РЕШЕНИЕ № 130/23.10.2006 г. по в.гр.дело №  234/2006 г. по опис на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от П. "БМФ" ЕАД, Варна против решение № 436/28.04.2006Г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение постановено по гр.д. № 1772/05г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С.Г. П. и К. А. П., и двамата от гр.В. по 30 000лв на всеки от тях обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила при трудова злополука на 24.03.03 г. смърт на А.К.П. - съпруг на първата и баща на втория на осн. чл.200 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. По съображения, че присъденото обезщетение е силно завишено и не е съобразено с установената съдебна практика и стандарта на живот в страната, моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, по съществото на спора, с което да присъди дължимото обезщетение, но в намалени размери.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваната част.

Третото лице К. Т. В. счита присъденото обезщетение за завишено и моли съда да го присъди в намален размер.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.200 КТ.

По фактическата обстановка страните не спорят : Ищците са наследници по закон на починалия на 24.03.2003 г. в резултат на трудова злополука А. П. - бивша съпруга и син. Наследодателят им е работел в направление "Кораборемонт" на ответното дружество. В

деня на злополуката на 24.03.2003г. бил изпратен на работа в машинно и котелно отделение на моторен кораб "Свилен Русев" за извършване на работата "организиране и монтаж на приспособление за престъргване колекторните пръстени на роторите на генератор № 2". По време на работа в следствие на късо съединение бил убит от удар на електрически ток. Ел.механикът на кораба К.Т.В., привлечен като трето лице помагач на ответника, не е изпълнил задължението си да изключи ел.захранването, с което е нарушил чл.202 ал.2 т.2, 4 и 5 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване; чл.125 от Правилника по безопасност на труда при корабостроене и ремонт и чл.789 и 803 от ПБТ при експлоатация на плавателни съдове и от субективна и обективна страна е осъществил състава на чл.123 ал.4 от НК, за което деяние е признат за виновен по НАХД № 118/2005г. по описа на Варненския окръжен съд, като на осн.чл.78 А от НК му е наложено наказание "глоба" в размер на 750лв.

Така очертаната фактическа обстановка налага извода за основателност на предявените искове за обезвреда на претърпените от ищците морални болки и страдания и е основание за ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на чл.200 КТ. За доказване на неимуществените вреди са били ангажирани гласни доказателствени средства. Така свидетелката Е. Н. депозира показания, че починалият наследодател на ищците не е имал здравословни проблеми приживе, бил жизнен човек, ходел редовно на работа, грижел се за семейството си и за родителите си. Внезапната му загуба се е отразила много зле на най-близките му - за сина му е представлявала голяма психическа травма, която той едва е преодолял с помощта на медикаменти, а за съпругата му е било изключително трудно да се възстанови. Свидетелят Ж. Ж. познава семейството като задружно и сплотено, водеща фигура в което е бил починалият П.

Страните спорят единствено по размера на обезщетението, което следва да бъде определено от съда по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. За да стори това, съдът съобрази, че починалият е бил здрав и жизноспособен човек, в сравнително млада възраст, опора на семейството си. Загубата му е внезапна и последиците от нея са твърде тежки за преживелите членове на семейството му. Няма нито твърдения, нито данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Обезщетение в размер на 30 000лв за всеки от ищците съдът намира за справедливо, съобразено както с практиката на съдилищата, така и със стандарта на живот в страната, като се има пред вид, че това обезщетение ще бъде получено еднократно от наследниците по закон на пострадалия и в никакъв случай няма да бъде адекватен еквивалент на претърпяната от тях загуба и преживяната

мъка. Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени в този размер.

Присъдените по-горе суми се дължат ведно със законната лихва от датата на увреждането. Без значение е обстоятелството, че дружеството е канило ищците да получат обезщетение по застрахователното правоотношение, тъй като предявените искове по чл.200 КТ са различни от него и поканата да се получи застраховката не променя началния момент, от който се дължи мораторната лихва при исковете по чл.200 КТ,

На осн.чл.64 ГПК въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззимаемите направените от тях разноски за втората инстанция в размер на 300лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436/28.04.2006г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение постановено по гр.д. № 1772/05г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА П. "Български морски флот" ЕАД, гр.В. да заплати на С. Г. П. с ЕГН **** и К. А.П. с ЕГН***, двамата от гр.В., ул."Н." бл.*, вх.*, ет.*, ап.**   300лв /триста лева/ - разноски за водене на делото във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника К.Т.В. с ЕГН*** от гр.М. Т., област Бургаска, ул.***.

РЕШЕНИЕТО Е ОСТАВЕНО В  СИЛА с решение № 1320/12.05.2009 г. по гр. д. № 1998/2006 г. по опис на ВКС на РБ, ІІ Гражданско отделение.