Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95/13..07.2010 година, гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 267/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.218з от ГПК/отм./.

Образувано е след като ВКС на РБ с решение № 879-09/24.02.2010 година на четвърто отделение на ГК, постановено по гр.д.№ 2304/2008 година, е отменил решение № 254/27.12.2007 година на ВАпС, постановено по в.гр.д.№ 454/2007 година само в частта, в която са били отхвърлени предявените от Х.С.В. против Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна искове на основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумите 8013.00 лева и 16093.00 лева, както и в частта в която е бил отхвърлен иска на А.М.К. *** на същото основание срещу същия ответник за заплащане на сумата от 6364.00 лева.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на разглеждане по настоящето дело.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците поддържа жалбите им, а процесуалния представител на въззиваемата страна ги оспорва.

Въззиввите жалби са процесуално допустими и по същество са основателни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение в горепосочената част, а по съществото на спора приема следното:

Двамата въззивници са законни наследници съответно на И. Д. В. (син) и на М. Д. К. (дъщеря). Последните двама са брат и сестра и заедно с другите си двама братя- К. Д. К. и А. Д. К. са законни наследници на техните родители- Д.К. Д. и съпругата му Ц. М.К.. Същите четирима сънаследници са наследили в съответната част и чичо си Я.К. Д. заедно с останалите му трима братя е една сестра ( виж удостоверенията за наследници, приложени към гр.д.№ 2742/1996 година по описа на ВРС-ХХ състав. Същите удостоверения са приложени поотделно и по другите дела, приложени към първоначалното въззивно производство, включително и на л.22 до л.25 от в.гр.д.№ 454/2007 година на ВАпС).

Както в производството по реституция на процесния имот, така и в производството по чл.108 от ЗС, а и в производството по настоящето дело, включително и при първоначалното разглеждане на спора от ВОС по гр.д.№ 1295/2006 година, не е имало спор относно наследствените връзки на въззивниците с останалите наследници на Ц. М.К. и Д.К. Д., включително и в наследяването по съребрена линия на Я.К. Д.-брат на техния дядо Д.К. Д. Този извод на въззивния съд се подкрепя недвусмислено и ако се проследи родствената връзка на въззивника Х.С.В. с А.С.В. (те са братя), както и на въззивницата А.М.К. със С.Н.С. (сестри). Този факт следва да се възприема, че е безспорно установено наследственото качество на двамата въззивници спрямо акционерите и акционерното дружество, което е притежавало процесния имот до одържавяването му. От този факт следва и другия обоснован извод, че при липса на доказателства за друг размер на квотите между тях като наследници от един и същ ред, че съответно двамата братя Василеви и сестрите С. и А. Калоянови имат равни наследствени дялове. По този начин и в съответствие с указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона следва да се приеме, че двамата въззивници имат качеството на съсобственици на процесния имот независимо дали са участвали в производството по чл.108 от ЗС (впрочем, това обстоятелство е било спорно само за въззивника Х.С.В., а по отношение на въззивницата А. ***К. е имало колебание само заради това ,че е вписана с различно второ и трето име в някои документи, макар ЕГН да не е променян. Въззивният съд и при първоначалното разглеждане на делото, както и при сегашното му разглеждане, е стигнал до положителния отговор на този въпрос, а именно че става въпрос за едно и също лице, още повече, че с нарочно решение Софийския районен съд е приел това за установено-л.25 от в.гр.д.№ 454/2007 година на ВАпС.

От друга страна, безспорно е било по делото, че всички наследници на Ц. М.К., Д.К. Д. и на брат му Я.К. Д.,(но само до частта му като негов наследник по съребрена линия), притежават 81.61% от процесния имот. Поради това и максималния общ размер на обезщетението по реда на чл.59 от ЗЗД за същия имот за процесния период не може да надхвърли този процент. При това положение и като се съобразят процентите (квотите) в съсобствеността за въззивника Х.С.В.-17.17% и за въззивницата А.М.К. 6.79% (такива са процентите съответно за брата на В. и за сестрата на К., за които съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд са влезли в сила), то дължимото им обезщетение за неоснователното ползване на имота през процесния период (13.05.2000 година до 13.05.2005 година) съобразно заключението на тройната СТЕ-л.61 и л.62 от гр.д.№ 3356/2005 година на ВРС-ХХVІ състав, е както следва: 8013.00 лева обезщетение за терена и 16093.00 лева за сградите за въззивника В. и само 6364.00 лева обезщетение за сградите за въззивницата К. (по отношение на претенцията й за обезщетение за терена решението на ВАпС по в.гр.д.№ 454/2007 година е влязло в сила ).

