Р Е Ш Е Н И Е
№ 121/20.10.2009 г. гр. ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на тридесети септември , 2009 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Секретар: В.Т.
Като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.гр.д. № 333 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм./
С решение № 267 от 08.05.2009г., постановено по гр.д. № 169/2008г., Добричкия окръжен съд е отхвърлил исковата претенция на ЕТ”А. – А.Ж.”, представлявано от А.Д.Ж. и на ЕТ”Л*** – М.К.”, представлявано от М.К. *** срещу Т.Д.Л. за заплащане на сумата от 30 000лв., представляващи извършени от ищците подобрения върху ¾ ид. ч. от дворно място пл. № 4949, цялото с площ 115 кв.м., за който имот в съсобственост с имот пл. № 4948 е отреден парцел I – 4948, 4940 в кв. 14 по плана на гр. Добрич, претендиран на осн. чл.72 ЗС. Със същото решение, първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно предявения иск от ищците срещу Т.Д.Л. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща разликата между сумата на направените разходи по строителството и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на направените подобрения. Осъдил ищците да заплатят сумата от 300 лв., разноски по делото и 700лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволни от решението са останали въззивниците, които го обжалва в преклузивния срок визиран в чл. 197 ГПК /отм/. От правна страна се навеждат оплаквания досежно незаконосъобразността, неправилността, необосноваността на така постановения съдебен акт, дължаща се на неправилни изводи на съда. Излагат, че съдът не е взел под внимание всички обстоятелства и доказателства по делото като неправилно е приел, че договорът за продажба е развален, поради виновното му неизпълнение от страна на ищците. Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и да постанови друго по съществото на спора.
Депозиране е жалба срещу същото решение и в прекратителната му част относно иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Развиват се оплаквания досежно неправилността и незаконосъобразно му с аргументи, че отхвърляйки главната претенция по чл.72 от ЗС, приемайки, че липсват договорни отношения, съдът е отхвърлил евентуалния иск с посочената правна квалификация позовавайки се на липсата на обвързваща страните облигационна връзка. Моли съда да отмени решението в прекратителната му част и да уважи иска по чл. 59 от ЗЗД.
В съдебно заседание поддържат изложеното в жалбите, претендира заплащането на разноски и за двете инстанции.
Срещу жалбите е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на въззиваемата страна адв. О., с което същите се оспорват и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, преценени отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезирал в условията на субективно и обективно съединяване на искове, предявени от ЕТ”А*** – А.Ж.”, представлявано от А.Д.Ж. и на ЕТ”Л** – М.К.”, представлявано от М.К. *** срещу Т.Д.Л.,*** с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща извършени от ответниците подобрения върху ¾ идеални части от дворно място с пл. № 4949 цялото с площ 115 кв.м., за който имот в съсобственост с имот пл. № 4948 е отреден парцел I – 4948, 4940 в кв. 14 по плана на гр. Добрич по пазарни цени, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане, в условията на евентуалност претендира заплащането на сумата от 20 000 лв., явяваща се разлика между сумата на направените разходи по строителството и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията по пазарни цени, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане. В исковата молба ищците излагат, че поради невъзможност да бъде изпълнено задължението за построяването на обект в уговорения срок и прехвърлянето на собствеността на два апартамента и гараж, съгласно т.3 от предварителния договор, договорът за покупко – продажба бил развален с решение влязло в сила на 03.11.2004 г. Твърдят, че са преустановили, както владението така и държането на имота, което е породило правния интерес им интерес в качеството им на недобросъвестни владелци да претендират подобренията, които са извършили в имота в резултат от извършени строителни работи.
Въззивната жалба в отхвърлителната част на решението е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, последната е неоснователна по следните съображения:
С оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, петитумът на същата, както и въз основа на установените по делото факти, Апелативният съд приема, че е предявен иск с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС.
Предпоставките за уважаване на иска на добросъвестния владелец против собственика, за стойността на подобренията, извършени от владелеца, са: 1) да установи качеството си на добросъвестен владелец 2) да се установи по безспорен начин в какво се изразяват подобренията; 3) да се определи тяхното извършване от владелеца; 4) да се определи стойността, с която се е увеличила стойността на имота, предвид основанието на предявения иск, изхождащ от принципа на неоснователното обогатяване. В тежест на ищеца по делото, претендиращ обезщетението, е да представи доказателства за наличието на предпоставките, описани по-горе.
Спори се по делото относно качеството на ищците, в което същите евентуално са направили подобрения в имота и от тук спори се дали предявеният иск, е основателен.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, теорията и съдебната практика, владелец е лицето, което упражнява фактическата власт върху дадена вещ, с намерение да я свои. Съобразно теорията, съдебната практика, легалната дефиниция на чл. 70, ал.1 от ЗС определя, че владелецът е добросъвестен , когато владее вещта на правно основание, годно да прехвърли собствеността, в процесния случай правна сделка и др., но с дефект във формата или съдържанието, поради което собствеността не е прехвърлена, лицето не знае за порока на правното основание в момента на осъществяването му.
