РЕШЕНИЕ № 34/27.02.2009 г. по въззивно гражданско дело № 21 по описа за 2009-та година на Апелативен съд - Варна:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и чл. 336 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Окръжна прокуратура Д. срещу решение № 578/28.11.2008 год. по гр.д. 508/2008 год. на ОС Д., с което по иск на К****”, гр. Г***, съдът е поставил под пълно запрещение по реда на чл. 336 и сл. От ГПК Д.Н.Д. ЕГН **********,***. Тошево.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, тъй като ищецът – ЮЛ няма активна легитимация да предявява иск по чл. 5 ЗЛС. Претендира се за обезсилване на решението Ос и прекратяване на производството.
Насрещните страни К*****”, гр. Г*** и Д.Н.Д. не са изразили становище по жалбата.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и допустима.
Обжалваното решение на ОС е валидно изцяло, но недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.
Предявеният иск пред ОС е по чл. 5 ЗЛС, подлежащ на разглеждане по реда на чл. 336 ГПК.
Легитимирани да предявят иск по чл. 5 ЗЛС за поставяне под запрещение са лицата, посочени в чл. 336, ал.1 ГПК: съпруг, близки роднини, прокурор и всеки, който има правен интерес от това.
За да се определи кой има интерес от поставяне под запрещение на едно лице, следва да се изхожда от характера на производството. Съобразно т.6 на ТР 1/19.05.2004 год. на ВКС: „ Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи.”. Следователно правен интерес от подаване на такава искова молба, извън кръга на близките роднини и съпруга /както е посочено и в Постановление №5/1979 год. На пленума на ВС/, е налице тогава, когато от действията на определено физическо лице се засяга правната сфера на ищеца, като пряка последица от увреждане на правната сфера на болното лице – ответник, и то по начин, срещу който ищецът няма друг способ за противодействие – например, евентуален наследник по закон. Съобразно даденото разрешение в Определение № 97 от 29.VI.1974 г. по гр. ч. д. № 1906/74 г., II г. о., искът по чл. 5 ЗЛС е с цел защита интересите на лицата, страдащи от душевна болест и слабоумие, а не в интерес на трети лица.
Всяко юридическо лице има свои органи на управление и контрол, чиято цел е защитата на правния интерес на ЮЛ, съответно има законов ред за подмяна на членове на тези органи, които пречат на осъществяването на интересите на ЮЛ. При това положение, за никое ЮЛ не е налице правен интерес от водене на иск по чл. 5 ЗЛС срещу член на неговите органи за управление и контрол, предвид възможността да ограничи правомощията му по определения за ЮЛ законов ред, в краен случай – да потърси съдействие от Прокуратурата при наличие на изключителен обществен интерес от това.
Именно в правомощията на Прокуратурата е да предяви иск по чл. 5 ЗЛС, когато следва да се защити обществен интерес.
Ето защо, съставът на АС Варна намира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.
Препис от настоящото решение и копие от изготвената СПЕ пред ОС следва да се изпратят на Окръжна прокуратура – Добрич за преценка на необходимостта от предявяване на иск по чл.5 ЗЛС срещу Д.Н.Д..
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 578/28.11.2008 год. по гр.д. 508/2008 год. на ОС Добрич И ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред ОС Добрич и пред АС Варна.
Препис от настоящото решение и копие от изготвената СПЕ пред ОС /л.13/ следва да се изпратят на Окръжна прокуратура – Добрич за преценка на необходимостта от предявяване на иск по чл.5 ЗЛС срещу Д.Н.Д..
РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.