Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

гр.Варна, 12.11.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.11.2010 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 328/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 196 ГПК (отм), по жалба от К.М.И. и С.М.С. *** срещу Решение № 102/23.04.2010 год. по гр.д. № № 619/2007 год на Окръжен съд гр.Шумен, с което на осн. чл. 105 СК (отм) е отменено направеното от ищцата П.Ж. дарение на съпруга й Марин М. по време на брака им, прекратен преди смъртта му с развод. Предмет на дарението е ½ ид.ч. от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.Шумен, ул.”Нанчо Попович” № 37 А, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото от 260 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата в съсобственост със С. С. и Й. Б. С решението ответниците са осъдени да върнат на ищцата процесния имот, както и да заплатят направените от нея съдебни и деловодни разноски. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските по делото.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и искане за оставяне в сила на решението.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно осн. чл. 105 СК (отм), предявен от П.Н.Ж. *** срещу К.М.И. и С.М.С., като наследници и универсални правоприемници на бившия й съпруг М. С.М., за отмяна на дарението на недвижим имот, извършено с нот.акт № № 172, т.І дело № 333/1981 год. Ищцата твърди, че е дарила на съпруга си ½ ид.ч. от свой личен имот, именно с оглед сключения между тях брак, който впоследствие бил прекратен с развод по силата на решение от 02.06.2006 год. по бр.д. № 3036/2005 год, влязло в сила на 13.07.2006 год. Искът е заведен на 22.06.2007 год - в рамките на преклузивния срок по чл. 105 ал.2 СК (отм).

За да бъде уважен иска по чл. 105 СК е необходимо да са налице следните предпоставки: да е направено дарение, което да е във връзка с брака или между съпрузи, то да е на значителна стойност и отмяната му да не противоречи на морала. В случая между страните няма спор, а установено е и от доказателствата по делото, че дарението е направено от ищцата в полза на нейния съпруг няколко дни след сключване на брака им, т.е. дарителката е била мотивирана именно от факта на сключения брак, без който дарението не би било извършено. Безспорно е също, че дарението е на значителна стойност по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК (отм), с оглед на неговия предмет - 1/2 ид.ч. от жилищен имот, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Бракът между съпрузите е прекратен по вина на двамата и в този случай не би било морално оправдано да бъде запазено едно направено по време на брака дарение между тях, тъй като всеки е допринесъл с поведението си за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 105 СК (отм) – отмяната на дарението да не противоречи на морала – също е налице. Установяването на това обстоятелство е в тежест на ползващите се от предвиденото в закона изключение, а именно – ответниците. Такова доказване не е осъществено в процеса.

Основният довод, който са направили ответниците за запазване на подареното имущество е бил, че техният наследодател е вложил значителни средства за подобряване на имота, както и че това е бил основният мотив на дарителката за сключване на оспорената сделка. Настоящият състав намира, че този довод е неоснователен. Участието на един от съсобствениците в подобряването на общия имот не представлява морално оправдание за запазване на сделката, а дава възможност за защита по друг ред, ако се докаже личния характер на вложените средства, както и вида на подобренията и тяхната стойност.

Неоснователен е също доводът във връзка с придобиването от наследодателя на ответниците на останалата част от имота на друго основание. Този факт няма отношение към отмяната на дарението, при наличието на всички законови предпоставки за това.

В рамките на правомощията си да преценява достоверността на гласните доказателства по свое убеждение, съобразявайки установяването на противоречиви факти от посочените от страните свидетели, обосновано и при спазване на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) съдът е приел, че дарението е извършено по време на брака и не е доказано с категоричност неговия възнаградителен характер, поради което отмяната му не противоречи на морала. Морално укоримо, но и в противоречие със закона – чл. 23 СК (отм) е било поведението на наследодателя на въззивниците, който в течение на бракоразводния процес с ищцата е извършил разпоредителна сделка с дарения имот - единствено семейно жилище. Недействителността на тази сделка поради противоречие със закона – чл. 26 ал.1 ЗЗД е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 2015/2006 год. на ШОС.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което сладва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивниците следва да се възложат разноските, които въззиваемата е направила пред тази инстанция в размер на 240 лв – възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102/23.04.2010 год. по гр.д. № № 619/2007 год на Окръжен съд гр.Шумен

ОСЪЖДА К.М.И. ЕГН ********** *** и С.М.С. ЕГН ********** *** да заплатят на П.Н.Ж. ЕГН ********** ***, разноски за тази инстанция в размер на 240 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)