Решение № 139 от 26.09.2008 г. по в.гр. дело № 304/08 г., по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решението на Окръжен съд-Шумен от 22.05.2008 г. по гр.д.№ 135/08 г. Ищецът Д. С. С. обжалва решението в отхвърлителната му част. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Моли за присъждане на държавна такса върху уважената, а не върху отхвърлената част от иска.

Окръжна прокуратура-Шумен обжалва решението в осъдителната му част. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяна отчасти и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен в намален размер, който не е уточнен.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, установява се от приложеното като доказателство НОХД № 248/07 г. на ШОС, че с решение от 20.07.2007 г., влязло в сила на 9.10.2007 г., съдът е признал ищеца за невинен в това, че е открил паметник на културата /оброчна плочка на тракийски конник – І-ІІІ в./ и в продължение на повече от две седмици до датата на претърсване и изземване  - 7.08.2006 г. съзнателно не съобщил на властта – престъпление по чл.278а,ал.1 от НК, вр. с чл.26,ал.1 от НК и на основание чл.378,ал.4,т.1 от НК го е оправдал.

Обвинението срещу ищеца за извършено от него престъпление е било повдигнато с постановление от 23.03.2006 г. и поддържано в хода на производството пред съда. В рамките на предварителното производство, на 7.08.2006 г. е било извършено претърсване и изземване от дома му. С постановление от 7.12.2006 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.278а,ал.1 от НК, вр. с чл.26,ал.1 от НК и е бил задължен да не променя местоживеенето си  и да се явява при призоваване. На 18.01.2007 г. е изготвено заключително постановление с мнение делото да се изпрати на ШОС.       

По делото са изслушани показанията на свид.А.А. и на М.С. – съсед и приятел на ищеца. Тези свидетели установяват, че той е бил притеснен и уплашен от извършеното претърсване и изземване, престанал да се среща със съседи и приятели, изпитвал срам от създалата се ситуация.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск по чл.2,т.2, пр.1 от ЗОДОВ е доказан по основание. Влязлата в сила оправдателна присъда характеризира обвиненията срещу ищеца като незаконни.

Повдигнатото и поддържано срещу него обвинение е довело до стресирането му, той се е чувствал притеснен и засрамен пред обществото, засегнато е било доброто му име. Следователно, налице са основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по чл.2,т.2,пр.1 от ЗОДОВ.

Изхождайки от характера на повдигнатото и поддържано обвинение, срокът през който е продължило наказателното производство и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, съдът приема, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 1000 лева, ведно с лихва за забава, считано от влизането в сила на оправдателната присъда. Уважаването на иска в по-голям от посочения размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

С оглед разпоредбата на чл.10,ал.2 от ЗОДОВ, въззивникът следва да заплати държавна такса в размер на 280.00 лева за настоящата инстанция.

Подадените въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение – в сила.

П о изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Шумен от 22.05.2008 г. по гр.д.№ 135/08 г.

ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на АС-Варна държавна такса в размер на 280.00 лева, на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.

Решението е влязло в сила.