РЕШЕНИЕ № 217 28.11.2007 г. по В.гр. дело № 224/07 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Е. С. Ж., действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. срещу решението на Варненския окръжен съд- г.о., постановено по гр.д. 312/2004г., в частта му, с която са отхвърлени предявените искове срещу А. П. П. и Т. З. П. за заплащане на обезщетение за ползване без основание на реална част от собствения на въззивницата имот за разликата над присъдените с първоинстанционното решение 5 421,77 лв. до предявения размер от 18 000 лв. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Молят съда да отмени решението в тази му част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Недоволни от решението са останали и ответниците в първоинстанционното производство- А. П. П. и Т. З. П. Същите са подали въззивна жалба чрез процесуалния си представител срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която са са осъдени да заплатят на ищцата по делото Е. С. Ж. сумата от 5 421,77 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на реална част от 81 кв.м., недвижим имот УПИ XXXII- 297 в кв.30 за периода 14.01.2000г.-19.05.2003г. Считат решението за неправилно и необосновано молят да бъде отменено в тази му част, а вместо него- постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предяения срещу тях иск. По отношение на въззивната жалба на Е. С. Ж. ,А. П. и Т. П. са подали писмено възражение, в което излагат становище за неоснователност на същата.

По същество всяка от страните излага съображения за неоснователност на жалбата на противната страна.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

С оглед характера на настоящото въззивно производство, съдът следва да направи своите фактически констатации и правни изводи. След преценка на събраните по делото доказателства от двете инстанции с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК, съставът на Варненския апелативен съд приема следното от фактическа страна:

В условията на обективно съединяване са предявени следните искове от Е. С. Ж., действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. срещу А. П. П. и Т. З. П. /съпрузи/: С правно основание чл.108 ЗС- за предаване владението върху реална част с площ от 120 кв.м. от УПИ XXXII-297 в кв.30 по плана на 21 подрайон на гр. Варна, местност „Св. Никола”, целият с площ от 326 кв.м.; Иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на масивна ограда и портална врата, изградени в неоснователно владяната реална част от посочения имот според твърденията на ищцата; Иск с правнно основание чл.59 ЗС – за заплащане на сумата от 18 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на същата реална част за периода 30.04.1999г. до 05.03.2004г.; Иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване за преминаване на останалата част от същия имот за периода 30.04.1999г. до 05.03.2004г.

Твърдените права на собственост в лицето на ищцата Евгения Жекова произтичат от приетите като доказателство по делото решение No 2032/28.05.1997г. на Кмета на Община Варна и решение по адм.д. No 690/1997г. на ВОС за отмяна на отчуждаване на недвижим имот и възстановяване правото на собственост върху бивш имот пл. No 2036 /по КП-1956г./ целия с площ от 2 130 кв.м. Възстановеният имот е окончателно попълнен в действащия кадастрален план със заповеди No Р-302/1997г.- за ПИ- 2543 и заповед No Р-224/2000г. на Кмета на Община Варна, влязла в сила на 02.08.2002г. за поземлени имоти NoNo 256 с площ от 500 кв.м. и 257 с площ от 1637 кв.м. или с обща площ от 2 137 кв.м. /заключение на в.л. К. Б., депозирано на 09.10.2006г. стр.3/. Предмет на предявените искове е УПИ XXX-297, отреден със заповед No Г-172/17.10.2003г. на Кмета на Община Варна.

Ответниците в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на имот пл. No 1857 по плана на 21 подрайон на гр. Варна, целия с площ от 1 180 кв.м., придобит от тях на основание договор за покупко-продажба, предмет на нот. акт 161 т. XX, дело 7557/1998г. на ВН и договор за доброволна делба от 03.11.1998г. Със заповед No Г-44/21.04.1999г. е одобрено ЧИЗРП за парцел XXVII-1857 в кв.30 по плана на 21 подрайон, както и пътна връзка  между посочените в заповедта парцели. От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че въззивницата чрез попечителя си Й. К. е уведомена за заповед Г-44/1999г. и не е възразила срещу същата.

По делото са приети като доказателства нот. актове /подробно описани от Варненския окръжен съд/, видно от които в периода след възстановяване на собствеността, извършеното попълване на КП урегулирането на възстановения имот, извършено през годините със заповеди Г-20/08.02.2005г., Г-32/16.02.2004г. и Г-172/17.10.2003г., всички на Кмета на Община Варна, Е. Ж. с последователни сделки се е разпоредила изцяло с реституирания имот, като последната разпоредителна сделка е извършена на 19.05.2003г. в полза на В. Д. В.

По делото е прието като доказателство разрешение No 122/30.04.1999г. на Гл. Архитект на район „Приморски”, с което е разрешено на А. П. и Т. П. да изградят ограда с плътна част до 0,60 см. към уличната регулация и до 2,20 м. към, останалите регулационни граници на УПИ XXVII-1857. Представен е и строителен протокол за определяне на строителна линия на разрешената за строителство ограда, като от обясненията на вещото лице Р. П. в с.з. пред настоящата инстанция се установява, че съгласно издадените строителни книжа оградата в западната й част от към УПИ XXXII-297 е следвало да бъде изпълнена на регулационната линия на УПИ XXVII-1857 /имот 23/, която съвпада с кадастралната граница между двата имота – а в действителност е изпълнена навътре в имота на П., започвайки от т. 1,2, и пот.3,4 по изготвената скица.

