Решение № 145/08.10.2008 г. по в.гр.д. № 281/08 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 11.03.2008 г. по гр.д.№ 664/07 г. Ищецът Г.Д.Е. обжалва решението в отхвърлителните му части. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което: предявените искове да бъдат уважени изцяло солидарно срещу двамата ответници; при условията на евентуалност, моли за уважаване в предявените размери срещу втория ответник; моли за отмяна на решението в частта му, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 3000 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1840.00 лева.

Въззивникът Б.И.А. оспорва подадената жалба. Обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което присъденият размер бъде намален.

„Застрахователно дружество Евроинс” АД-София изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и за присъединяване към жалбата на Б.И.А..

Третото лице-помагач в процеса не изразява становище по въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от Г.Д.Е. срещу Б.И.А. и срещу ЗАД „Е.**” АД-С., при участието на третото лице-помагач в процеса – Г******”-С. за заплащане на сумата от 50000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихви за забава в размер на 15000 лева; за сумата от 8000 лева – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и 2000 лева – лихви за забава. Претендира се присъждане и на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 7.05.2004 г. ответникът Б.И.А., при управление на л.а.”Москвич” 21412, с ДК № ТХ 17-73 АХ, като нарушил правилата за движение, е причинил по непредпазливост на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка.

С постановление на ДРП от 31.01.2005 г. по сл.д.№216/04 г. обиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК по н.а.х.д.№ 213/05 г.

Приложените писмени доказателства и назначената СМЕ установяват, че ищецът е бил в болнично заведение в продължение на десет дни, като му е издаден болничен лист за период от 30 дни. СМЕ установява, че в срок от около два месеца след травмата болния може да извършва свободно физически труд.

Показанията на свид.С.Р. и Л.И. сестра на ищеца, преценени с оглед заинтересуваността й от изхода на спора съобразно чл.136 от ГПК, установяват, че ищецът е преживял тежко лечението, което е било съпроводено с болки и страдания.

По делото не е спорен факта на възникнало застрахователно правоотношение между първия и втория ответник със застрахователна полица № 15006039480/9.01.2004 г. От доказателствата по делото се установява, че ответникът не е заплатил застрахователната премия в срок до 31.03.2004 г., поради което застрахователния договор е прекратен на 15.04.2004 г. Следователно, не налице основание за ангажиране на отговорността на „Застрахователно дружество Евроинс”-София по предявените искове, поради което правилно първоинстанционния съд е постановил отхвърлянето им. В тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По исковете, предявени срещу Б.И.А., при участието на третото лице-помагач Г****- С.

При доказаност на твърдяната в исковата молба фактическа обстановка: причинена от ответника по непредпазливост тежка телесна повреда – отстраняване на слезка с постоперативен период от около два месеца, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД са доказани по основание.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът изхожда както от характера на увреждането – тежка телесна повреда, така и от продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания – около два месеца. Изхождайки от това и от принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 20000 лева. Така определеният размер би възмездил понесените от ищеца неимуществени вреди. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът следва да бъде отхвърлен – уважаването му в пълен размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Върху така определения размер следва да бъде начислена лихва за забава от датата на увреждането – 7.05.2004 г., до предявяването на иска – 8.07.2007 г., в размер на 8082.00 лева – съобразно заключението на назначената ССЕ, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

По претенцията за присъждане на имуществени вреди: Предявявайки иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 8000 лева – имуществени вреди, ищецът твърди, че това са разходи за: заплащане на лекарства, консумативи, витамини и хранителни добавки, придружител, консултации, лекарски прегледи, посещения при представители на традиционната и нетрадиционната медицина, вреди от неупражняването на професионалната дейност за срок от една година.       

 Доказателства в тази насока не са представени. Най-вероятно ищецът е направи разходи във връзка с болнична и извънболнична помощ, но тези разходи подлежат на доказване с писмени доказателства. Фактът, че ищецът не е упражнявал трудова дейност за период от една година след оперативната интервенция не установява невъзможност за това. Заключението на СМЕ установява факта, че два месеца след това той би могъл да извършва трудова дейност. Следователно, предявеният иск за присъждане на сумата от 8000 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан, като в тази връзка бъде отхвърлен и акцесорният иск за сумата от 2000 лева – лихва за забава. В тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид факта, че ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса с разпореждане от 17.10.2007 г., следва да бъде отменено решението в частта му относно присъдената държавна такса в размер на 3000 лева, както и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 1840 лева.  

Предвид участието на „Г*****” като трето лице-помагач в процеса, това обстоятелство следва да бъде отразено в диспозитива на решението предвид обвързващата сила на СПН спрямо него.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Добрич от 11.03.2008 г. по гр.д.№ 664/07 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният иск по чл.45 от ЗЗД от Г.Д.Е. срещу Б.И.А. е отхвърлен за разликата от 10000 лева до 20000 лева и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата до 8082.00 лева и в частта, с която Г.Д.Е. е осъден да заплати сумите 3000 лева – държавна такса и 1840 лева – разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА Б.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Е. сумата от 10000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 7.05.2004 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 от ЗЗД, както и сумата от 8082.00 лева – лихва за забава, считано от 7.05.2004 г., до предявяването на иска, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, като решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Г.***”-С.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.    

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.