РЕШЕНИЕ № 174/26.07.2007 г. по в.гр.дело № 247/2007 г. по описа на Апелативен съд- Варна, гражданско отделение:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Д. В. Б. против решение № 146/9.02.2007г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение , постановено по гр.д. № 1143/06г. в частта, с която същата е осъдена да заплати на МО на РБългария сумата от 60 478,31 лв, представляваща липси за 2001г. и 2002г., установени с Акт за начет рег. № 259/9.02.06г., съставен при извършване на финансов одит на под. 326490, гр.Балчик за периода 1.01.98г. – 31.03.03г., на осн.чл.207 ал.2 КТ и чл.29 ал.1 т.2 и чл.31 т.1 ЗДВФК вр.чл.65 т.1 ППЗДВФК, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2002г. за частта от тази сума в размер на 34 353,34лв и от 1.01.03г. за частта от сумата в размер на 26 124,97лв на осн.чл.302 ал.3 ГПК. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената срещу нея искова претенция.
Въззиваемата страна е депозирала писмено възражение срещу въззивната жалба вх.№ 12245/14.03.07г. – л.58 на гр.д. № 1143/06г., с което счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваната му осъдителна част.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Производството по делото е по реда на чл.299 и сл.ГПК.
Образувано е по внесен в съда ревизионен акт за начет рег. № 259/9.02.06г., съставен при финансова ревизия на под. 32140 гр.Варна от Дирекция “Финансово-контролна дейност” при МО срещу Д. В.Б. за сумата от 133 305,48лв, която се претендира заедно с лихва, изчислена по чл.302 ал.3 ГПК и съдебни и деловодни разноски. Предмет на настоящото въззивно производство е сумата от 60 478,31лв, представляваща липси за 2001г. и 2002г.
Установената от съда фактическа обстановка е следната : Ответницата е била назначена на длъжността “Главен счетоводител, той и началник на Финансова служба” в поделение 26490 гр.Балчик с трудов договор № 794/21.12.1989г. През 2000г. била назначена за старши специалист, а от 2002г. – на длъжността “Началник на Финансова служба” при поделение 36940 гр.Балчик. Трудовото й правоотношение било прекратено на 2.04.2003г. на осн.чл.328 ал.1 т.6 вр. чл.326 ал.2 КТ и на основание Заповед № ОХ – 644/2002г. на Министъра на отбраната, като предизвестието й е било връчено на 2.01.2003г.
На 18.03.2003г. е извършена кражба на отчетни книги на Финансовата служба на поделение 26490 гр.Балчик , касаещи периода 1989г – 2002г. при транспортирането им до Щаба на ВМС гр.Варна с личния автомобил на ответницата, тъй като служебен такъв не бил осигурен. За кражбата веднага са уведомени компетентните органи, образувано е сл. д.№ 7 –І/2006г. /63/ на Варненска военно-окръжна прокуратура, завършило с Постановление от 25.07.2006г. за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното от Д.Б. деяние не съставлява престъпление.
През 2003г. се закрива финансовата служба на поделението и то започва да се обслужва от финансовата служба на поделение 32140 гр.Варна. По-късно се закрива и самото поделение със заповед на Министъра на отбраната, като в тази връзка се провежда ликвидационен одит, завършил с Акт за начет № 259/9.02.2006г., с който се потвърждава неиздължение на ответницата в размер на 133 305,48лв, представляваща причинена щета в този размер, произхождаща от липса на разходооправдателни документи и счетоводни статии за периода 1998г. – 2002г., отразени по години.
На 31.03.2003г. с ответницата е подписано допълнително споразумение № 1439/31.03.2003г. за преназначаването й на друга длъжност за определен срок до 30.05.2003г. със задача да възстанови изгубените отчетни документи. До освобождаването й от длъжност със заповед № 139/1.07.2003г. на командира на поделение 32140 гр.Варна Б. е възстановила паричните дневници за 1998г., 2002г. и част от 2001г. по налични разходнооправдателни документи. Доказателства за приемането на документите през този период от ответницата и за последващото им сдаване ищецът не представя съгласно Акта за начет.
От писмените доказателства и Акта за начет се установява още, че във връзка с ликвидирането на финансовата служба на под.26490 и преминаването към финансовото доволствие на под.32140 разходнооправдателните документи за 1998г., 1999г., 2000г., 2001г. и 2001г. са били запечатани в пет чувала по години с восъчни печати и изготвени описи и са били изготвени пет броя протоколи, като в тях е описан само броя на папките, без да е посочен броя на листите в тях. Всичко това е станало без присъствието на г-жа Ботевска, както изрично е отбелязано и в одита – стр.5. В този смисъл са и показанията на свидетеля И.Й., депозирани пред настоящата инстанция, които напълно съвпадат и с потвърждаването на този факт от ищеца в писменото му възражение срещу въззивната жалба.