В конкретния случай, от представените доказателства се установява, че с решение № 947 от 03.11.2004г., търговска колегия, II отделение, постановено по гр.д. № 77/2004 г., ВКС е отменил решение № 367 от 6.11.2003 г. по гр.д. № 189/2003 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Т.Д.Л. *** срещу А.Д.Ж. – ЕТ с фирма „А*** – А.Ж.,*** и М.К.К. – ЕТ”Л** – М.К.”*** иск за прогласяване за нищожен като привиден, договор за покупко – продажба на ¾ ид. части от недвижим имот, обективиран с НА № 135 от 14.05.1997г., том VII, д. № 2626/1997г. на нотариус при РС – гр. Добрич като неоснователен. Със същото решение, ВКС е оставил в сила решението в частта, в която първоинстанциониият съд е развалил прикрития договор на който Т.Д.Л. *** прехвърлила на А.Д.Ж. като ЕТ с фирма „А*** – А.Ж.,*** и М.К.К. с фирма ЕТ”Л** – М.К.”*** ¾ идеални части от недвижим имот : дворно място, цялото с площ 115 кв.м., находящо се в гр. Добрич, ул.”Люлин” № **, съставляващо имот пл. №4949, за който имот в съсобственост с имот пл. №4948 е отреден парцел I – 4948, 4949в кв. 14 по плана на гр. Добрич срещу задължение за строеж поради неизпълнение на задължението за строеж.
Съгласно Постановление №6 от 27.XII.1974г. по гр.д. № 9/74г., Пленум на ВС се посочва, че обратното действие на съдебния акт по унищожаването, развалянето или отменяването на придобивното основание не заличава по правната действителност както протеклата фактическа власт, така и факта на подобреният, станал при съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законно основание, то и подобрителят следва да бъде обезщетен съобразно с разпоредбата на чл.72 от ЗС като добросъвестен владелец.
Според Апелативния съд, в настоящия състав, в случая не са налице предпоставките на добросъвестното владение. Това е така, защото, в случаите, в които договорът е развален, поради причина, която може да се вмени във вина на подобрителя, то той следва да бъде считан за недобросъвестен и правата му за стойността на извършените подобрения следва да се признаят по реда на чл.74 от ЗС. / в този смисъл и решение № 453 от 28.05.1986г. по гр.д. № 200/86г., I г.о./. В мотивите на касационното решение е посочено, че ответниците и настоящи ищци са поели задължението, подробно описано в предварителния договор – срещу прехвърлената от ищцата, настояща ответница по делото част от имота ¾ ид. ч. да изградят обещаните обекти в уговорения вид, степен на завършеност и срокове и да и прехвърлят собствеността с нотариален акт , за изпълнението на който договор страните са сключили последващите два договора. Касационният съд е приел, тъй като е налице неизпълнение на действително уговореното между страните, ответниците – едноличните търговци да получат част от недвижимия имот срещу поетото задължение да построят обещаните обекти, договорът за групов строеж, обективиран в НА № 135/1997г. следва да бъде развален.
След като ищците не са успели да докажат добросъвестното си владение върху процесния имот, поради виновно неизпълнение на договора, което е станало причина и за развалянето му, според състава на съда не е необходимо да се изясняват и останалите предпоставки за успешното провеждане на иска по чл.74 от ЗС.
По изложените съображения, съдебният състав намира, че като е достигнал до друг правен извод макар и по други съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
По отношение на жалбата срещу прекратителната част на решението, съставът на ВАпС намира, че последната е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за обжалване от лице с прашен интерес, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Наред с предявяване на иска по чл.72 от ЗС, в условията на евентуалност е предявен и иск, който черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 20 000лв. като разлика измежду сумата за направените разходи по строителството и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията по пазарни цени, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.
Следователно след като с влязло в сила решение договорът за групов строеж е бил развален поради виновното му неизпълнение от страна на ищците, то на разположение на последните е друг иск, а именно този по чл.88, ал.1, изр. 2. Той дава възможност на страните да уредят имуществените си отношения след развалянето на договора. След като очевидно страните разполагат с друг иск, то и исковата претенция по чл. 59, ал.1 ЗЗД се явява недопустима. Поради което и в тази част решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и заявеното от адв. О., пълномощника на въззиваемата страна присъждане на направените разноски във въззивното производство, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сума в размер на 1000 лв. сторените по делото разноски.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 08.05.2009г., постановено по гр.д. №169 по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А.Д.Ж. с фирма ЕТ „А*** – А.Ж.”*** и М.К.К. с фирма ЕТ ”Л** – М.К.”*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Д.Л. *** сумата от 1000 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.