РЕШЕНИЕ № 1/10.01.2007 г. по в. гр. дело №   336   по описа за 2006 година на Варненския апелативен съд:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Я.К. Х. и Г.А.Х., и двамата от гр.В. против решение № 884/21.07.2006г. на ВОС, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 49/06г., с което са осъдени да заплатят на С.Г.К. от гр.В. всеки от тях половината от сумата от 19 558,30лв, представляваща левовата равностойност на 10 000 евро като двойния размер на платеното от ищцата капаро от 5 000 евро по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 28.04.2005г., на осн.чл.93 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2006г. до окончателното погасяване на задължението и направените по делото разноски в размер на 782,33лв. По съображения, изложени в жалбата и поддържани в пледоария по същество, молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу тях искова претенция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр.чл.87 и чл.93 ал.2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че на  28.04.2005г. между ответниците в качеството им на продавачи и ищцата К. в качеството й на купувач е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно апартамент № 173, находящ се на пети етаж в гр.В. със застроена площ от 78,38 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре, заедно с принадлежащото му избено помещение № 173, с полезна площ от 8,43 кв.м., както и 0,6776 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 47 900евро. Безспорно е, че продавачите са собственици на продаваемия имот.  Съгласно чл.3 на договора нотариалното прехвърляне на имота е следвало да се извърши в срок до 15.06.2005г., като за целта продавачът е следвало да осигури всички необходими документи и да се яви пред нотариуса за изповядване на сделката при покана от страна на купувача в уговорения срок. Не се спори и че капарото от 5 000 евро е платено от купувачката на продавачите, както и че нито една от страните не е поканила другата и не се е явила на посочената като краен срок за изповядване на сделката дата пред нотариус, както и че нито една от тях не е предявила иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.

На  25.08.2005г. ищцата К. е връчила нотариална покана на ответниците, в която отчитайки, че определения в договора срок за  прехвърляне на имота е изтекъл на 15.06.2005г., е направила изявление за прекратяване действието на предварителния договор, тъй като към момента на връчване на поканата няма вече интерес от закупуването на апартамента, предмет на договора. В резултат на прекратяването на договора се  претендира и двойният размер на даденото капаро с оглед разпоредбата на чл.93 ал.2 ЗЗД.

Ответниците правят възражение, че ищцата не е изпълнила своите задължения по договора, като не им е отправила покана за явяване пред нотариуса. Твърдят, че те са изправна страна, тъй като са имали готовност да изповядат сделката, доказателство за  което представлява снабдяването им с необходимите за продажбата  на имота документи  – данъчна оценка на имота и удостоверение за тежести. От свидетелските показания пък става ясно, че са били готови и да изнесат багажа си от имота в предвидения в предварителния договор срок.

Съдът намира възражението да основателно, а твърдението за готовност да изповядат сделката и да освободят апартамента – за доказано по следните съображения :

Действително ищцата в качеството й на купувач е поела задължението да отправи покана до продавачите за явяването им пред нотариус, която покана би следвало да съдържа ден, час и посочване на нотариус. Такава покана не е била отправена, нито получена, нито пък има твърдения от страна на ищцата в тази насока, с изключение на  показанията на С. С. – “С. е поканила продавачите да приключат сделката в уговорения срок” на които показания съдът не дава вяра, тъй като те не са възприети лично от свидетеля, а ги е чувал от И.К., който пък е съпруг на ищцата и безспорно заинтересуван от изхода на спора. След като самият купувач не е изпълнил едно свое задължение по предварителния договор, то той не се явява изправна страна по него и не може да отправи валидно изявление за прекратяването му с произтичащите от това правни последици.

Съдът намира, че ответниците не са неизправна страна по предварителния договор, тъй като те са изпълнили задължението си за се снабдят с документи за прехвърлянето му – съгласно писмо изх.№ 1420/2.05.06г. на Община Варна, Дирекция “Местни данъци” – л.39 през периода 1.01.2005г. до 15.06.2005г. има издадено удостоверение за данъчна оценка на имота по подадена молба от Я.Х.. От удостоверението на Агенцията по вписванията  - л.42 е видно, че ответниците са се снабдили и с удостоверение за тежести на имота. От показанията на свидетелките В.Д. и В.К., незаинтересувани от изхода на спора и възпроизвеждащи лични възприятия, поради което и кредитирани от съда, се установява, че ответниците са си били събрали багажа и към 15.06.05г. повечето от личните им вещи били изнесени.

След като ищцата не е доказала, че е изправна страна по предварителния договор, а ответниците са неизправна страна, то тя не разполага с правото да развали договора поради виновно неизпълнение от  другата страна.  Само като изправна страна тя би могла да развали договора  по реда на чл.87 ЗЗД  и да иска на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД    връщане на двойния размер на даденото от нея капаро  на осн. чл.93 ал.2 ЗЗД. Направеното от нея волеизявление за прекратяване на договора всъщност е волеизявление за неговото разваляне, в резултат на което преддоговорното състояние между страните следва да бъде възстановено. Съгласно теорията – проф.Кожухаров, дори не е необходимо нарочно волеизявление за разваляне на договора, тъй като самото искане за връщане на договора в двоен размер съдържа в себе си искане за това. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Освен това нотариалната покана, връчена на 25.08.05г. на ответника Г.Х. при условията на отказ да я получи, с която се  разваля целия договор, съдържа в себе си изявление за безусловно разваляне поради забавено изпълнение от страна на продавачите – определения в договора срок 15.06.2005г. е изтекъл. Такова безусловно изявление за разваляне кредиторът може да направи само при лимитативно изброените хипотези  на чл.87 ал.2 ЗЗД. Нито една от посочените в този текст на закона хипотези не е налице в процесния случай, поради което и само на това основание изявлението за разваляне се явява незаконосъобразно / дори и да се приеме, че ищцата е била изправна страна по договора/ и не поражда целените от ищцата правни последици.

На осн.чл.64 ГПК на страните следва да бъдат присъдени разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно изхода му.

Водим от горното, съдът

                                      Р       Е       Ш      И       :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 884/21.07.2006г. на ВОС, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 49/06г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.К. с ЕГН …. от гр.В., иск срещу Я.К.Х. с ЕГН ….. и Г.А.Х. с ЕГН ……от гр.В.  за заплащане на сумата от 19 558,30лв като левовата равностойност на 10 000 евро, представляваща двойния размер на платеното от ищцата капаро от 5 000 евро по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 28.04.2005г., на осн.чл.93 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2006г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН ….. от гр.В. да заплати на Я.К.Х. с ЕГН …..от гр.В. и Г.А.Х. с ЕГН …… от гр.В.  сумата от 2 391лв / две хиляди триста деветдесет и един лева/ - разноски за  водене на делото в двете инстанции.

Решението е оставено в сила с решение № 522/17.04.2008 г. по к. гр.д № 1747/2007 г. по опис на ВКС на РБ.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                2.