Недоволен от постановеното решение са останал ищецът сега въззивник по делото, която моли същото да бъде отменено и постановено ново, с което претенцията бъде уважена в предявения размер. Наведени са оплаквания за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост.
В съдебно заседание жалбата на ищеца се поддържа чрез процесуален представител.
Ответниците чрез писмени възражения на процесуални представител считат жалбата на въззивника за неоснователна.
Контролиращата страна-ВАпП счита жалбата за неоснователна.
По жалбата съдът съобрази следното:
В исковата си молба против Държавата чрез МРРБ, МС на РБ и Община Варна, ищецът Х. Е. Х. излага, че от неговите наследодатели Е. и М. С. с Разпореждане на МС № 69/54год. по реда на чл.101 от ЗС е бил отчужден недвижим имот, находящ се в гр.В**** представляващ дворно място, ведно с изградените в него два полумасивни магазина с площ от 46,80кв.м. Срещу имота са получили обезщетение с недвижим имот-магазин с изба и застроена площ от 47кв.м. находящ се в гр.В., ул.”В***. Имотът е бил продаден по реда на ПМС 60/75год., а правото на собственост е било възстановено по реда на ЗВСВНМРСА. Имотът, преди да бил даден в обезщетение, е бил собственост на Б. Н. В., от когото е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. С влязло в сила решение от 22.02.96год., постановено по гр.д. № 3956/93год. по описа на ВРС, ищецът е бил осъден да предадат на наследниците на Б. В. владението на собствения й недвижим имот-магазин с изба със застроена площ 34,65кв.м., находящ се в гр.В*****. Съдът е приел, че наследодателите на ищеца са били обезщетени с съседния магазин находящ се на същия административен адрес, а не с процесния. Предявеният и от ищеца иск по чл.108 ЗС за ревандикация на посочения в мотивите на решението иск е бил отхвърлен, тъй като съда е приел, че магазина никога не е бил отчуждаван. Излага, че ако с РМС № 69/54год. наследодателите му са бил отчуждени с имот, който не е бил държавна собственост, то това разпореждане е нищожно и са претърпели щета. Щетата представлява липса на реално обезщетяване срещу отчуждения имот, съизмерима с цената на имота, като след изменение на иска по реда на чл.116 ГПК претендира сумата от 45 000лв.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Ответниците чрез процесуални представители оспорват иска като неоснователен.
Контролиращата страна-ВОП счита иска за неоснователен.
Съдът, за да се произнесе, взе в предвид следното:
Правното основание на иска е чл.1 ал.1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/.
Претенцията на ищеца е заплащане на сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен /нищожен/ адм.акт-РМС № 69/29.0154год., с което ищецът е бил обезщетен за отчужден негов имот с един магазин построен върху 47 кв.м., находящ се в гр. Варна, п.І-ви, кв.444 по плана на града. Следователно, ищецът основава правата си на нищожността на РМС №69/54год. ЗОДВПГ е материално-правен закон и като такъв няма обратно действие, а действа занапред /арг. Чл.14 ЗНА/. ЗОДВПГ влиза в сила на 1.01.1989год., следователно същия следва да се прилага за увреждания, настъпили при хипотезите на чл.1 и чл.2 след посочената дата. В случая окръжния съд е подвел отношенията между страните към иск, който не е действал към релевантния за спора момент /издаването на РМС № 69/54год./. Следва да се отбележи, че съда не е обвързан от правната квалификация, дадена на спора от страната, а следва да я определи съобразно наведените основания и петитум. Доколкото към момента на увреждането не е действал специалния ЗОДВПГ, обезщетенията следва да се търсят по общите правила и състави на непозволеното увреждане-чл.45 и 49 ЗЗД и това е правната квалификация на иска. Доколкото искът по чл.1 ЗОДВПГ и чл.45 и сл.ЗЗД подлежат на разглеждане по различен ред, настоящата инстанция няма правомощия да промени правната квалификация на иска и да разгледа претенцията по общия ред. Предвид горното, постановеното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото следва да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по предявен иск с правна квалификация чл.45 и чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 178 от 19.02.07год. постановено по гр.д.№ 868/2005год., с което Варненският окръжен съд е отхвърлил иска на Х. Е. Х. от гр.В. против Държавата , чрез МРРБ, МС на РБ и Община Варна за солидарно осъждане да му заплатят сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен /нищожен/ адм.акт-РМС № 69/29.0154 год., с което ищецът е бил обезщетен за отчужден негов имот с един магазин построен върху 47 кв.м., находящ се в гр. Варна, п.І-ви, кв.444 по плана на града, на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с което е съдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 1568 лв.
ВРЪЩА делото на ВОС да разгледа иска на Х. Е. Х. от гр.В. против Държавата, чрез МРРБ, МС на РБ и Община Варна за солидарно осъждане да му заплатят сумата от 45 000лв., на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
С решение № 219/02.07.2009 г. ВКС на РБ по гр.д. № 6368/2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/26.07.2007 г. по гр.д. № 246/2007 г. на Варненския апелативен съд.
Решението влязло в сила на 02.07.2009 г.