Апелативната инстанция не може да сподели доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна за неоснователност на въззивните жалби в разглежданата от настоящия състав на ВАпС част. На първите три довода от писмените бележки е даден отговор по-горе. Въззивният съд не може да сподели и довода за изтекла погасителна давност, тъй-като очевидно е, че претенциите на отделните другари касаят периода от 13.05.2000 година датата на пощенското клеймо на подаването на исковата молба – л.12 от гр.д.№ 844/2005 година на ВОС, до 13.05.2005 година, а не от началото на възстановяване на собствеността - момента на влизане в сила на реституционния закон. В същия смисъл са били уважени исковете в съответната част и за останалите другари, но без да е прилаган института на погасителната давност, тъй-като няма основание за това. За процесния период исковете не са погасени по давност –аргумент от чл.110 от ЗЗД.

При този изход на делото на въззивниците следва да се присъдят и законните лихви от завеждането на делото до окончателното изплащане на сумите, както и припадащата се част от разноските, които са направили за двете инстанции - 1446.36 лева за Х.В. и 381.84 лева за А.К..

Водим от горното, ВАпС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 11/05.01.2007 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1295/2006 година само в частта, в която са били отхвърлени исковете на Х.С.В. *** срещу Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна, за заплащане на обезщетение в размер на 8013.00 лева за неоснователно ползване на собствения му недвижими имот, представляващ дворно място с площ от 12152 кв.м, повдигнато в жълт цвят на скицата на вещото лице В. на л.118 от в.гр.д.№ 1842/2002 на ВОС както и за заплащане на обезщетение в размер на 16093.00 лева за неоснователно ползване на построеното в същото дворно място фабрично масивно здание, състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница, означени с № 1 и масивни едноетажна и двуетажна сгради, изградени на калкан, означени с № 2 и очертани с червен цвят на скица на л.50 от в.гр.д.№ 1842/2002 година на ВОС, за периода от 13.05.2000 година до 13.05.2005 година, както и в частта, в която е бил отхвърлен иска на А.М.К. *** срещу Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна за заплащане на обезщетение в размер на 6364.00 лева за неоснователно ползване на собствения й недвижими имот, представляващ масивно фабрично здание, находящо се в горепосочения имот и състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница, означени с № 1 и масивни едноетажна и двуетажна сгради, изградени на калкан, означени с № 2 и очертани с червен цвят на скица на л.50 от в.гр.д.№ 1842/2002 година на ВОС, за периода 13.05.2000 година до 13.05.2005 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна, бул.”8-ми Приморски полк” № 115, да заплати на Х.С.В.,***№ 14, с ЕГН **********, обезщетение в размер на 8013.00 (осем хиляди и тринадесет) лева за неоснователно ползване на собствения му недвижими имот, представляващ дворно място с площ от 12152 кв.м, повдигнато в жълт цвят на скицата на вещото лице В. на л.118 от в.гр.д.№ 1842/2002 на ВОС, както и обезщетение в размер на 16093.00 (шестнадесет хиляди и деветдесет и три) лева за неоснователно ползване на построеното в същото дворно място фабрично масивно здание, състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница, означени с № 1 и масивни едноетажна и двуетажна сгради, изградени на калкан, означени с № 2 и очертани с червен цвят на скица на л.50 от в.гр.д.№ 1842/2002 година на ВОС, за периода от 13.05.2000 година до 13.05.2005 година, ведно със законната лихва върху главниците от завеждането на делото-13.05.2005 година до окончателното им изплащане, както и разноски по производството пред двете съдебни инстанции в размер на 1446.36 (хиляда четиристотин четиридесет и шест и 0.36) лева.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна, бул.”8-ми Приморски полк” № 115 да заплати на А.М.К.,***№ 14, с ЕГН ********** обезщетение в размер на 6364(шест хиляди триста шейсет и четири) лева за неоснователно ползване в собствения й недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 12152 кв.м, повдигнато в жълт цвят на скицата на вещото лице В. на л.118 от в.гр.д.№ 1842/2002 на ВОС на построеното в същото дворно място фабрично масивно здание, състоящо се от сграда на предачна и тъкачна работилница, означени с № 1 и масивни едноетажна и двуетажна сгради, изградени на калкан, означени с № 2 и очертани с червен цвят на скица на л.50 от в.гр.д.№ 1842/2002 година на ВОС, за периода от 13.05.2000 година до 13.05.2005 година, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на делото-13.05.2005 година до окончателното й изплащане, както и разноски по производството пред двете съдебни инстанции в размер на 381.84 (триста осемдесет и един и 0.84)лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.