РЕШЕНИЕ № 123/11.07.2008 г. по в. гр. д. № 204 по описа на 2008 г. на Апелативен съд – Варна:

 

Производството е по реда на чл.196 от ГПК/отм./. С обжалваното решение № 339 от 03.04.2008год., постановено по гр.д. № 2578/2007 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявения от Окръжния прокурор иск по чл.5 ал.1 ЗЛС за поставяне под ограничено запрещение А.В.Б. ***.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца –ОП-В., който го обжалва като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск-уважен.

Въззиваемата страна чрез писмено становище на процесуален представител, както и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на контролиращата страна-Апелативна прокуратура В. счита жалбата за основателна.

По жалбата съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 275 и сл. От гпк/отм./.

Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС от Окръжния прокурор на гр.В. за поставяне под пълно запрещение ответницата А.В.Б.. В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата е с влошено психично състояние, същата е с налудни изживявания в съдържанието на мисловния процес. Същата страда от: шизофрения. Параноидна форма. Пристъпно-прогредиентно протичане. Параноиден синдром. Промяна на личността, като признаците на заболяването са се проявили преди 2001год.  С решение № 1478/086 от 07.06.05год. на ТЕЛК за психични заболявания към МБАЛ “Св.А.”*** ответницата е преосвидетелствана с посочената диагноза и е определена 80 % инвалидност. Посоченото заболяване я поставя в невъзможност да се грижи сама за своите работи. Предвид изложеното и се предявява настоящия иск за поставянето й под   пълно  запрещение.

По съществото на спора исковата молба се поддържа чрез процесуален представител, като се иска поставянето на ответницата под ограничено запрещение.

Ответницата чрез процесуален представител по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на иска.  

Съдът, след преценка на становищата на страните, на събраните по делото доказателства и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения приема за установено следното:

Видно от протокола на проведеното на 8.02.2008год. съдебно заседание, който отразява проведения разпит на ответницата по реда на чл.275 ал.3 ГПК, от дадените отговори следва да се направи извод, че същата е ориентирана, за време и място и относно собствената си личност, както и относно заболяването си.

От представеното заключение на проведената  СПЕ, се установява, че ответницата страда от “Шизофрения. Параноидна форма”. Заболяването е от 1986год., като от тогава е лекувана многократно в психиатричен стационар, където диагностично е уточнено, че страда от шизофренна психоза. Последната хоспитализация е през 2006год., същата е последвана от добра ремисия която продължава и досега, съпътствана е с малко на брой, леки и поносими странични събития. Заболяването на ответницата е с непрекъснато протичане през посочения период, с чести обостряния на състоянието в последните две години. Според заключението, психичното й състояние й позволява да функционира добре в обществото,да разбира и да ръководи действията си, да се грижи за личните си и имуществени интереси, като към  момента на освидетелстването липсват психотични симптоми. Параноидната шизофрения е психично заболяване, което се характеризира с нарушаване на връзките между отделните психични функции, което на клинично ниво се проявява с мисловна разкъсаност, наличие на налудности, халюцинации, емоционално обедняване, одръпване, изолация,намалена волева активност. Според заключението, при  освидетелстваната началната промяна на личността и все още доброто повлияване на психичното й състояние от терапията показват известни компенсаторни възможности. Психичното състояние на О. Е променливо в зависимост от провежданото лечение.  В обобщение, в СПЕ се сочи, че прогнозата на заболяването не може да бъде напълно благоприятна, особено ако се прекрати, или промени терапията, или настъпят преципиращи събития.

В заключение вещото лице сочи, че така установеното психично състояние на ответницата вследствие на заболяването  “Шизофрения. Параноидна форма в медикаментозна ремисия”, леко я ограничава да се грижи за своите лични и имуществени интереси. Прогнозата на заболяването е благоприятна като цяло, но тъй като това се обуславя от множество външни фактори, са налице медицинските критерии за поставянето й под ограничено запрещение.

Съдът намира, че горният извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства-епикризи л.23-34, медицински направления –л.35-36, както и от показанията на разпитаната свидетелка /при уславията на чл.136 ГПК отм./.  Същите установяват,  от една страна, че ответницата е самокритична, че е в състояние да се обгрижва напълно, но от друга-че същата живее в постоянен страх, че се чуства второ качество човек, че е с утежнена психика. Установява се също, не контактува с други хора, освен със свидетелката, както и че се страхува и не желае да ходи никъде за по-дълго време.

С оглед на така обсъдените доказателства, както и отчитайки характера на заболяването й, съдът намира, че ответницата е лишена от възможността пълноценно и самостоятелно да се грижи за личните си и имуществени интереси. Степента на паметовите и интелектуални нарушения, както и констатациите на вещото лице, че ответницата не е изцяло лишена от възможността да разбира и ръководи постъпките си обуславят извода, че същата следва да бъде поставена под ограничено запрещение, на основание чл.5 ал.2 ЗЛС.

На основание чл.276 ал.3 ГПК след влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничество и попечителство по местоживеене на ответника, с оглед учредяване на попечителство.

С оглед на изложените съображения, поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено ново и постановено ново, с което предявения иск бъде уважен. 

          Водим от изложеното и на основание чл.208 ГПК съставът  Варненския апелативен  съд

                 

 Р  Е  Ш  И :

           ОТМЕНЯ решение № 339 от 03.04.2008 г. постановено  по гр.д.№ 2578/2007 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А.В.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл.5 ал.2 ЗЛС, по иска на Окръжния прокурор на гр.В.

          След влизане на решението в сила, препис от същото да изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна за учредяване на попечителство, на осн. чл. 276 ал.3 ГПК/отм./.

          РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.