РЕШЕНИЕ № 43/04.03.2008 г. по в.гр.дело № 2/2008 г. по опис на Апелативен съд – Варна:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от ЕТ "Д.Ц.", гр.Р.******, представляван от собственика Д.Ц.Т. от гр.Р., с ЕГН **** против решение № 85/15.11.2007г. на РОС, постановено по гр. д. № 177/07г., с което са отхвърлени предявените от едноличния търговец искове против Н.Н.Г. от гр.Р., с ЕГН*****с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 4 000 лв. - неустойка по чл.11.1 от договор за наем от 24.12.2003г. и законната лихва върху нея от завеждане на иска, с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди за сумата от 6 100 лв. и законната лихва върху нея и с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2 000 лв. и законната лихва върху нея , като неоснователни. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.92 ЗЗД, чл.79 вр.чл.82 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.92 ЗЗД : Ищецът ЕТ "Д. Ц." от гр.Р., рег. по ф.д. № 54/2003г. на РзОС със собственик Д.Ц.Т. е предявила иск против Н.Н.Г. от гр.Р. за заплащане на сумата от 4 000 лв. - неустойка по чл.11.1 от договора за наем за предсрочното му едностранно прекратяване от наемодателя.

Фактическата обстановка е следната : На 24.12.2003 г. ответникът Г. като наемодател и ищецът ЕТ "Д.Ц." като наемател сключили договор за наем на самостоятелен търговски обект - "С." в гр.Р. на площад "М.ч.", ул.***** на партерния етаж, със застроена площ от 237,34 кв.м. и принадлежащото му избено помещение със застроена площ от 56,79 кв.м. Срокът на договора страните определили до 30.04.2004г, а в последствие продължили с Анекс от 5.03.2004г. до 1.05.2009г.

Съгласно чл.11.1 на договора прекратяването му , освен по взаимно съгласие, става и с едностранно писмено предизвестие в срок от 3 месеца, увеличен с Анекса на 6 месеца, а съгласно чл.11.3 - при неплащане на една наемна вноска от наемателя - със 7-дневно предизвестие от наемодателя. Наемателят поел задължение да освободи имота в 7-дневен срок от прекратяването му, а в случай че не го освободи - наемодателят има право да изнесе за своя сметка вещите на наемателя и да ги предаде на трето лице - пазач. В чл.11.5 страните предвидили възможност наемодателят да се снабди с изп.лист за опразване на имота или да поиска административна заповед по чл.126ЖотГПК.

В договора за наем страните предвидили два вида неустойки : по чл.9.1 - при неизпълнение на задълженията неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на две месечни наемни вноски; и по чл.11.1 /изменен с Анекса от 5.03.2004г./- при предсрочно и едностранно прекратяване чрез писмено предизвестие и заплащане на неустойка от два месечни наема.

Страните не спорят, че въз основа на сключения договор за наем ищцата е ползвала наетия имот до отстраняването й от него по изп.дело.

С определение № 716/28.06.2005г. по ч.гр.д. № 873/2005г. Разградския РС постановил издаване на изпълнителен лист и осъдил ищцата да предаде на ответника недвижимия имот, предмет на договора за наем от 24.12.2003г. на осн.чл.237 б."з" ГПК по молба на Г., като съдът приел, че наемният договор, като такъв с нотариална заверка, съдържа задължение за предаване на вещи. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.дело № 558/05г. по описа на СИС при РРС.

С решение № 562/20.01.2006г. по гр.д. № 1157/05г. на Разградския РС Н.Г. бил осъден да заплати на ЕТ "Д. Ц." сумата от 7 515,10лв, дължима след прекратяване на договора за наем от 24.12.2003г, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2005г. Решението е оставено в сила от Разградския ОС с решение от 2.02.2007г. по в.гр.д. № 132/06г. И двете инстанции приели, че без да е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя - неплащане на наемната цена, наемодателят в нарушение на чл.9.3 от договора е упражнил възможността с нотариална покана от 14.06.2005г. да прекрати действието му със 7-дневно предизвестие преди уговорения срок - 1.05.2009г.., поради което са присъдили 4 000лв неустойка по чл.9.1 от договора за наем и чл.92 ЗЗД и 4 000лв депозит, получен на отпаднало основание по чл.55 ал.1 ЗЗД и след направено извънсъдебно прихващане от 484,90лв.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът прави извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на неустойка по следните съображения :

