№ 125 23.10.2009 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 24-и септември 2009 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
Секретар: Ю.К., при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА, като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 249 по описа на 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 19 от 09.04.09год. постановено по гр.д.№ 411/2008год., Разградският окръжен съд е отхвърлил предявеният от Ф.И.М. срещу Е.А.Х. иск за прекратяване на осиновяването, допуснато с Решение № 18/22.01.90год. по гр.д. № 16/90год. на РС Разград, на основание чл.64 ал.1 т.3 СК/отм./, поради тежко провинение.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва с въззивна жалба на процесуален представител, с оплакване за отмяна на същото като неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Представителят на ВАп прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.64 ал.1 т.3 СК/отм./.
Съдебното производство е образувано по повод на искова молба от Ф.И.М. срещу Е.А.Х. за прекратяване на осиновяването извършено от ищцата и съпругът й /поч.2006год./ на ответника през 1989год.
Излага, че първоначално отношенията между осиновителите и осиновения се развивали нормално, но впоследствие се променили, а след смъртта на съпруга й окончателно се влошили. Ответника започнал да я ругае, да я псува, да я злепоставя на публични места, да отправя закани за побой и да я гони от дома й. Живеят в една къща, но от два месеца, след поредния скандал живеят разделено. Опитите на ищцата да се разберат останали без резултат. Счита, че всички тези прояви представляват тежко провинение от страна на осиновения спрямо ищцата и причина за дълбоко разстройство на отношенията им. Поради което желае да се постанови решение, с което се прекрати осиновяването на основание чл.64 ал.1 т.3 от СК.
В постъпилия писмен отговор ответникът чрез процесуален представител оспорва предявения иск.
В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска и счита, че не се установява тежко провинение. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан.
Представителят на РзОП счита исковата претенция за неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените с молбата доказателства, както и събраните в хода на процеса, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените доказателства, с Решение № 18/22.01.90год. постановено по гр.д. №16 Разградският районен съд е допуснал пълното осиновяване на ответника от страна на ищцата и нейния съпруг Л. А. Ч. /поч. на 28.06.06год./ На основание постановеното решение е съставен нов акт за раждане № 1/16.02.90год. Видно от удостоверение за раждане от 17.11.08год. на кметство с.Ясенец, издадено въз основа на акт за раждане № 1/16.02.1990год., като рождени родители на Е.А.Х. са вписани Ф.И.М. и А.Х.М. /поч.на 28.06.06год.-у-ние за насл.стр.6/.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: По делото са разпитани две групи свидетели: Е. Х. Х. и Л. К. К., посочени от ищцата, и Х.Х.М. и Г.С.Я.- посочени от ответника. Показанията на свидетелите на страните са противоречиви, а именно: Според първите двама свидетели страните са в конфликтни отношения с начало след смъртта на съпруга на ищцата и то по вина на ответника и след като ответникът разбрал, че е осиновен. Втората група свидетели също сочат за влошаване на отношенията, като сочат, че причина за това е поведението на ищцата.
Следва да се отбележи, че посочените свидетели от ищцата правят изводи за отношенията между страните основно от оплакванията на ищцата, с изключение на един случай, при който първата свидетелка е присъствала на нагрубяване от страна на ответника, а в друг случай свидетелят К. е чул че ответника се обръща към ищцата с „мари” вместо да каже „майко”.
Но дори и така опосредствани, свидетелските показания не установяват твърденията в исковата молба, че ответникът ругае, псува, злепоставя на публични места и отправя закани за побой към ответницата. При анализа на гласните доказателства, може да се направи извод за наличие на влошени отношения между страните, но това разбира се, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице тежко провинение по смисъла на чл.64 ал.1 т.3 СК/Отм./. Според доктрината и съдебната практика, „тежко провинение” представлява виновно поведение на едната страна на осиновителното правоотношение, което е крайно осъдително от гледище на морала накърняване на произтичащите от осиновяването задължения. Формата на проявлението е без значение и може да се изразява в система от активни действия, чрез бездействие, дори и чрез единично действие-напр. опит за убийство. Но при всички проявления, като резултат от тежкото провинение следва да е настъпило „дълбоко разстройство” в отношенията между осиновител и осиновен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не е налице основанието по чл.64 ал.1 т.3 изр.1 СК/отм./ за прекратяване на осиновяването на ответника от страна на ищцата-да е налице тежко провинение, причиняващо дълбоко трайно разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения, причинено от описаното в исковата молба проблемно поведение на ответника. Съдът намира, че в настоящия процес не се доказа цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала съдържание, поради което и прекъсването на такава връзка се явява обществено неоправдано, а така също неоправдано и с оглед на интересите на страните, тъй като тази връзка все още изпълнява своите цели, а именно взаимна помощ в отношенията родител-дете.
С оглед на изложеното до тук, както и обстоятелството, че ответникът оспорва иска и желае да запази връзката с майка си, съдът приема, че дори и да е налице разстройство в отношенията, същото е поправимо и обратимо.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен на основание чл.64 ал.1 т.3 СК.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя напълно.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 09.04.2009г., постановено по гр.д.№ 411/2008 г. по описа на Разградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решението е влязло в сила
на 28.11.2009 г.