Решение № 168/5.11.2008 г. по. в. гр. д. № 325/2008г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение № 31 от 1.07.08год. постановено по г.д. № 93/2008 г., Търговищкият окръжен съд е отхвърлил като неоснователен иска на въззивницата Х.А.Д. , с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД срещу СД”А.- А.-***, за обявяване за окончателен на предварителния договор за прехвърляне правото на собственост върху следния имот: апартамент 2 на втори от жилищна сграда находяща се в гр.Т., ул.”Тр. м.” № 41, вх.А, ет.2 с площ от 86,62 кв.м. за сумата от 34 000евро  като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити съображения.  Иска се, да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск, като се обяви сключеният предварителен договор за окончателен.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.

В исковата молба на Х.А.Д. срещу СД“А.-А.-*** се излага, че на 31.08.05год. ищцата е сключила предварителен договор с ответното дружество, по който същото се е задължило да изгради и продаде апартамент 2 на втори етаж от вх.А, по одобрен архитектурен проект с административен адрес: гр.Т., ул.”Тр. м.” № 41, вх.А, ет.2 с площ от 86,62кв.м. за сумата от 34 000евро, от която сума при подписване на договора е изплатена сумата от 20 000евро,  а останалите е следвало да бъдат платени при прехвърлянето по нотариален ред. Иска се да бъде обявен за окончателен сключения предварителен договор,  като заплати останалата част от цената от 14 000евро. В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.

Ответното дружество не е изразило становище по иска.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори относно следното:

На 31.08.05год. страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който ответното дружество сее  задължило да изгради и прехвърли правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент 2 на втори етаж от вх.А, по одобрен архитектурен проект с административен адрес: гр.Т., ул.”Тр. м.” № 41, вх.А, ет.2 с площ от 86,62 кв.м. за сумата от 34 000 евро, от която сума при подписване на договора е изплатена сумата от 20 000 евро,  а останалите е следвало да бъдат платени при прехвърлянето по нотариален ред. Продавачът е собственик на дворното място, издадено е строително разрешение за изграждане на сградата, съответно и на процесния имот. С оглед на неоспореното заключение, следва да се направи извод, че процесния имот е изграден в груб строеж, поради което може да бъде годен обект за прехвърляне.

Не се спори също, че преди завеждане на исковата молба, в полза на НАП и КУИППД-В.Т.о е наложена възбрана върху процесната сграда. Не спори, че продавачът има задължения към държавата в размер на 4 619 995, 83 лв., за които са наложени посочените обезпечителни мерки.

Настоящето производство е  по реда на чл.297 и сл. от ГПК/отм./. В чл.291 ал.1 ГПК  е вменено задължение на съда да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността. Според чл.264 ал.4 ДОПК, при наличие на публични държавни или общински задължения на прехвърлителя, прехвърлянето на собствеността може да се извърши след тяхното заплащане. В случая тази хипотеза не е  налице, доколкото задълженията не са погасени, а дори и да бъде внесена дължимата сума от 14 000евро по сметка на НАП, това няма да промени горния извод, тъй като пак ще останат непогасени задължения на продавача по предзварителния договор.

С оглед на изложеното, не са налице изискванията за прехвърляне на имота, визирани в чл.298 ал.1 и ал.3 ГПК/отм./, поради което и предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 Р  Е  Ш  И :

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 01.07.2008 г. постановено по  гр.д. № 93/2008 г. на Търговищки  окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                                        2.

Решението влязло в сила на 11.12.2008 г.