РЕШЕНИЕ № 166/24.07.2007 г. по В. гр. дело № 283/07 г. по описа на Апелативен съд – Варна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от НЗОК, чрез представляващия РЗОК-В. срещу решението на ВОС от 27.04.2007 г. по т.д.№ 419/06 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени срещу ЕТ „Е. – Е. Д.”, гр.В. с правно основание чл.55,ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна оспорва подадената жалба и изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени да обективно съединени искове от НЗОС срещу ЕТ „Е. –Е. Д.”, гр.В. за връщане на получена без правно основание сума в размер на 92635.58 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и обезщетение за забавено плащане в размер на 46725.41 лева.

Ищецът твърди, че исковата сума е била изплатена неправомерно и без основание, тъй като към момента на изплащането е липсвало разрешение за откриване на аптека, което е препятствало изпълнението на договора, сключен по чл.55,ал.2,т.7 от ЗЗО.

По реда на чл.116 от ГПК е допуснато увеличение на размера на акцесорния иск, като същият се счита предявен за сумата от 52128.66 лева, начислено като сбор от законната лихва върху всяка получена сума за периода на забавата от съответната дата на заверката на банковата сметка на ответника до предявяването на иска.

Оспорвайки предявените искове, ответницата твърди, че отговорността следва да се реализира по друг ред. В условията на евентуалност сочи, че за неизпълнение на договорните задължения е предвидена друга санкция. Прави възражение за изтекла давност по претенцията за лихви.

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че ответницата е осъществявала дейността си на фармацефт в аптека „Е.”, гр.С. и е отпускала на лекарствени средства на граждани по безплатни и частично платени рецепти въз основа на сключен договор с НЗОК, чрез РЗОК-В. от 21.12.2000 г., действащ от 1.01.2001 г. и продължен с анекси до влизането в сила на договори за отпускане на лекарства , сключени на основание НРД за 2002 г. Доколкото НРД влиза в сила на 1.04.2003 г., следва да се приеме, че договорът с аптеката е действал до тази дата.

Не се спори относно факта, че към момента на сключване на договора ответницата е представила разрешение за откриване на аптека в гр.С., което със заповед № 2541-НА/5.09.2001 г. е било прекратено, тъй като ответницата е поискала лиценз за аптека в гр.В., издаден с № 4760-НА/10.10.2001 г. Безспорно е, че след прекратяване на лиценза тя е продължила да изпълнява безплатни рецепти и да отчита с окомплектовани документи доставени лекарствени средства за периода 15.09.2001 г.- 15.03.2002 г., по които е получавала плащания от НЗОК.

Липсват доказателства за отправена покана до ответницата за разваляне на договора преди съставянето на констативен протокол на 30.04.2002 г., в който е формулирана претенцията за връщане на сума, получена като недължима, тъй като през периода ответницата е работила без разрешение.

От доказателствата по делото не се установява хипотезата на разваляне на договора между страните по право. Сделката е сключена от търговец и следва да бъде уредена от специалните правила на търговските сделки, изключващи развалянето по право и изискващи изрично изявление за разваляне дори и в хипотезата на обективна невиновна невъзможност за изпълнение. Като не е отправил такова изявление, а напротив – приел е продължаващо изпълнение /като е изплащал суми по надлежно документирано отпускане на лекарства на правоимащи/, ищецът не може да се позовава на отпадане на основанието за плащане.

Събраните гласни доказателства установяват, че е било обичайна практика на продължаване на изпълнение на договорите  при презумирани лицензи на фармацевтите.

Не е доказано в процеса твърдяното основание на претенцията на ищеца – даване на сума на отпаднало основание, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Предвид въведения предмет на спора, неотносими към него са твърденията на въззиваемия за санкционирането му по административен ред. На отхвърляне подлежи и предявения акцесорен иск за забавено плащане.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                   Р       Е       Ш      И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВОС от 27.04.2007 г. по т.д.№ 419/06 г.

ОСЪЖДА НЗОК, гр.С., чрез РЗОК-В., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., представляваща ЕТ „Е. –Е. Д.”, гр.В., сумата от 600 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.

Решението е влязло в сила с решение № 137/19.03.2008 г. по гр.д. № 673/2007 г. по опис на ВКС на РБ.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      ЧЛЕНОВЕ:           1.

                                                                   2.