Във връзка със строителството на оградата, нейното местоположение са излушани гласни доказателства. Свидетелите, водени от въззивницата Ж.- Р., Я. и св. Г., разпитан от апелативния съд нямат конкретни и непосредствени впечатления от действия на П. по преместване на оградата. От показанията на св. К. се установява, че оградата е била построена през 1999г., като откъм западната страна е граничела с път, който е обслужвал съседните имоти. След започване на строителството на новоизградената кооперация, А. П. е преместил оградата навътре в своя имот- /на изток/ за да може да ползва имота си. Имало е поставени строителни /метални/ платна между оградата и имота на запад, но тези платна са поставени от фирмата, извършваща строителството на кооперацията.

Във връзка с установяване законността на извършения строеж- ограда като писмени доказателства са приети: Констативен акт от 27.07.1999г., констативен акт No4/14.01.2000г. Въз основа на първия Констативен акт е издадена заповед No 2459/19.11.1999г., която впоследствие е оттеглена със заповед No 2561/06.12.1999г. на Кмета на Община Варна. Във връзка с втория констативен акт е издадена заповед No 446/04.04.2000г. на Кмета на Община Варна за премахване на оградата, която  заповед е отменена с решение на ВАС с решение по адм.дело 6078/2002г. постановено в касационното производство по подадена касационна жалба срещу решение на Варненския адм.съд по адм.д. 795/2000г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съставът на Варненския апелативен съд прави следните изводи:

Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД относно обезщетението за преминаване, като необжалвано е влязло в сила. Пред въззивната инстанция е висящ спора относно предявеня иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота, основан на твърдения, че построената ограда от П. е в техния имот.

Преценявайки събраните по делото доказателства, Варненският апелативен съд приема, че предявения иск е изцяло неоснователен по следните съображения:

За периода след 19.05.2003г. въззивницата Е. Ж. не се легитимира като собственик предвид извършените от нея разпоредителни сделки, с които изцяло е отчуждила възстановения й имот. За периода до 19.05.2003г. ответниците в първоинстанционното производство не дължат заплащане на претендираното обезщетение предвид недоказаността на предявения срещу тях иск, а именно, че оградата е попадала в имота на въззивницата Ж.

От заключенията на излушаните експертизи- на вещото лице К. Б., депозирано на 22.12.2006г. пред Варненския окръжен съд и на тройната експертиза, изслушана пред Апелативния съд се установява, че: Имотът, придобит от А. и Т. П., е попълнен в КП, одобрен със заповед РД 14-02-2219/22.11.1999г. с граници, очертани в черно /синьо/ по скицата на тройната екпсртиза. За този имот е отреден УПИ XXVII-1857 по действащ регулационен план, одобрен със заповед Г-44/99 г., като регулационните граници съвпадат с кадастралната граница откъм имот 297, представляващ част от възстановения на въззивницата Ж. имот. Към момента на окончателното попълване на КП за имота на последната- 2000г. /заповед Р-224/2000/ е налице влязла в сила заповед Г-44/1999г. за одобряване на ЧИЗРП за имот XXVII-1857. Съгласието си с тази заповед са изразили съседите на имота на П.  т.ч. и въззивницата Ж. чрез нейния попечител. Строителството на ограда е било разрешено на регулационната линия на имот XXVII-1857, която съвпада с кадастралната граница на същия имот. Към момента на извършване на строителството на оградата, частта западно от УПИ XXVII-1857 е ползвана за път /тупик/, който е обслужвал съседните имоти и който тупик е обозначен на графичната част на заповед Г-44/21.04.1999г. Този път е ползван от собствениците на съседните имоти. С издаването на заповед Г-172/17.10.2003г., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имот 297, тупикът е отпаднал и е започнало строителство в имот XXXII-297. По делото не се събраха доказателства втората ограда от метални платна, поставена във връзка със строителството да е поставена от ответниците. В тази връзка въззивната инстнция счита за необоснован направения извод от окръжния съд за поставяне на платната от въззиваемите П. Отделно от изложеното, настоящия състав кредитира изцяло заключението на излушаната от тази инстанция тройна експертиза, както и единичното заключение на вещото лице Б. от 22.12.2006г., доколкото измерванията на вещите лица относно кадастралната и регулационна граница на имота на въззиваемите са направени със специални уреди- тотална станция и електронен инструмент, определящи координантните точки на имота. Този извод не се променя от събраните от окръжния съд доказателства, тъй като: Кадастралната и регулационната граница на имот XXVII-1857 /идентичен с УПИ XXVII-23/ не е променяна. Оградата е била изградена на регулационната линия, съгласно издадените строителни книжа- разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Единствената промяна на местоположението на оградата е в посока- изток- сегашното фактическо положение. Скиците, изготвени към тройната експертиза на вещите лица Б. А. и Н., отразява фактическото положение към момента на изготвяне на тази експертиза- през 2006г., когато имотът не е бил собственост на въззивницата Ж. и при започнало строителство след като имота е бил отчужден от нея. Констатациите в констативен протокол 4/14.01.2000г. съдържат вътрешно противоречие- в протокола е изложено, че изграждането на оградата е по регулационни линии, което е в съответствие с цитираните строителни документи.

