РЕШЕНИЕ № 251/20.12.2007 г. по въззивно гражданско дело № 293 по описа за 2007 година на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК.

С решение № 495 от 25.04.2007г. по гр.д. № 181/2006г. Варненският окръжен съд е: ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от И.Д. Т. от гр. В. иск срещу О. В. за заплащане на сумата от 54 249,19 лв., претендирана като неполучени възнаграждения в периода 26.02.2001-26.02.2004г., вследствие незаконен отказ на Кмета на О. В. да сключи с него договор за управление на „ДКЦ- ІІІ-В." ЕООД, след като е бил класиран на първо място на конкурс, както и за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща суми за обществено и здравно осигуряване за същия период, на основание чл.1 от ЗОДОВ. С решението са присъдени разноски, вкл. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.

Недоволен от решението е останал И.Д.Т., който го обжалва и моли като незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявения от него иск.

Въззиваемата страна Община В. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

С оглед характера на настоящото въззивно производство, съдът следва да направи своите фактически констатации и правни изводи. След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК, съставът на Варненския апелативен съд приема следното от фактическа страна:

Въззвникът И. Д. Т. е предявил иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ. В обстоятелствената част на исковата си молба твърди, че след спечелване на конкурс за възлагане управлението на лечебно заведение „ДКЦ-ІІІ-В." ЕООД, Кметът на О. В. незаконосъобразно е отказал да сключи с него договор за възлагане управлението на търговското дружество, с което си бездействие му е причинил вреди в размер на сумата 54249,19 лв., представляваща неполучени възнаграждения в периода 26.02.2001-26.02.2004г., /в с.з. на 23 март 2007г. съдът е прекратил производството за разликата над 54249,19 лв. до предявения размер от 70 000 лв. поради направен отказ от иска/, както и за сумата от 10 000 лева, претендирана като вреди вследствие неполучени суми за обществено и здравно осигуряване за същия период.

Ответникът оспорва изцяло исковете.

Събраните по делото доказателства установяват следната фактическа обстановка:

С решение № 722-2, обективирано в протокол № 22 от заседание, проведено на 02.02.2001 г. Общински съвет-В. е утвърдил предложено класиране от Комисията за организиране и провеждане на конкурс за управители на лечебни заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове и е задължил Кмета на О. В. да издаде заповед за назначаване победителите в конкурса за отделните лечебни заведения и да сключи с тях договор за възлагане на управлението. По делото е безспорно, че конкурсната комисия за „ДКЦ ІІІ –В." ЕООД е класирала на първо място д-р И.Д.Т. Безспорно е също, че Кметът на О.В. не е подписал договор за възлагане на управлението на това дружество със спечелилия конкурса, както и че „ДКЦ ІІІ – В." ЕООД е търговско дружество с ограничена отговорност със собственик на капитала О. В.

По искане на ищеца първоинстанционният съд е допуснал и изслушал СИЕ и е събрал писмени доказателства за установяване размера на претенциите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съставът на Варненския апелативен съд, обосновава следните правни изводи:

Съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Действията на Общинския съвет при решаване въпроси от компетентността на общото събрание на търговско дружество, както и действията, респ. бездействията на Кмета на Общината по повод решенията на Общинския съвет в тази връзка, не представляват административна дейност, тъй като нямат характер на властнически актове. Упражнявайки правата на едноличния собственик на капитала на едно търговско дружество по повод неговото управление, Общинският съвет не действа като властнически орган и не извършва административна дейност. Договорът за възлагане управлението на търговското дружество по своята правна природа също не е акт на властническо разпореждане, а представлява граждански договор. Актовете, които се издават във връзка с това гражданско правоотношение също са граждански, а не административни актове. Обстоятелството, че управителите на лечебните заведения се определят след конкурс, провеждан от органа, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала, не променя характера на тези действия /волеизявления/ респ. бездействия /в т. см. опред. по адм. д. № 9160/2003г. ВАдм.Съд- 5-то отд./.

С оглед на изложеното, съставът на Варненския апелативен съд приема предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за неоснователен, като поради съвпадане с изводите на Варненския окръжен съд, в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ въззивникът следва да заплати държавна такса за обжалване в размер на 1600 лева.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1, пр. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненският окръжен съд N0 495 от 25.04.2007г. по гр. д. № 181/2006г., с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от И.Д.Т. от гр. В. иск срещу О. В. за заплащане на сумата от 54 249,19 лв., претендирана като неполучени възнаграждения в периода 26.02.2001-26.02.2004г., вследствие незаконен отказ на Кмета на О. В. да сключи с него договор за управление на „ДКЦ- ІІІ-В." ЕООД след като е бил класиран на първо място на конкурс, както и на сумата от 10 000 лева, представляваща суми за обществено и здравно осигуряване за същия период, на основание чл.1 ЗОДОВ.