Решение № 186/18.10.2007 г. постановено по в-гр.д. № 299/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

С решение № 512 от 07.05.07год. постановено по гр.д.№ 1427/2006 год., Варненският окръжен съд е отхвърлил предявеният от Т. С. Д. срещу Л. Т. Д. иск за прекратяване на осиновяване поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва с въззивна жалба и с допълнителна  такава с оплакване за отмяна на същото като неправилно поради незаконосъобразност, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия. Въззиваемата страна чрез процесуален представител, счита  подадената жалба от ищцата  за неоснователна.

Представителят на ВАп прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Контролиращата страна –ДСП-Варна в писмено изразено становище счита, че не е в интерес на детето да се допусне разсиновяване.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Производството е с правно основание чл.64 СК.

          Съдебното производство е образувано по повод на искова молба от Т. С. Д. от гр.В., срещу Л. Т. Д. от гр.В.за прекратяване на осиновяването извършено от ищцата на ответника през 1993 год.

          В молбата се твърди, че през 1993 год. е осиновила ответника и по допуснатото осиновяване е бил издаден нов акт за раждане № ***** год. съгласно удостоверение за раждане Р****  на Община В.

Първоначално отношенията между двамата се развивали много добре, но впоследствие поведението и отношението на ответника към ищцата се е променило и е станало негативно. Станал непослушен, раздразнителен, неуважителен, започнал да краде пари от ищцата, а в училище намалил значително успеха си, спрял да посещава занятията и поради тази причина е бил изключен. Тази промяна в поведението на ответника е настъпила когато е бил в трети клас, а като причина сочи, че тогава ответникът е узнал, че е бил осиновен. Впоследствие ответникът е бил регистриран в ДПС за лоши простъпки и изпратен в интернат, където е бил от V-ти до VІІІ-клас. След връщането му, поведението му е станало още по-лошо. Започнал да се държи арогантно, да се събира с лоши компании, вечер е скитал, без да казва къде. Започнал да й повишава тон, да я удря, опитвал се да я души, заплашил я с нож, както и че ще убие ищцата и близките й. От това поведени на ответника ищцата живеела в постоянен страх за живота си и изпадала в депресия. Счита, че с действията си ответника е създал обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен.  Поради което желае да се постанови решение, с което се прекрати осиновяването на основание чл.64 ал.1 т.3 от СК.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответникът твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителността. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан, като заявява, че не желае да бъде прекратено осиновяването.

Представителят на ВОП счита исковата претенция за неоснователна.

Представителят на контролиращата страна –ДСП-Варна счита, че не е в интерес на детето да се допусне разсиновяване.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените с молбата доказателства, както и събраните в хода на процеса, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Видно от представеното удостоверение за раждане Р****год. на Община В., издадено въз основа на акт за раждане № *****год. на Община В., като рожден родител на Л. Т. Д. е вписана Т. С. Д.

          От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: По делото са разпитани две групи свидетели: А. С. Д., Е. Г. С. и пред настоящата инстанция-В.Х., посочени от ищцата, и В. С. К. и В. Н. Л.-посочени от ответника. Показанията на свидетелите на страните са противоречиви, а именно: Според първите две свидетелки, страните са в конфликтни отношения, защото ответникът не ходи на училище, освен това сочат, че от дома са изчезвали пари, вещи, както и че детето е малтретирало майка си. Следва да се отбележи, че посочените свидетелки правят изводи за отношенията между страните основно от оплакванията на ищцата, като само първата свидетелка сочи, че е присъствала на случай, когато двамата са се карали по повод на продаден велосипед. Свидетелят В.Х. също сочи в показанията си, че веднъж е бил свидетел на конфликт между двамата ..”дърпаха се., а след това се утешиха..” Според показанията на другите две свидетелки  не се сочат да са присъствали на конфликти между страните, не са виждали ответникът да бие или да обижда ищцата, а доколкото има проблеми, според свидетелките, същите са такива, каквито ги има във всяко нормално семейство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не е налице основанието по чл.64 ал.1 т.3 изр.2 СК за прекратяване на осиновяването на ответника от страна на ищцата-да са налице други обстоятелства, причиняващи дълбоко трайно разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения, причинено от описаното в исковата молба проблемно поведение на ответника, дори и да се приеме същото за доказано. Но съдът намира, че в настоящия процес не се доказа цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала съдържание, поради което и прекъсването на такава връзка се явява обществено неоправдано, а така също неоправдано и с оглед на интересите на страните, тъй като тази връзка все още изпълнява своите цели, а именно взаимна помощ в отношенията родител-дете. Както бе посочено от свидетелката В.К., която възпроизвежда лични впечатления, поради което съдът счита, че следва да им се даде вяра, когато вечер е засичала ответника, той е бил с майка си, и са се прибирали заедно в къщи, като го  “води го за ръчичка”. Отношенията между двамата са влошени когато  ищцата е сърдита- “Това дете отрасна в коридора, когато мама се разсърди”.

С оглед на изложеното до тук, както и обстоятелството, че ответникът категорично желае да запази връзката с майка си, съдът приема, че дори и да е налице разстройство в отношенията, същото е поправимо и обратимо.

По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен на основание чл.64 ал.1 т.3 СК.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

           По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 Р  Е  Ш  И :

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 512 от 07.05.2007 г. постановено по гр.д.№ 1427/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                          2.

С решение № 296/20.05.2009 г. по гр.д. № 472/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186/18.10.2007 г. по гр.д. № 299/2007 г. на Варненския апелативен съд.

Решението е влязло в сила на 20.05.2009 г.