присъденото обезщетение е справедливо по размер и съответства на претърпяната болка и страдание, както и на обективно съществуващия риск внезапно да се влоши здравословното състояние на пострадалия.

Гореизложените съображения, на огледален принцип, се явяват съображения и за отхвърляне въззивната жалба на бащата на извършителя на деликта Р.Я.П. за намаляване размера на присъденото обезщетение само до 10000.00 лева. Не могат да бъдат споделени доводите на неговия процесуален представител, развити в писмените бележки. Относно размера на обезщетението, че той е определен към максимума за подобни случаи в практиката на съдилищата, следва да се има предвид, че винаги по-голяма вреда в подобни случаи търпи едно невръстно дете отколкото зрял човек. Наред с това следва да се има предвид, че в случая няма никакви данни за съпричиняване на вредата от пострадалото дете, поради което и правилно ВОС не е анализирал такъв въпрос. Също така в случая са без правно значение за определяне размера на вредата, а от там и на обезщетението, положените грижи от близките на извършителя веднага след инцидента и готовността им за оказване на материална помощ на пострадалия, тъй-като в случая се търси отговорност за деликт, а не за престъпление.

При това положение следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 487/20.04.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 551/2009 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.