РЕШЕНИЕ по въззивно гр. д. № 198 по описа на 2007 г. на Апелативен съд –Варна:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение  № 184 постановено на 20.2.07год. по гр.д. № 1524/2006г. ВОС е осъдил Г. Я. С. като ЕТ”Т. –Л. –Г. С.” гр.В. да заплати на Т. Я. И. следните суми:

1/-4083,46щ.д., представляващи обезщетение за забава за неизплащане на главница в размер на 50 000щ.д. дължима по з.з. от 16.03.01год. с падеж 16.03.03год., за периода от 25.07.03год. до 13.04.04год.: -2/-8 248,48щ.д. представляваща обезщетение за забава за неизплащане на остатък от главница в размер на 35 000щ.д. дължима по з.з. от 16.03.01год. с падеж 16.03.03год. за периода от 14.04.04год. до 30.01.06год.: 3/-2270евро, представляващи обезщетение за забава за неизплащане на главница в размер на 50 000германски марки дължима по з.з. от 16.03.01год. с падеж 16.03.03год., за периода от 25.07.03год. до 13.04.04год.: -4/-4544,42евро представляваща обезщетение за забава за неизплащане на остатък от главница в размер на 40 000германски марки дължима по з.з. от 16.03.01год. с падеж 16.03.03год. за периода от 14.04.04год. до 30.01.06год.:

Недоволен от така постановеното решение е останал  ответникът, сега въззивник  Г. Я. П. като ЕТ"Т. Л. –Г. С.”гр.В., която го обжалва чрез  процесуален представител и моли същото да бъде отменено като неправилно, поради незаконосъобразност, необоснованост, като по оплакванията са развити подробни съображения.

В съдебно заседание чрез процесуален представител моли жалбата да бъде уважена, като се постанови решение с което се отмени обжалваното и постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. В подкрепа на становището са представени  и писмени бележки.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе в предвид становищата на страните, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявените искове са с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на Т. Я. И. срещу Г. Я. С. като ЕТ”Т. –Л. –Г. С.” гр.В. се твърди, че по ЗЗ от 16.03.01год. ответникът се е задължил да заплати сума в размер на 50 000щ.д. и 50 000гер. Марки, заедно с лихви размер на 35 000щ.д. и 40 000гер.марки. Задължението не е било изпълнено, поради което по гр.д. № 54 от 04год. на ВРС е бил издаден изпълнителен лист за сумите по ЗЗ, ведно със законната лихва върху главниците за времето от 31.01.06год. до окончателното изплащане на сумите. На 14.04.04год. е извършено частично погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело № 10016/04год. на СИС при ВРС в размер на 50 000щ.д. и 50 000 германски марки, ведно с направените до момента разноски. Претендира заплащане на сумата от 17 823щ.д., представляваща законната лихва върху сума в размер 50 000щ.д. за периода 16.03.03год. до 31.01.06год., сумата от 17 823германски марки, представляваща законната лихва върху сума в размер 50 000герм. марки за периода 16.03.03год. до 31.01.06год.

Ответната страна чрез процесуален представител оспорва иска. Счита, че ЗЗ с изявление в него, че сумите се дължат по договор за заем губи своя абстрактен характер и същият е  недействителен,  доколкото  не се съдържа обещание за безусловно заплащане на сумата. Предвид недействителността на ЗЗ, неоснователно е и искането за присъждане на лихви върху главниците по ЗЗ. Освен това, частично плащане е извършено на 14.04.04год.в размер на 50 000щ.д. и 50 000г.м. в хода на изпълнителното производство,  поради което и претенцията би следвало да е изчислена върху по-малка главница. В евентуалност навежда и възражение за погасителна давност.

 Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно следното:

Ответната страна е издала Запис на заповед на 16.03.01год. с падеж 16.03.03год. и с поето задължение безусловно да заплати на Т.Я.И. сумата от 50 000щ.д., 50 000г.м., лихва в размер на 35 000щ.д. и 40 000г.м., дължими по договор за заем от 16.03.01год. Видно от направено отбелязване на ЗЗ, същият е бил предявен за плащане на датата на падежа.  На основание ЗЗ на 20.01.04год. по гр.д. № 54/04год. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист на осн. чл.237 б.”е” от ГПК за сумите от 85 000щ.д. и 90 000г.м., разноски 2207лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на молбата-31.01.06год. до окончателното изплащане на сумите. На основание ИЛ е образувано изп.д. № 10016/04год. на СИС при ВРС. На 27.02.04год. страните са постигнали споразумение, според което ответницата има изискуемо и ликвидно парично задължение за суми в размер на 85 000щ.д. и 90 000г.м., както и разноски –12 223лв., дължими по ЗЗ от 16.03.03год. Не се спори, че на 14.04.04год. длъжникът е извършил частично плащане –50 000щ.д. и 50 000г.м. както и определените разноски.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

