Решение № 136/02.07.2007 г. постановено по в.гр.д. № 214/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Н. В. от гр.В. срещу решението на Окръжен съд-Варна от 20.01.2007 г. по гр.д.№ 949/06 г., с което е уважен иска, предявен от Д. И. И. Като се позовава на незаконосъобразност, моли производството по делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност, моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззиваемият оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложената като доказателство по делото разписка от 25.06.2006 г. установява, че ищецът е предал на ответника в заем сумата от 4000 щ.д., която се е задължил да върне в срок до 30.08.2002 г. Доказателства за връщане на получената сума не са представени.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което левовата равностойност на получената сума е в размер на 7956.10 лева. Същата експертиза установява, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху тази главница за периода от 30.08.2002 г. до 1.06.2006 г. е в размер на 3476.10 лева.

Представената разписка установява получаването от ответника на исковата сума, поради което иска за главница в размер на 7956.20 лева следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Като обусловена от основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение. С оглед факта, че в разписката е посочен срок за връщане на заетата сума, следва да се приеме, че падежът е настъпил на 30.08.2002 г. и от този момент длъжникът е изпаднал в забава. Размерът на обезщетението за исковия е период е 3476.10 лева, в който следва да бъде уважена претенцията.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1592.00 лева, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Варна от 20.01.2007 г. по гр.д.№ 949/06 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ:           1.

                                                                             2.

С решение № 425/30.04.2009 г. по гр.д. № 252/2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/02.07.2007 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 214/2007 г.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 30.04.2009 Г.