РЕШЕНИЕ № 151/12.07.2007 год.  по въззивно гражданско дело № 217 по описа за 2007 год. на Апелативен съд – Варна:

С решение № 310 от 27.04.2007 г., постановено по гр. д. № 280/2006 г. по описа на IV г. о. ВКС на РБ - I г. о. е отменил решението на ВАпС № 167 от 12.12.2005 г. по в. гр. д. № 330/2005 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК и е образувано по жалбата на ЕТ "Б. Д. – М. Х. " – В., представляван от М. Й. Х. срещу решението на ВОС № 83 от 25.01.2005 г., постановено по т. д. № 334/2004 г., В ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на Община В. сумата 39 238,09 лева ведно със законната лихва от 11.05.2004 г. до окончателното й изплащане, представляваща неплатена цена по договор от 25.10.1999 г. за възмездно ползуване на общински недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението. Въззивникът навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на обжалваното решение при допуснати процесуални нарушения и непълнота на доказателствата и моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният срещу него иск му да бъде изцяло отхвърлен с произтичащите законни последици.

В срока по чл. 201 от ГПК не са постъпили писмени възражения от въззиваемата страна. В с. з. при първото разглеждане на делото от апелативния съд чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а второ по ред въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, ВАпС приема за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е само предявеният иск с правно основание 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД /първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията по другия обективно съединен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е влязло в сила/.

Община В. твърди в исковата си молба, че със Заповед № 2254/19.10.1999 г. на Кмета в полза на ответника ЕТ "Б. Д. –М. Х. " – В. и Договор е учредено възмездно право на ползване за срок от 10 години върху общински недвижим имот -сграда от приземен етаж, два гаража, три жилищни етажа и мансарден етаж в КК "С. С. К.Е.", имот пл. № 14. Съгласно договора за учредяване на възмездно право на ползване цената му без включен ДДС е разпределена на годишни вноски, платими съобразно уговореното в раздел III. Твърди се също, че от 01.07.2000 г. до 24.09.2002 г. ответникът не изпълнил задължението си да заплаща договорената цена, поради което ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 40 701,39 лева ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 11.05.2004 г. както и да му се присъдят направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответникът оспорва предявения иск, като едва в касационната жалба срещу постановеното от въззивния съд решение прави възражение, че ищецът - собственик не е изпълнил свое насрещно задължение да предаде вещта /сградата/ в състояние за нуждите, за които е било учредено възмездното право на ползване и моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените писмени доказателства /Заповеди №№ 1268,1277 на Кмета на Община В., Протокол № 8/28.08.1998 г. - л. 20 - 23 от в. гр. д. № 217/2007 г., Заповед № 2254/19.10.1999 г. и Договор № Д-9200/786/25.10.1999 г. - л. 9 - 12 от делото на ВОС/ между страните по делото е сключен наемен договор за срок от 10 години, наречен от тях "договор за учредяване на възмездно право на ползване" на общински недвижим имот - сграда със застроена площ от 116,20 кв. м. в гр. В., к. к. "С.С. К. Е. ", пл. № 14 по плана на комплекса. В разд. I, т. З от договора е уговорена наемната цена в размер на 152 060 лева без включен ДДС за целия период, или 182472 лева с ДДС, респ. размерът на наемната цена за една календарна година е 15 206 лева без ДДС и 18 247,20 лева с ДДС. В разд. II, т. 5, б. "А" страните са договорили начина на плащане на годишните вноски, като в т. 20, 2.1 от същия раздел е уговорена и неустойка за неплащане в срок в размер на 20 % от размера на съответната вноска. По делото са представени и АДС № 680/25.06.1998 г. и Договор за замяна № 424/24.09.2002 г. /л. 15 ил. 13-14 от делото на ВОС/, видно от които имотът-предмет на процесния наемен договор е частна общинска собственост до 24.09.2002 г. Безспорно е обстоятелството, че за ответника е възникнало задължение да заплати наемна цена за предоставения за ползване недвижим имот за 2001 г. в размер на 18 247,20 лева с включен ДДС; 9 123,60 лева - за първото полугодие на 2002 г. и 4 264,29 лева за периода 01.07 - 24.09.2002 г. Съгласно заключението на назначената от окръжния съд ССЕ /л. 35 и 36/, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, за горепосочените суми, които не са платени, ищецът е издал данъчни фактури, които са осчетоводени по Дебит на сметка 411 "Клиенти". При извършената проверка в счетоводството на ищеца вещото лице не е установило издаването на данъчна фактура за задължението по договора за II -то полугодие на 2000 г., поради което ответникът дължи наемната цена без ДДС, а именно сумата от 7 603 лева. Предвид задължението на ответника с оглед разпоредбата на чл. 127 от ГПК да установи изпълнение на договорните си задължения и с оглед установеното от ССЕ, предявеният на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер на 39 238,09 лева, в какъвто следва да бъде уважен ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 11.05.2004 г. За разликата до пълния размер на тази претенция 40 701,28 лева, искът следва да се отхвърли.

В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС на РБ указания настоящият съдебен състав назначи СТЕ, от чието заключение се установява, че към момента на сключването на процесния наемен договор /25.10.1999 г./ отдаденият под наем имот е узаконен с АКТ за узаконяване № 16/15.10.1999 г. Или,

към    този    момент    при    действието    на    ЗТСУ    /отм./    за

експлоатацията на сградата, предмет на наемния договор, са били налице всички нормативни изисквания и възражението на ответника, че липсвало издадено разрешение за ползване на сградата се явява неоснователно.

Като е направил аналогични правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВОС № 83 от 25.01.2005 г., постановено по т. д. № 334/2004 г. В ЧАСТТА МУ, с която ЕТ "Б. Д. –М. Х. " - гр. В. е осъден да заплати на Община В. сумата 39 238,09 лева, ведно със законната лихва от 11.05.2004 г., представляваща неплатена цена по договор от 25.10.1999 г. за възмездно ползване на общински недвижим имот, както и сумата от 324, 70 лева - разноски по делото за окръжния съд.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е влязло в сила с решение № 199/11.03.2008 год. по т. д. № 860/2007 г. по опис на ВКС на РБ.