Установено е още, че след извършената кражба на 18.03.2003г. от ответницата са били иззети всички първични документи на финансовата служба за служебна проверка, изготвен е бил опис от 19.03.2003г. на документите и папките, отделени и изнесени от помещението на финансовата служба, като в описите са описани само броя на папките, без да е посочен броя на листите в тях – стр.3 от одита.
С Акта за сдаване и приемане на длъжността “Главен счетоводител, той и началник Финансова служба” от Д. Б. на Г. Т. изх.№ 363/1.04.2003г. са приети единствено документите за периода 1.01.2003г. – 31.03.2003г. – стр.4 на Акта за начет.
Както от Акта за начет, така и от обясненията на актосъставителя се установява, че всички приходни документи са били съставени правилно и са били налице. Не всички документи са били подредени по хронологичен ред, което съставлява нарушение на чл.128 от Правилника за финансовата дейност в системата на МО, обявен с МЗ № ОХ 446/29.12.1995г.
Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи :
Производството по финансови начети представлява особено исково производство, в което и съгласно чл.301 ал.1 ГПК фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Презумпцията е оборима – защитата на ответника се състои в оборването на законната доказателствена сила на акта за начет, т.е. – в доказване, че фактическите констатации в акта не отговарят на действителността. И тъй като предмет на производството по финансови начети е притежание за противоправно и виновно причинени на увреденото ЮЛ вреди от отчетника, то доказването от ответника липсата на виновно поведение представлява в частност оборване на акта за начет. С оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство съдът намира за доказан факта на липсата на виновно поведение у ответницата за констатираните с акта за начет липси. Този извод се налага от съвкупната преценка на установените и посочени по-горе факти : по време на одита, през който е бил изготвен и процесният акт за начет, не са констатирани пропуски в осчетоводяването на наличните документи, липсата от 133 000лв се дължи на липсата на документи за разход и номера счетоводни статии, записани като определени номера, с неспазена хронология – свид.показания на актосъставителя Р. В. П. – л.28, която липса на документи е в резултат на извършената им кражба; прекият командир не е издал заповед за ликвидация на финансовата служба, при напускането на ответницата документацията не е сдадена по законоустановения ред, при преместването на финансовата документация описите не са изготвени по съответния ред, те са изготвени и в отсъствието на ответницата – съгласно одита и свидетеля И. Й.; с Акта за сдаване и приемане на длъжността “Главен счетоводител, той и началник Финансова служба” от Д. Б. на Г.Т. изх.№ 363/1.04.2003г. са приети единствено документите за периода 1.01.2003г. – 31.03.2003г. – стр.4 на Акта за начет. Всичко това води до извода за успешно опровергаване констатациите по акта за начет, че виновното длъжностно лице за констатираните липси е ответницата Ботевска, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.64 ГПК на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно изхода му, в размер на 200лв. адв.хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 146/9.02.2007г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1143/06г. в частта, с която Д. В. Б. с ЕГН **** от гр.С., ул.**** е осъдена да заплати на МО на РБългария сумата от 60 478,31 лв, представляваща липси за 2001г. и 2002г., установени с Акт за начет рег. № 259/9.02.06г., съставен при извършване на финансов одит на под. 326490, гр.Балчик за периода 1.01.98г. – 31.03.03г., на осн.чл.207 ал.2 КТ и чл.29 ал.1 т.2 и чл.31 т.1 ЗДВФК вр.чл.65 т.1 ППЗДВФК, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2002г. за частта от тази сума в размер на 34 353,34лв и от 1.01.03г. за частта от сумата в размер на 26 124,97лв на осн.чл.302 ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на МО на РБългария срещу Д. В. Б. с ЕГН ***** от гр.С., ул.*** за заплащане на сумата от 60 478,31 лв, представляваща липси за 2001г. и 2002г., установени с Акт за начет рег. № 259/9.02.06г., съставен при извършване на финансов одит на под. 326490, гр.Балчик за периода 1.01.98г. – 31.03.03г., на осн.чл.207 ал.2 КТ и чл.29 ал.1 т.2 и чл.31 т.1 ЗДВФК вр.чл.65 т.1 ППЗДВФК, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2002г. за частта от тази сума в размер на 34 353,34лв и от 1.01.03г. за частта от сумата в размер на 26 124,97лв на осн.чл.302 ал.3 ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА МО на РБългария да заплати на Д. В. Б. с ЕГН **** от гр.С., ул.***** сумата от 200лв /двеста лева/ - разноски за водене на делото в двете инстанции, на осн.чл.64 ГПК, съобразно изхода му.
Решението Е ОСТАВЕНО В СИЛА с решение № 415/16.05.2009 г. по гр. д. № 5768/2007 г. по опис на ВКС на РБ, ІІІ Гражданско отделение.