Ищецът твърди, че без да е налице основание за прекратяване на наемния договор наемодателят го е отстранил принудително от имота, поради което дължи неустойката , уговорена в чл.11.1 от договора - за едностранното му предсрочно прекратяване. Такова обаче в процесния случай съдът намира, че не е налице - съгласно влезлите в сила и следователно задължителни и за настоящия съд решения на Разградския РС и Разградския ОС по гр.д. № 1157/05г. и по в.гр.д. № 132/06. е било прието, че наемният договор е прекратен, макар и неоснователно, с нотариална покана от 14.06.2005г. от наемодателя, поради което и същият е бил осъден да заплати неустойка по чл.9.1 от договора и върне внесения от наемателя депозит . След като отговорността на наемодателя е ангажирана по чл.9.1 за прекратяване на наемния договор, тя не може да бъде кумулативно ангажирана и за последващо друго едностранно предсрочно прекратяване на същия договор, за което да дължи неустойка по чл.11.1 от договора. Договорът за наем може да бъде прекратен само веднъж и това е станало на 14.06.2005г. От друга страна, недопустимо и в разрез със забраната за неоснователно обогатяване е да се приеме, че за предсрочното прекратяване на договора за наем наемодателят дължи кумулативно две неустойки - една по чл.9.1 от договора - за неизпълнение на задълженията си по него и друга - по чл.11.1 - за предсрочното му едностранно неоснователно прекратяване. Ето защо съдът намира, че не се доказва по делото основанието за ангажиране на отговорността на наемодателя по чл.11.1 /съобразно изменението му в Анекса от 5.03.2004г./, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен , като неоснователен.

Що се касае до уведомително писмо от 2.03.2005г. и двете нотариални покани, особено тази с рег. № 1279/2.06.2005г, в които ответникът Г. признава правото на ищеца да търси неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 4 000лв и изразено желание да заплати допълнителна компенсация от 2 000лв, както и изходящите се в заведението техника, апаратура и обзавеждане, съдът намира за ирелевантни за спора, тъй като те представляват опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и не представляват годно доказателство за дължими на ищеца суми.

По иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди - стойността на имуществото на наемателя, в размер на 6 100лв :

Съгласно констативен протокол от 1.08.2005г., изготвен от ищцата и адв.К., при въвода във владение на ответника в имота по изп.д. № 558/05г, при него са останали вещите, описани в протокола , собственост на едноличния търговец, между които хранителни продукти, напитки и оборудване. Съгласно чл.11 т.З от наемния договор наемодателят има право да изнесе за своя сметка намиращите се в обекта вещи на наемателя, за което се съставя приемо-предавателен протокол, и да ги предаде за пазене на трети лице - пазач, като в този случай се освобождава от отговорност пред наемателя за причинени вреди и пропуснати ползи. Безспорно това не е станало - вещите не са предадени на пазач, поради което съдът следва да разгледа по същество предявения иск за обезщетение за вреди .

С нот.покана с рег. № 1567/4.08.2005г, получена лично от ищцата на същата дата, само три дни след въвода във владение в имота, ответникът е поканил едноличния търговец незабавно да се яви и получи стоката си в С.-б. "М." в гр.Р.. От поканата е видно и че съгласно указанията в разпореждането на съдебния изпълнител всички вещи по изготвения и подписан от едноличния търговец опис е следвало да бъдат вдигнати от него в срок до 17,00 часа на 3.08.2005г. Ищецът е уведомен, че част от стоката е бързоразваляща се и като такава се нуждае от спешно прибиране и съхранение от негова страна.

Съгласно удостоверение от 17.09.2007г. - л.89, на "Д. т.” АД / в несъст./ на 11.03.2005г. е бил сключен договор за наем между дружеството като наемодател и ЕТ "Д. Ц." като наемател за срок от три години, който обаче е продължил до 31.08.2005г. На 23.08.2005г. е получено предизвестие от ЕТ за промяна на условията на договора, а на 10.09.2005г. е издадена заповед за прекратяването му. С това фактически се опровергават показанията на свид.Н., син на ищцата, че не са имали къде да съхраняват стоката, и затова не са я изнесли навреме. Съгласно тези показания при получаване на стоката част от нещата са липсвали , но кои точно - не е изяснено по делото. Алкохола не могли да върнат поради смяна на бандеролите и те станали неизползваеми. Тъй като не могли да съхраняват хранителните продукти, те се развалили и били изхвърлени. Оборудването на заведението ,вкл. и компютърната система "М." били закупени специално за него и не могли да се използват на друго място.

