Решение № 143/ 6.10.2008 г. по в.гр.д. № 266/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.И.К. ***, понастоящем – Затвора, гр.Ловеч срещу решението на Окръжен съд-Варна от 10.04.2008 г. по гр.д.№ 1037/07 г., с което е  отхвърлен иска, предявен срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 100000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2 от ЗОДОВ и чл.5,т.1 и т.5 от ЕКЗПЧОС. С оплакване за незаконосъобразност, моли за  отмяната му.

Представител на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че в хода на разследването по сл.д.№ 48/99 г., с постановление от 5.03.2001 г., на ищеца са предявени обвинения по чл.211,ал.1, вр.с чл.209,ал.1 от НК, той е привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 50000 лева.

С определение от 11.04.2001 г. е била определена нова марка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 8000 лева. Поради невнасяне в срок на определената гаранция, мярката за неотклонение е била променена в „Домашен арест”.

С разпореждане на съдия-докладчик по образуваното наказателно дело № 72/05 г. мярката за неотклонение е била заменена от „Домашен арест” в „Подписка”. С влязла в сила присъда по същото наказателно дело на ищеца е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален общ режим. На основание чл.59,ал.1 от НК съдът е приспаднал от размера на наложеното му наказание домашния арест от 18.06.2001 г. по 5.09.2002 г.

От доказателствата по делото е видно, че от наложеното наказание „Лишаване от свобода” не е приспаднат домашният арест за периода от 5.09.2002 г. до 28.04.2005 г. в размер на 2 години, 7 месеца и 21 дни.

Приложената справка за съдимост и копия от бюлетини установяват, че ишецът е осъден по НОХД  № 4325/005 г. на РС-Добрич с наказание „Лишаване от свобода” за срок седем години. На основание чл.591ал.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 4.09.2002 г. до 19.06.2006 г. Следователно, от 4.09.2002 г. ищецът е бил задържан за друго престъпление, за което му е наложена друга мярка за неотклонение и мярката за неотклонение „Домашен арест” е прекратила действието си поради налагане на друга, по-тежка мярка за неотклонение. Следователно, не са налице основания за приспадане от присъдата „Лишаване от свобода” по НОХД № 72/05 г. на МНО „Домашен арест” след 4.09.2002 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че не са налице основанията по чл.2,т.1 от ЗОДОВ. Не са налице доказателства за незаконно задържане под стража, а за друга, по-леща мярка за неотклонение, която по горните съображения не е незаконна.

Предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а обжалваното решение – оставено в сила.

На основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ въззивникът следва да заплати държавна такса в размер на 2000 лева за разглеждане на спора пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Варна от 10.04.2008 г. по гр.д.№ 1037/07 г.

ОСЪЖДА П.  И.К., ЕГН **********,***, понастоящем в затвора, гр.Ловеч, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на АС-Варна държавна такса в размер на 2000 лева, на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.

Решението може за бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             2.    

Решението е влязло в законна сила.