РЕШЕНИЕ № 187/25.10.2007 г. по в. гр. д. № 304/2007 г. по опис на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Агенция "Митници" С. срещу решение № 162/16.04.2007г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 643/06 г., в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на търговско дружество "МSС" със седалище гр.Женева, Швейцария рег. № 07610/2004г. Фед. № СН - 660 - 1408004 - 5 в търговския регистър на гр.Женева, Швейцария сумата от 16 937,43лв главница, представляваща обезщетение за ползване на транспортни контейнери с №№ МSСU 9288240, МSСU 9229571, МSСU 178670983 САR 4935392, СRLU 1231704 и TRLU 1831285 за периода 15.03.2005г.-31.03.2005Г, 1.11.2005г. - 1.12.2005г, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД, както и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на главницата в размер на 1 905,85лв от датата, следваща издаване на фактурите за отделните плащания до момента на завеждане на исковата молба -25.07.2006г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.59 ал1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

От представените по делото доказателства - коносаменти за доставяне на контейнерите на Пристанище В., митнически манифести, писмо изх.№ М 47373/15.04.05г. на Митница В. до агента на ищеца "Е. Е. С.Б." ООД със седалище гр.В.,

писмо на Митница В. до НТЗ СПЕД – В. с искане за извозване на процесиите контейнери от Пристанище В. Изток до складова база "Кинтекс" ЕАД, фактури №№ 1227/13.04.2005г, 1169/8.04.05г, 8856/27.06.2005г. и 9894/5.12.05г, всички издадени от "Е. Е. С. Б." ООД с получател /клиент/ Митница В. се установява от фактическа страна, че с транспортни контейнери с №№ МSСU 9288240, МSCU 9229571, МSCU 178670983 САR 4935392, СRLU 1231704 и ТRLU 1831285 е превозена, доставена и разтоварена стока на Пристанище В. Същата е била отнета в полза на държавата, след което съхраняването й за исковия период се е осъществило в същите контейнери, с които е била превозена и разтоварена на пристанището. По горните обстоятелства страните не спорят.

Основното възражение на ответника е за липсата на активна материално-правна легитимация в лицето на "МSС" Женева - оспорва се правото му на собственост върху процесиите контейнери и се твърди липсата на доказателства в тази насока. Възражението е неоснователно : видно от представения коносамент MSCUJ 1920014 - л.6 / в превод на български език/ - л. 11 контейнерите са били натоварени от ищцовото дружество - "Е.Е.С." Женева, като агента в пристанището на разтоварване /доставка е "Е.Е.С.Б." ООД. Митническите манифести са били попълнени от същото дружество "Е.Е.С. Б." ООД съгласно изискванията на чл.51 ал.2 ЗМ. Тези обстоятелства доказват, че контейнерите са били предоставени във владение на ищцовото дружество, което е достатъчно, за да обоснове наличието на активна легитимация по материалното правоотношение. Не е необходимо претендиращият обезщетение за ползването на една вещ да доказва правото си на собственост. Достатъчно е да докаже, че е владеел вещта и е можел да извлича ползи от това владение като наем и др.

Безспорно установено е по делото, че за процесния период от време контейнерите са били ползвани от Митница В., като в тях е била съхранявана стоката, отнета в полза на държавата по реда на ЗМ в нарушение на чл.829 ал.2 от ППЗМ, съгласно който отнетите в полза на държавата стоки е следвало да бъдат поставени под режим на митническо складиране, като бъдат разтоварени в митнически склад. Факта на ползване на контейнерите от Митница В. за процесния период не се и оспорва от ответника.

Второто възражение на ответника, заявено в писмените бележки пред първата инстанция, се свежда до това, че претенцията на ищеца за обезщетяване за причинени му щети от "демюрейдж", причинен по вина на ответника, е неоснователна, тъй като изхождайки от легалното определение на понятието "демюрейдж" не е доказано, че е причинен престой на кораба повече от необходимото, предвидено за товаро-разтоварни дейности, не е налице договор за превоз по море и липсва законово препращане за приложение на таксите за "демюрейдж" в

процесния случай. И това възражение е неоснователно : Исковата претенция е за обезщетение за ползване на процесиите контейнери от Митница В. за исковия период.

Искът се явява доказан в своето основание : След като стоката, превозена с контейнерите на ищцовото дружество е била отнета в полза на държавата по реда на ЗМ, то Митница В. е следвало да постави стоките под режим на митническо складиране - чл.829 ал.2 ППЗМ. Оставяйки стоката в контейнерите, тя е лишила дружеството от възможността да ги ползва и извлича полза от тях. Налице е фактическият състав на неоснователното обогатяване : ответникът се е обогатил от ползването на вещта за сметка на обедняването на ищеца, като разместването на имуществените блага е осъществено без правно основание.

Досежно размера на обезщетението : В тази насока е и третото възражение на ответника . За доказване размера на иска е било прието и заключението на ССЕ в първата инстанция, което видно от протокола от с.з. на 8.03.2007г. по гр.д. № 643/06г. на ВОС - л.80 не е било оспорено от ответника, не е била поискана тройна експертиза. Приетите пред настоящата инстанция "Условия и цени на услугите на Пристанище В." ЕАД са неотносими към предмета на спора, тъй като се отнасят за период предшестващ исковия. Следователно въз основа на тях съдът не може да направи никакви фактически констатации или правни изводи. Ето защо исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени в размера, посочен от ССЕ.

Като е достигнал до същите констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени от нея разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/16.04.2007г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 643/06г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението е оставено в сила с решение № 301/13.05.2009 г. по  гр. д. № 335/2008 г. по опис на ВКС на РБ.