От показанията на свидетелите, вкл. Г. и Г., се установява, че стоката по протокола от 1.08.2005г. била изнесена от имота и получена от ищцата, като протокол за липсващи или повредени при съхранението им от ответника стоки и вещи не е бил съставян.

При тази фактическа обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен : Не се доказа виновно неизпълнение от страна на наемодателя на задълженията му по наемния договор във връзка с въвода му във владение на имота - ищецът е следвало да изнесе вещите и оборудването си съгласно предписанията на съдебния изпълнител на 3.08.05г. до 17,00 часа. Той е имал задължението да ги изнесе и съобразно получената от него нотариална покана на 4.08.05г. Като не е сторил това, ищецът не е изпълнил собствените си задължения да опази имуществото си с грижата на добър стопанин. При това положение отговорността на ответника не може да бъде ангажирана по реда на чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД, поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.45 ЗЗД :

Съгласно твърденията на ищцата ответникът я е набедил в извършването на престъпление от общ характер, било образувано дознание, което завършило с констатации на съдебните и прокурорските органи, че тя е невинна. В резултат на наказателната репресия, осъществена срещу нея, тя получила сериозно влошаване на здравословното си състояние, изразяващо се в силно главоболие, световъртеж, нарушаване на равновесието и в крайна сметка -заболяването й от хипертонична болест, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лв.

Съгласно досъдебно производство 14/2006г. на ОДП Р., на 16.11.2005г. ответникът подал молба до РП Р. с твърдения, че ищцата по гр.д. № 1157/05г. на РРС представила, с цел да използва, неистински частен документ - предизвестие за прекратяване на наемен договор, в който вписала невярна дата, на която го е получила -08.06.05г., след като го е получила реално на 03.01.05г, с молба да бъде образувано наказателно производство.

С постановление от 7.07.06г. Д.Т. била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.309 ал.1 НК- за това, че за времето от 03.01.2005г. до 08.06.2005г. в гр.Р. преправила съдържанието на частен документ - предизвестие за прекратяване на договор за наем, като го е употребила, за да докаже, че не съществува основанието за прекратяване на наемния договор. С постановление от 18.09.06г. наказателното производство е прекратено на осн.чл.9 ал.2 НК. С определение от 6.12.06г. по ч.н.д. № 713/06г. на РС Р. постановлението е отменено, а определението на РС Р. е отменено с определение № 3/18.01.2007г. на ОС Р. и е потвърдено с постановление от 18.09.06г. за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно представените медицински документи - амбулаторен лист, рецептурна книжка и рецепта - ищцата страда от първична хипертония. Видно от заключението на в.лице д-р Д. ищцата е с това заболяване от 1.08.2006г, същото е с неизвестна причина,възникнало на базата на едно генетично предразположение, наднормено тегло, повишена консумация на алкохол, кафе и сол. Изживеният от ищцата стрес несъмнено е увеличил вероятността от възникването и усложняването на заболяването.

Свидетелите Д.и К. установяват, че ищцата тежко е преживяла наказателното производство срещу нея, била притеснена, отчаяна, имала световъртеж и главоболие, имала затруднения в работата си и в къщи, не можела да шофира.

С оглед на горната фактическа обстановка съдът прави извод за неоснователност на предявения иск за непозволено увреждане. За да е налице този правен институт, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки : противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда за него и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат. В процесния случай липсва противоправност на деянието - ответникът Г., подавайки сигнал до прокуратурата за извършено от ищцата престъпление от общ характер, е упражнил свое конституционно признато право - чл.45 от Конституцията, поради което неговото поведение, макар и намиращо се в причинно - следствена връзка с претърпените от ищцата морални болки и страдания ,не може да се квалифицира като противоправно. По тази причина искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като е направил аналогични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въззиваемата страна претендира разноски за настоящата инстанция, но не е представила доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/15.11.2007г. на РОС, постановено по гр.д. № 117/07г.

Разноски не се присъждат.

Решението е влязло в сила.