С оглед на изложеното, съставът на Варненския апелативен съд приема, че изграждането на оградата на западната регулационната линия на УПИ XXVII-1857 / преди преместването й навътре в имота на въззиваемите П./ е в съответствие с издадените строителни книжа, не засяга имота на въззивницата Ж., поради което предявения от нея иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане с изводите на окръжния съд в частта, с която е направен извод за основателност на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго решение, като предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД бъде отхвърлен.

На основание чл.64 ГПК на въззивниците следва да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция в размер на 800 лева.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 ГПК, Варненският апелативен съд

Р       Е      Ш      И :

ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд- гражданско отделение от 05.03.2007г., постановено по гр.д. 312/2004г. в ЧАСТТА МУ, с която А.П. П. от гр. В., ЕГН *** и Т. З. П. от гр. В. са осъдени да заплатят на Е. С. Ж. от гр. В., ЕГН ***, действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. ЕГН *** сумата от 5 421,77 лв., представляващи обезщетение за ползване без основание на реална част от недвижим имот с площ от 81 кв.м., оцветена в жълто и синьо на скицата на л.128 от гр.д. 312/2004г. от собствения й недвижим имот УПИ XXXII-297 в кв.30 по плана на гр.Варна, 21 подрайон, местност „Св.Никола” с площ за целия имот от 326 кв.м. запериода 14.01.2000г- 19.05.2003г., на основание чл.59 ЗЗД и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. С. Ж. от гр. В., ЕГН ***, действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. ЕГН *** срещу А.П. П. от гр. В. ЕГН ** и Т. З. П. от гр. В. за заплащане на сумата от 5 421,77 лв., представляващи обезщетение за ползване без основание на реална част от недвижим имот с площ от 81 кв.м., оцветена в жълто и синьо на скицата на л.128 от гр.д. 312/2004г. от собствения й недвижим имот УПИ XXXII-297 в кв.30 по плана на гр.Варна, 21 подрайон, местност „Св.Никола” с площ за целия имот от 326 кв.м. запериода 14.01.2000г- 19.05.2003г., като неоснователен и недоказан, на основание чл.59 ЗЗД.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд- гражданско отделение от 05.03.2007г., постановено по гр.д. 312/2004г. в ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения иск от Е.С.Ж.от гр. В., ЕГН ****, действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. ЕГН *** срещу А. П. П. от гр. В., ЕГН **** и Т. З. П. от гр. В. за заплащане на разликата от 5 421,77 лв. До предявения размер от 18 000 лева, претендирани като обезщетение за ползване без основание на реална част от недвижим имот с площ от 81 кв.м., оцветена в жълто и синьо на скицата на л.128 от гр.д. 312/2004г. от собствения й недвижим имот УПИ XXXII-297 в кв.30 по плана на гр.Варна, 21 подрайон, местност „Св.Никола” с площ за целия имот от 326 кв.м. запериода от 30.04.1999г. до 14.01.2000г. и от 19.05.2003г. до 05.03.2004г. и за разликата над 81 кв.м. до 120 кв.м. от имота.

ОСЪЖДА Е. С. Ж. от гр. В., ЕГН ***, действаща със съгласието на попечителя си Й.Й.К. ЕГН *** да заплати на А. П. П. от гр. В., ЕГН **** и Т. З. П. от гр. В.и двамата живущи ж.к. **** сумата от 800 лева, представляваща направени съдебни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.64 ГПК.

ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове от Е. С. Ж. от гр. В., ЕГН ***, действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. ЕГН **** срещу А. П. П. от гр. В., ЕГН **** и Т. З. П. от гр. В. както следва: За предаване владението върху реална част с площ от 120 кв.м. от УПИ XXXII-297 в кв.30 по плана на 21 подрайон на гр. Варна, местност „Св. Никола”, целият с площ от 326 кв.м.; За премахване на масивна ограда и портална врата, изградени в неоснователно владяната реална част от посочения имот; За заплащане на сумата от 18 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване за преминаване на останалата част от същия имот за периода 30.04.1999г. до 05.03.2004г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                    2.

С решение № 937/15.10.2008 г. по гр.д. № 694/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВАпС в частта предмет на касационното разглеждане.

ОСЪЖДА Е.С.Ж. от гр.Д, действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. от с.г. да заплати на А. П.П. и Т. З. П. двамата от гр.В. разноски за това производство в размер на 200 лв.