Предявяването за плащане на ЗЗ е поставило длъжника в забава /от 17.03.03год./, поради което и като неизправна страна същият дължи обезщетение под формата на лихви за забава върху главниците на основание чл.86 ЗЗД. По повод на направеното възражение следва да се отбележи, че за дължимостта на обезщетението е достатъчно само изпадането на длъжника в забава, без да е необходимо кредитора да предприема допълнителни действия. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че задължението за заплащане на лихви е възникнало от посочената дата, като доколкото изрично не е било предмет на сключеното споразумение от 27.02.04год., същото не е било погасено. Относно размера на задължението, съдът съобрази следното: До извършеното на 14.04.04год. плащане, неиздължената част от главниците е от по 50 000щ.д. и 50 000г.м., поради което и обезщетението за забава следва да се изчисли върху този размер на задължението. След извършеното на 14.04.04год. плащане от страна на длъжника на сумите от 50 000щ.д. и 50 000г.м. и с оглед на чл.76 ал.2 от ЗЗД установяващ поредността на погасяване на задълженията, следва да се направи извод, че след посочената дата претенциите за присъждане на лихва следва да се определят върху непогасената с плащането част на главниците които са съответно  в размер от 35 000щ.д. и 40 000г.м.

Преди определяне на дължимото обезщетение за забава, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Исковата молба е подадена на 25.07.06год., а съобразно чл.111 б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви следва да се реализират в 3-годишен срок. Тъй като насрещната страна  е направила възражение за погасяване на претенцията по давност, периодът по който се дължи обезщетение за забава следва да се приеме че е от 25.07.03год. до 30.01.06год. Претенцията за периода от 17.03.03год. до 24.07.03год. следва да се остави без уважение, като погасена по давност.

По направените възражения относно недействителността на ЗЗ, както и относно погасяване на претенцията по давност, на основание чл.531 ТЗ: Следва да се отбележи, че ЗЗ съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, безусловно е заявено обещание за плащане на посочените в него суми на определения от страните падеж. Предвид което и възражението се явява неоснователно. От друга страна, дори и да страдаше от недостатъци, в това производство същото би било без значение. Това би имало значение в евентуално производство по издаване на изпълнителен лист. В случая, при издаването на ИЛ ответната страна е приела че ЗЗ е действителен и съответно не страда от твърдяните пороци. Следва да се отбележи, че характерът на настоящето производство не е свързан със ЗЗ като ценна книга и съответно не е свързан с абстрактния характер на същия. Това е така, тъй като е недопустимо издаване на ИЛ и за лихвата върху сумата по записа на заповед, защото същата не е обективирана в ценната книга /арг. Т.р. №1/04год. на ОСТК/. Предвид изложеното, претенцията за лихви следва да се реализира по общия исков процес, върху главница, определена в специалното производство по издаване на изпълнителен лист. Освен това, самите страни са приели в сключеното на 27.02.04год. споразумение, че се дължат определените суми на основание ЗЗ от 16.03.01год. Следователно, споразумението придава на ЗЗ най-малкото характер на разписка за получени суми с обещание за връщане на посочен падеж.  Настоящето производство е образува именно по претенция за забава, поради невръщане на дължими суми на определения между страните падеж. Предвид изложеното, е без значение дали от формална гледна точка ЗЗ отговаря на изискванията за ценна книга визирани в чл.535 ТЗ. С оглед на горното е неприложима и разпоредбата на чл.521 ТЗ, а следва да бъде приложен чл.111 ЗЗД.

С оглед на изложеното, възраженията се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Относно размера дължимите обезщетения:

За периода от 25.07.03год.-13.04.04год. законната лихва върху главница от 50 000щ.д. е в размер на 4 083,46щ.д.: за същия период за главница от 50 000г.м.-4 439,73г.м.

За периода от 14.04.04год.-30.01.06год. законната лихва върху главница от 35 000щ.д. е в размер на 8 248,48щ.д.: за същия период за главница от 40 000г.м.-8 888,12г.м.

Общата сума на законната лихва върху главницата в щ.д. е 12 331,94щ.д.,  а на лихвата върху главницата от германски марки-6 814,42евро. До посочените размери исковете се явяват основателни и следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

           По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 Р  Е  Ш  И :

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 20.02.2007 г. постановено по гр.д.№ 1524/2006 г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила с решение № 244/19.03.2008 г. по т. д. № 854/2007 г. по опис на ВКС на РБ.

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                          2.